О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
София, 18.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 13 юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 312 /2011 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. И. К. против определение № 402 от 26.04.2011г. по ч.гр.д.№ 283/2011г. на Русенски окръжен съд, с което се оставя без разглеждане частната жалба, подадена от него против определение от 17.02.2011г. по гр.д.№ 10063/2010г. на Русенски РС, с което е отказано включване в делбената маса на друг недвижим имот по искане на ответника.
Жалбоподателят навежда оплакване за нарушение на процесуалните правила, тъй като с посоченото определение се прегражда възможността за съвместно извършване на делбата по отношение на всички съсобствени имоти, включително и този, за който е поискал включване в делбената маса, макар да се намира в Гърция.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна. .
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че е недопустимо обжалване на определение, с което се отказва включване в делбата на недвижим имот по искане на ответника, съгласно предвидената за него възможност в чл. 341, ал.2 от ГПК.
Определението е неправилно.
На обжалване, съгласно чл. 274, ал.1 от ГПК подлежат две групи определения – тези, които преграждат развитието на делото и тези, които не са прекратителни, за тях законодателят е предвидил изрично възможност за обжалване. Контрол за законосъобразност по отношение на останалите определения се извършва при обжалване на решението. Законодателят не е предвидил изрична възможност за обжалване на определението по чл. 341, ал.2 от ГПК. Определението, с което се отказва включване на недвижим имот в делбената маса по искане на ответника следва да се приравни на прекратително поради следното: Съдебната делба е особено исково производство, целта на което е да се прекрати съсобствеността на имотите, които страните притежават по някой от предвидените в ГПК способи. Освен публичната продан, останалите способи за извършване на делбата предполагат съответствие на броя на имотите, за които е допусната делба на броя на съделителите, или на колената, които те формират при наследяване. Уредените в ГПК способи за извършване на делбата с изключение на предвидения способ по чл. 348 от ГПК съответстват на изискването на чл. 69 от ЗС, която материално правна норма се прилага и за делба на съсобственост, съгласно чл. 34, ал.2 от ЗС всеки от съделителите да получи реален дял. Следователно възможността в особеното исково производство за делба, ответникът да направи искане в първото съдебно заседание за включване и на други съсобствени вещи в делбата има пряко отношение към способа, по който ще се извърши делбата във втората фаза. Действително ако съдът остави без уважение искането на ответника за включване в делбената маса на имот, който не е включен в исковата молба, ответникът може да предяви отделен иск за делба само за него. В този случай обаче способът и резултатът при извършването на делбата би бил различен, т.е. не би могъл да се постигне същия ефект, какъвто би се постигнал ако в едно производство се извърши съдебна делба за всички, или за по-голяма част от съсобствените имоти между страните. При образуване на отделно производство само за имота, за който е отказано включване в делбата, двете дела могат да се съединят за общо разглеждане, но това не е задължително за съда, а е само възможност, зависеща от преценката за наличието на предпоставките на чл. 213 от ГПК. Отказът за съединяване на двете дела не подлежи на обжалване..
Ако се приеме, че определението, с което се отказва включване в делбата не подлежи на самостоятелно обжалване, то би следвало да подлежи на контрол при обжалване на решението. В случая обаче когато е отказано включване на имота в делбата, с решението изобщо няма да се обсъжда съсобствеността върху този нито в мотивите, нито в диспозитива на решението, т.е. този имот няма да бъде предмет на решението, поради което то няма да може да се обжалва на това основание. Дори да се приеме, че отказът да се включи в делбата имот, посочен от ответника в първото съдебно заседание е процесуално нарушение, в производството по обжалване на решението по допускане на делбата, то няма да е съществено, защото не се е отразило на правилността на решението за останалите имоти, посочени в исковата молба. В часта, с която съдът се е произнесъл за тези имоти, решението няма да е неправилно на това основание и не може да се отмени. Няма да е налице и хипотезата на допълване на решението. В този случай въззивната, или касационна инстанция не биха могли да се произнесат за първи път за имота, за който е отказано включване в делбата, а посоченото процесуално нарушение не попада в никоя от хипотезите, при които делото може да се върне за ново разглеждане от РС. Следователно по пътя на обжалване на решението не може да се извърши инстанционен контрол на определението за отказ да се включи недвижим имот в делбата на основание чл. 341, ал.2 от ГПК. С оглед важността на това определение и пряката му връзка със способа, по който ще се извърши дебата във втората фаза, съдът намира, че то подлежи на самостоятелно обжалване.
Предвид изложеното, настоящия състав приема, че определението, с което е отказано включване на недвижим имот в делбата по искане на ответника в първото съдебно заседание подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. В рамките на същия вишестоящата инстанция проверява правилността на изводите на долната инстанция за липса на предпоставките за приемане за разглеждане на тази претенция – твърдения за съсобственост между същите страни върху конкретен имот и индиция за това с доказателствата, предвидени в чл. 341, ал.1 т.2 от ГПК, имота да се, намира в района на същия съд, тъй като чл. 109 от ГПК определя местната подсъдност за делба на съсобственост – по местонахождение на имота, а нормата на чл. 110 от ГПК е специална и се отнася само за подсъдността по иск за делба на наследство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 402 от 26.04.2011г. по ч.гр.д.№ 283/2011г. на Русенски окръжен съд, с което се оставя без разглеждане частната жалба, подадена от К. И. К. против определение от 17.02.2011г. по гр.д.№ 10063/2010г. на Русенски РС, с което е отказано включване в делбената маса на друг недвижим имот по искане на ответника.
ВРЪЩА делото на Русенски окръжен съд за произнасяне по частната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧРЕНОВЕ: