О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
София, 22.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 6650 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Д. П. против решение № 1340/12.07.2013г. по гр.д.№ 1331/2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 590/18.02.2013г. по гр.д.№ 10917/2012г. на РС-Пловдив, с което отхвърлен предявеният от касаторката против бившият й съпруг С. Г. П. иск за делба на жилище с площ 105 кв.м., разположено на първия етаж от сградата, находяща се в [населено място], на [улица] идентификатор № 56784.555.24.1.1
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 192, ал.2 З. /отм/ и чл. 13, ал.1 СК от 1968г., съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с това, че на основание договор за групов строеж ответникът не е могъл да стане собственик, а е било необходимо извършване на последваща делба, а констатациите в бракоразводното решение нямат отношение към правото на собственост.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1.става ли съпружеска имуществена общност недвижим имот, за който е сключен договор за делба по време на брака ако е построен преди сключването му. По този въпрос се твърди противоречие с ПП-5-72, защото е важен момента на придобиване на вещни права. 2. става ли съпружеска общност недвижим имот, върху който владението е започнато от единия съпруг и е завършило от двамата съпрузи по време на брака им. По този въпрос се твърди противоречие с ПП-8-80. Третият въпрос е: може ли приетото в решението за прекратяване на брака да се пренася и в спора за правото на собственост между бившите съпрузи. По този въпрос се твърди противоречие с ПП № 12 от 28.11.1971г.
Ответникът по касация оспорва жалбата и доводите в нея. Счита съдебната практика, на която се позовава жалбоподатгелката за допускане до касация за неотносима.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищцата и ответника са бивши съпрузи, чийто граждански брак е сключен на 18.12.1968г. и е прекратен с развод с влязло в сила решение на 17.01.1980г. Предмет на иска за делба е жилище с площ 105 кв.м., разположено на първия етаж от сградата, находяща се в [населено място], на [улица] идентификатор № 56784.555.24.1.1. От доказателствата по делото се установява, че е издадено решение на ИК № 257/13.09.1960г., което не е приложено по делото, но е цитирано като документ за собственост на името на С. П. в разписната книга. Издадена е скица с виза за проектиране на 21.01.1961г. и протокол за строителна линия от 28.09.1961г. През 1964г. е изтеглен от С. П. заем от Българска инвестиционна банка в размер на 2084 лв. От показанията на разпитаните свидетели Ф. П. и Г. Г. се установява, че сградата е изградена още по време на брака на С. с първата му съпруга, че към 1963г. на втория етаж се е нанесъл да живее брат му, че към 1964г. С. вече живеел на първия етаж от къщата. Синът на страните Н. С. установява, че е имало недовършени работи – баня, перила на тераса, външна мазилка.
Ответникът е признат за собственик на процесния апартамент с констативен нот. акт по документи на основание отстъпено право на строеж и договор за доброволна делба с н.а. № 81,т.ІІІ от 18.02.1976г.
Въз основа на изложеното, съдът е приел, че процесният самостоятелен обект е изграден преди сключване на брака с ищцата и не е станал съпружеска общност между тях на основание чл. 13, ал.1 от СК от 1968г. при действието на който е прекратен брака. Ищцата не е могла да придобие идеална част от жилището, защото давност между съпрузи не тече.
По първия поставеният въпрос 1.става ли съпружеска общност недвижим имот, за който е сключен договор за делба по време на брака дори да е построен преди сключването му съдебната практика приема следното. Съгласно чл. 13, ал.1 СК /1968г./ недвижимите имоти и движими вещи и вещни права, придобити по време на брака, които служат за задоволяване нужди на семейството независимо на чие име са придобити са съпружеска имуществена общност. С ПП-5-72 т.ІІІ се прие, че ако по време на брака е извършена съдебна делба на придобито преди брака жилище, съпружеска общност възниква само ако има парично уравнение, платено по време на брака и само съответната част от целия имот на тази част става съпружеска общност. Ако няма доплащане, имота остава лична собственост.
По делото е установено, че сградата е построена и покрита към 1964г., т.е. преди страните да сключат граждански брак. Дори да се приеме, че правото на строеж е учредено на двамата братя, предвид показанията на Ф. П. и факта, че е имало последваща делба, то съсобствеността върху сградата е принадлежала само на тях. Придобивният момент на правото на собственост при учредено право на строеж е покриване на сградата, като последващите довършителни работи са без значение за собствеността – т.1 от ТР № 1/2011г. на ОСГК на ВС. Затова ищцата не е придобила вещни права. Правото на строеж не е реализирано по време на брака, а преди сключването му. В тежест на касаторката /ищца/ е да докаже възмездно придобиване по време на брака, каквото тя не установява. Затова и на основание договор за делба не е възникнала съпружеска имуществена общност. Дори да се приеме противното, ответникът е направил възражение за пълна трансформация, което доказва, като установява, че сградата е била построена години преди сключване на гражданския брак с ищцата.
По първия въпрос се твърди противоречие с ПП-5-72, защото е важен момента на придобиване на вещни права, но както вече се посочи в същото постановление са дадени разяснения и кога придобития имот не става съпружеска общност и процесния случай е такъв. Затова като е приел, че имота не е станал съсобствен между страните, въззивния съд не е нарушил задължителната съдебна практика.
Въпросът става ли съпружеска общност недвижим имот, върху който владението е започнато от единия съпруг и е завършило от двамата съпрузи по време на брака им е неотносим към предмета на спора, тъй като ответникът е придобил имота на друго основание, а не на давност. Затова възивното решение не е в противоречие с ПП-8-80. Ищцата не е могла да придобие част от жилището на съпруга си поради това, че давност между съпрузи не тече – чл. 115 ЗЗД.
Въззивната инстанция, установявайки правото на собственост на ответника не се е позовавала на констатации от бракоразводното решение и изобщо не е възприемала основанието давност. Затова последният въпрос „може ли приетото в решението за прекратяване на брака да се пренася и в спора за правото на собственост между бившите съпрузи” е неотносим.
По изложените съображения не са налице основанията за допускане до касационен контрол на въззивното решение, поради което, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1340/12.07.2013г. по гр.д.№ 1331/2013г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Х. Д. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: