Определение №1194 от по гр. дело №562/562 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1194

София, 08.12.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 06 декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 562 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. А. А., Ф. З. П., Ц. П. А., З. С. А. и В. С. А. против решение № 533/06.12.2010г. по гр.д.№ 520/2010г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 994 от 23.04.2010г., постановено по гр.д.№ 885/2007г. на РС-Сандански. С последното е разпределено ползването между Х. Д. В., Р. Д. Д., А. Г. Я., който замества починалия в хода на процеса ищец С. А. С. и касаторите на земеделски имоти, възстановени в качеството им на наследници на С. А. У. с решение № 6517/12.02.2006г. и решение № 0129.02.2006г. в землището на [населено място] и с решение № 8220/09.04.1997г. в землището на [населено място].
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради допуснати процесуални нарушения, тъй като ищецът С. А. С., поставен под ограничено запрещение е бил представляван в производството от заместник-попечителя си, а не от определено от органа по настойничеството лице- особен представител. Касаторите считат, че е допуснато съществено процесуално нарушение е защото съдът сам е разпределил имотите без да ползва вещо лице.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: може ли в производство по чл. 32, ал.2 от ГПК ограничено запретен ищец да се представлява от заместник попечителя, който е упълномощил същия адвокат, упълномощен и от останалите ищци и налице ли са противоречиви интереси и може ли съдът без помощта на вещо лице да разпредели ползването на имотите между съсобствениците. Па първия въпрос, касаторите се позовават на Р № 388/13.V.2005г. по гр.д.№ 949/2002г. По втория въпрос се представя Р № 243/07.02.1977г. по гр.д.№ 2591/1976г. І гр.о., в което като критерий за разпределението на апартамент е използван “ползите от имота” и Р № 2371/30.11.1955г. по гр.д.№ 6254/1954г., според което съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, но е длъжен да изложи убедителни мотиви за това,
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като.решението е съобразено с доказателствата, доводите на страните, процесуалните правила и съдебната практика.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Страните са наследници на С. А. У., починал на 23.11.1972г. и в това им качество са им възстановени земеделски имоти с решение № 6517/12.02.2006г. и решение № 0129.02.2006г. в землището на [населено място] и с решение № 8220/09.04.1997г. в землището на [населено място]. Ищците Х. Д. В., Р. Д. Д., А. Г. Я., който замества починалия в хода на процеса ищец С. А. С. притежават общо 2/3 ид.ч., а ответниците /сега касатори/ притежават общо 1/3 ид.ч. С. А. С. е бил поставен под ограничено запрещение и негов попечител, определен от органа по настойничество е Х. В.. Поради това, че тя е страна и на основание чл. 123, ал.1 т.2 от СК /отм/ са дадени указания от съда заместник попечителя да потвърди извършените процесуални действия от адвокат С. П., включително и упълномощаването й. В този случай органът по настойничеството може да назначи особен представител. Съдът е приел, че тази норма не е императивна. В хода на производството, този ищец е починал и е заместен от наследника си още преди последното съдебно заседание. Въззивната инстанция е възприела подхода на РС да разпредели имотите без да разделя площта им, като съблюдава критерия всеки от съсобствениците да получи имоти и в двете землища съобразно квотата си от тях.
Първият поставен въпрос: може ли в производство по чл. 32, ал.2 от ЗС ограничено запретен ищец да се представлява от заместник попечителя, който е упълномощил същия адвокат, упълномощен и от останалите ищци и налице ли са противоречиви интереси, е неотносим към спора щом в хода на производството този ищец е починал и той е заместен от наследника си, взел участие в производството пред РС още преди приключване на съдебното дирене. Отделно от това касаторите не са процесуално легитимирани да навеждат доводи за лишаване право на участие и нарушение правото на защита на друг участник в производството дори той да е необходим другар.
Вторият въпрос може ли съдът без помощта на вещо лице да разпредели ползването на имотите между съсобствениците е относим към предмета на делото до колкото съдът е извършил разпределение, обособявайки сам дяловете без да разделя имотите. Предмет на делото са много земеделски имоти, разположени в две землища. Разпределението на правото на ползване се извършва от съда по целесъобразност. Касаторите не са навели критерий “извличане на най-голяма полза” в отговора към исковата молба. За първи път в касационната жалба не могат да навеждат нов довод за начин на разпределение. Самите те са представили съдебна практика според която съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, но следва да се мотивира. Съдилищата по същество са се мотивирали защо не използват заключението на вещото лице – не съответства на дяловете и не е отговорило на задачата, поставена от съда. Щом съдът е разполагал със специални знания как да разпредели имотите без да разделя някой от тях и е посочил критерий за това – размера на дяловете и това във всеки дял да има имоти и от двете землища, не е нарушена практиката на ВКС по чл. 157 от ГПК /отм/. Затова не е налице допълнителното основание за допускане до касация. Съобразно този резултат, на ответниците следва да се присъдят деловодни разноски за настоящото производство в размер на 100 лв.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 533/06.12.2010г. по гр.д.№ 520/2010г. на Благоевградски окръжен съд по касационна жалба, подадена от К. А. А., Ф. З. П., Ц. П. А., З. С. А. и В. С. А..
ОСЪЖДА К. А. А., Ф. З. П., Ц. П. А., З. С. А. и В. С. А. да заплатят на Х. Д. В., Р. Д. Д. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top