О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София, 31.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 25 януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 727 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. И. Й. против решение от 19.10.2009г., постановено по гр.д.№ 2829 по описа за 2008г.на СГС, с което възивният съд се е произнесъл само по жалбите против решението на РС от 21.03.2008г. по гр.д.№ 2487/2006г. на С. РС само по иска по чл. 97, ал.1 от ГПК /отм/, като е обезсилил решението в тази част и е прекратил производството по този иск. Със същото решение е върната възивната жалба на С. А. Д., но тя не е подала частна жалба, поради което решението с характер на определение в тази част е влязло в сила.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита, че в производство по делба може да се предяви инцидентен установителен иск за устанвяване правото на собственост на ищцата върху идеална част от същите недвижими имоти, които са предмет и на иска за делба..
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса допустимо ли е в производство по делба, първа фаза ищцата да предяви и установителен иск за собственост за идеална част върху същия имот против същия ответник. Касаторката се позовава на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С исковата молба касаторката Й. Й. е предявила иск за делба против дъщеря й С. А. Д. на апартамент № 4, гараж № 3 и апартамент № 7 от сградата, построена в парцел Х.-405,408,409,412 и 418 в кв. 176 по плана на[населено място], ул. З., кв. Л.. В петитума е поискала установяване на правото й на собственост върху 5/8 ид.ч. от тези обекти по отношение на същата ответница, а в хода на производството е привлечена като ответник и Д. Л. Д., на която е продаден преди предявяване на иска апартамент № 4 и гараж № 3.
С решението на РС е прието, че са предявени отделни искове за делба и установителен иск за собственост, по които съдът се е произнесъл с отделни диспозитиви. Признал е за установено по отношение на Д. и С. Д., че Й. Й. е притежател на 5/8 ид.ч. от 300/1699,60 ид.ч. от апартамент № 4 и гараж № 3 и е отхвърлил този иск за разликата до 5/8 ид.ч. и по отношение на С. Д. за ап. № 7.
Въззивният съд е обезсилил решението в тази част, тъй като е приел, че ищцата няма правен интерес да предявява заедно с иск за делба и установителен иск за собственост, тъй като правата й ще бъдат установени със сила на присъдено нещо с решението по допускане до делба. Решението е подписано с особеното мнение на младши съдията от състава на съда, който е бил и докладчик по делото. В особеното си мнение той е изразил становище за допустимост на този иск, тъй като с иск за делба може да се предявяват установителни искове като например този по чл. 30 от ЗН и по чл. 21 от СК/огм/
Първият въпрос – допустимо ли е в производство по делба, първа фаза ищцата да предяви и установителен иск за собственост за идеална част върху същия имот против същите ответници е разрешен от въззивния съд в съответствие с трайно установената съдебна практика, според която за предявяване на иска за собственост, ищците нямат правен интерес, ако срещу същия ответник е предявен иск за делба за същия имот, тъй като със сила на присъдено нещо с решението по допускане до делба се установява обема на права на всички съсобственици върху вещта. Основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК не е налице, тъй като нормата на чл. 282 от ГПК /отм/ не е неясна, или непълна. В практиката по чл. 224 от ГПК /отм/ – Решение № 40 от 13.02.2006 г. на ВКС по гр. д. № 465/2005 г., I г. о., Решение № 1195 от 17.10.2006 г. на ВКС по гр. д. № 1868/2005 г., IV гр.о., последователно се приема, че е недопустим установителен иск за собственост, ако е влязло в сила решението за допускане до делба между същите страни за същия имот. Следователно не е налице нито законова непълнота, нито съдебна практика, която да се нуждае от коригиране.
В хипотезите, посочени от съдията, подписал решението с особено мнение спецификата е, че с исковете по чл. 21 от СК и по чл. 30 от ЗН съдът установява съсобственост в отклонение от законово установени права в чл. 27 от СК /отм/ и в чл.5-9 и чл. 29 от ЗН. Обстоятелствата на тези искове са различни от иска за делба. В хипотезата по настоящия спор фактите и обстоятелствата и по двата иска са същите и не е налице законово установяване на права, от което ищцата да иска установяване на нещо различно.
/Настоящата инстанция не коментира решението в останалата част, с която е допусната делба, тъй като възивната жалба в тази част не е разгледана от СГС/
По изложените съображения, поради това, че не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК не следва да се допуска касационен контрол.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА по касационна жалба, подадена от Й. И. Й. касационно обжалване на въззивно решение от 19.10.2009г., постановено по гр.д.№ 2829 по описа за 2008г.на С. градски съд, с което като въззивна инстанция се е произнесъл само по жалбите против решението на РС от 21.03.2008г. по гр.д.№ 2487/2006г. на С. РС само по иска по чл. 97, ал.1 от ГПК /отм/, като е обезсилил решението в тази част и е прекратил производството по този иск
Връща делото на С. градски съд за произнасяне по жалбите против останалата обжалвана част от решението на С. РС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: