Гр. д. №2430/2016 г. на ВКС, І г. о.
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
гр. София, 06.07.2016 г..
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. дело № 2430/2016 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. П. П. в качеството му на процесуален представител на И. Н. Х. против решение № 120 от 21.03.2016 г. по гр. д. № 106/2016 г. по описа на ОС-Русе, с което е потвърдено решение № 1627/11.12.2015 г., постановено по гр.д. № 2154/2015 г. на РС- Русе, с което искът срещу [фирма] с правно основание чл. 109 ЗС за осъждането му да премахне монтирания във водопроводната шахта в парцел I-207 по регулационния план на западна промишлена зона – Р. втори водомер, отчитащ водоподаването към други абонати, монтиран на втория отвор за водоподаване и да запечатат този отвор с бленда.
Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради противоречие на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация, в който се излагат съображения, че жалбата не следва да бъде допускана до касационна проверка. Не е заявено искане за присъждане на разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което настоящият съдебен състав я намира за допустима.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на І г. о. взе предвид следното:
Окръжен съд Русе е сезиран с въззивна жалба на И. Н. Х. срещу първоинстанционното решение, с което искът му с правно основание чл. 109 ЗС срещу [фирма] е отхвърлен като неоснователен. За да се произнесе второинстанционният съд е взел предвид следните обстоятелства: бившият завод „Д.“, понастоящем ‚Д.“ АД – в несъстоятелност, е изграден в [населено място] през 60-те години, като му е бил отреден общ терен по установения тогава от закона ред. Спорната водопроводна шахта, чието блиндиране иска ищеца Х., е съществувала в процесния имот към 1996 г., когато той е придобил сграда в прилежащия терен по силата на постановление за възлагане по изп.д. № 2310/1993 г. от 23.07.1996 г. Съдът е направил извод, че ищецът е знаел за съществуването на шахтата с водомерен възел, както и че тя се ползва за водоснабдяване на целия завод, тъй като с писмо № 1605/03.04.2001г. на ВиК-Р. по негово искане му е разрешено да прокара водовземане за своите нужди преди водомерния възел, а съществуващата водопроводна връзка за „Д.“ ще остане блиндирана с цел неползване на питейна вода от дружеството. При преценка на доказателствата за придобивките основания, съдът е направил фактически извод, че Х. не е едноличен собственик на УПИ I-207. Посочил е, че по силата на Постановлението за възлагане е придобил сгради – право на строеж върху поземления имот, който към този момент е бил общ парцел, собственост на завода. Впоследствие със заповед № 2426/18.10.2000 г. на кмета на Община-Русе е одобрено частично изменение на регулационния план на парцела, с което са обособени два парцела: III-86 печ и I-207 печ. По силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 156/14.03.2001 г., Х. е придобил 854 кв.м. от парцел I-207, като в акта е посочено, че цялата площ на парцела е 1277 кв.м. При тези данни съдът е приел, че процесният имот е съсобствен между ищеца и [фирма], както и че други търговски дружества са придобили части от обособените имоти.
По отношение на спорния въпрос относно премахнатото блиндиране на водопроводната шахта, съдът е приел, че не е налице нарушаване правото на собственост на И. Н. Х.. Взел е предвид, че водоподаването към останалите имоти, които са били част от общия парцел на „Д.“, не е осъществено от [фирма] за първи път и не се касае за сега изграждани водопроводни отклонения, а както беше посочено по-горе имотът на бившия завод е бил водоснабден още към момента на изграждането му. Съдът е посочил, че на цялата му територия е била развита и изпълнена съществуваща и към настоящия момент вътрешна водопроводна мрежа, част от която е и изградената водопроводна шахта. Направил е извод, че при продажбата на обособени терени, съсобственици на изградената техническа инфраструктура са станали приобретателите на отделните имоти, поради което въпросите за ползването им следва да бъдат общо разрешавани от всички съсобственици.
Крайното разрешение за неоснователност на предявения негорен иск, съдът е обосновал и с мотивите, че не са представени доказателства от ищца, водопроводната шахта в имота му да е пречка да извършва строителни работи в него.
Не са налице основания за допускане касационна проверка на въззивното решение. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В настоящия случай касаторът не е посочил въпрос, който да обуслови наличието на общо основание по смисъла на посочената разпоредба. В изложението дори не се съдържат формулирани въпроси, а единствено съждения, представляващи оплаквания срещу фактическите и правни изводите на въззивния съд. Тези оспорвания могат да послужат като касационни основания, но не могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК, в което касационната инстанция проверява единствено дали са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, а не се произнася по същество на подадената жалба. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това. Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че не е налице и претендираното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото приложено определение на ВКС, постановено по реда на чл. 288 ГПК, не отговаря на изискванията за задължителна практика на съда.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 120/21.03.2016 г. по гр.д. № 106/2016 г. по описа на Окръжен съд-Русе.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: