Гр. д. № 3837/2015 г. на ВКС, І г. о.
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
гр. София, 02.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията ЖАНИН СИЛДАРЕВА
гр. дело № 3837/2015 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Г. М. и Г. И. М., представлявани от адв. В. К., срещу решение № 63 от 20.02.2015 г. по гр. д. № 55/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено решение № 369 от 30.10.2014 г., постановено по гр.д. № 695/2013 г. по описа на Районен съд – Велинград. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК, предявен от П. Г. М. и Г. И. М. против Д. Станове Ц., за прогласяване нищожността на решение № 202 от 13.07.2012 г. по гр.д. № 680/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, І г.о.
Поддържат се доводи, че обжалваното решение е неправилно и се иска неговата отмяна.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторите твърдят, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочат ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 668/15.11.2010 г. по гр.д. № 1790/2009 г. по описа на ВКС, І г.о. Позовава се и на основанието на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК във връзка със въпроса дали при противоречие на възприетия от българския правов ред принцип за numerus clausus относно обектите, годни да бъдат обект на вещни права с постановено от съд решение, същото е нищожно или допустимо и волята на съда следва да се тълкува дори при противоречието й с легални дефиниции.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. А. М., в качеството й на пълномощник на Д. С. Ц., в който е изложено становище, че подадената жалба не следва да бъде допускана до касационна проверка, а по същество е неоснователна. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което настоящият съдебен състав я намира за допустима.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на І г. о. взе предвид следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на от П. Г. М. и Г. И. М. срещу Д. С. Ц., в която се иска да се признае за установено, че постановеното решение № 202 от 13.07.2012 г. по гр.д. № 680/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, І г.о., с което са осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението върху апартамент със застроена площ от 51.65 кв.м., представляващ източната част на апартамент № 2, целият със светла площ от 89.95 кв.м., находящ се на първия етаж от жилищна сграда, построена в УПИ XV-3718, кв. 130 по плана на [населено място], която източна част от апартамент № 2 е със самостоятелен достъп от стълбищна клетка, е нищожно. Районен съд – Велинград отхвърля предявеният иск като неоснователен.
Въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение, като за да се произнесе Окръжен съд – Пазарджик дефинира съдържанието на понятието „нищожно съдебно решение”, съобразно утвърдените в теорията и практиката критерии. Сочи, че решението е нищожно, когато не би могло да се възприеме като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление или волята на съда е абсолютно неразбираема и не може да бъде изведена чрез тълкуване. Посочил е, че наведените доводи от ищците обективират нарушения на материалния закон, съдържащи се в решението, чиято нищожност се иска, и могат да обусловят единствено неговата неправилност. Посочил е, че в диспозитива на решение № 202 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 680/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, І г.о. имотът, предмет на ревандикационна защита, е индивидуализиран, а постановеният съдебен акт е ясен, разбираем и изключително конкретен. При тези съображения и въззивната инстанция е приела, че решение № 202 от 13.07.2012 г. по гр.д. № 680/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, І г.о не е нищожно. Съдът се е произнесъл и във връзка с допуснатото противоречие от първоинстанционния съд, който в мотивите на постановеното решение е посочил, че предявеният иск е основателен. Като е съобразил изложените мотиви от първостепенния съд, Окръжен съд Пазарджик е направил обоснован извод, че соченото противоречие се дължи на техническа грешка.
Не е налице основание за допускане касационна проверка на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторите изобщо не са формулирали въпроси, които да са обусловили крайната воля на въззивния съд и да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, включително и цитираното ТР и решение по чл. 290 ГПК. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуването на закона в т. 1 на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС липсата на формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол, е достатъчно основание за недопускане на касационна проверка, без да се разглеждат допълнителните основания за това. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, тъй като противното би нарушило законоустановения принцип на диспозитивно начало, прокламиран в чл. 6 ГПК. Следва да се посочи, че въззивният съд правилно и законосъобразно, включително и при позоваване на утвърдената съдебната практика, е съобразил, че нищожно е това съдебно решение, което не е в изискуемата писмена форма, не е подписано от членовете на състава, постановено е от ненадлежен орган или състав, извън правораздавателната власт на съда или формираната воля е неясна до такава степен, че липсва такава. Съобразно тези критерии решение № 202 от 13.07.2012 г. по гр.д. № 680/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, І г.о е валидно.
Не налице и основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като поставеният въпрос като втори в изложението изобщо не е бил обсъждан от въззивния съд. Както беше посочено по-горе, за да се произнесе Окръжен съд- Пазарджик единствено подробно е изследвал критериите за валидност на съдебния акт. Отделно сам по себе си въпросът е неясен и вътрешно противоречив, тъй като не става ясно дали при описаната хипотеза, решението на съда би било нищожно или недопустимо, според касаторите. Следва да се подчертае, че не са изложени и никакви конкретни съображения относно специалното основание, а именно защо поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В заключение на изложеното, подадената касационна жалба срещу въззивното решение не следва да бъде допускана до касационна проверка.
Ответната страна по касация е направила искане за присъждане на разноски в настоящото производство, представляващи изплатен адвокатски хонорар в размер на 500 лв. Видно от приложения договор за правна помощ, адвокатското възнаграждение е изплатено в брой на упълномощения адвокат. Следователно на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по касационната жалба има право да му бъдат заплатени сторените разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 63 от 20.02.2015 г. по гр. д. № 55/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА П. Г. М. с ЕГН [ЕГН] и Г. И. М. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] да заплатят на Д. С. Ц. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], ж. к. Зона Б-5”, [жилищен адрес] сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща сторените в настоящото производство разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: