О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 959
София, 29.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 289 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. М. З. и С. Б. З. против решение № 361 от 13.11.2009г., постановено по гр.д.№ 461/2009г. на Старозагорски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 390 от 16.06.2009г. по гр.д.№ 1779/2008г. на Казанлъшки районен съд. С тази част от решението е признато за установено по отношение на касаторите, че М. С. Х. е собственик на основание наследство и давност на 592/2229 ид.ч. от УПИ ІV-125 в кв. 13 по плана на[населено място] и е отменен констативен нот. акт, издаден на основание обстоятелствена проверка № 162,т.ІІ/2005г. на нотариус Г..
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че съдът неправилно е приложил института на придобивната давност, защото е приел, че щом ищцата е идвала на гости и е беряла от плодовете, касаторите не са отблъснали нейното владение и са били само държатели на своята част. Прави се оплакване и за процесуални нарушения, защото съдът не е изпълнил задължението си да обсъди всички доказателства. .
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса:. принадлежи ли правото на собственост на лице, придобило го чрез давностно владение в продължение на десет години, когато наследодателят му не е придобил правото на собственост върху него, а една от наследниците е ходила на гости и е беряла плодовете. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 872/13.02.2006г., Р № 140/17.03.2006г. и Р № 734/12.06.2006г. По втория въпрос дали следва да се обсъдят всички доказателства и доводите на страните касаторите твърдят, че възивния съд е действал в противоречие с Р № 1488 от 08.11.1999г. и Р № 394 от 22.02.2005г. И по двата въпроса се твърди необходимост от произнасяне на ВКС с оглед точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, като се твърди съобразяване на решението с практиката на ВКС
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивния съд е съобразил, че процесната идеална част се формира по следния начин: За имот 105 по плана от 1966г., записан на името на общия наследодател на страните С. М. С. са били отредени ЕПИ ІV и V с площ 1184 кв.м. С н.а. № 3,т.ІІ/1975г. наследодателят е признат за собственик на застроения парцел ІV-105, който през 1991г. прехвърля на наследодателят на ответниците. За празния парцел V-105 не се е снабдил с нот. акт по обстоятелствена проверка. След смъртта на С. С., наследен от ищцата и наследодателя на ответниците, М. С. М. е признат за собственик по давност на целия УПИ № V-105 с н.а. № 162,т.ІІ/31.08.2005г., който продава на дъщеря си А. по време на брака й с ответника С. Б. З.. С новия устройствен план на[населено място] от 27.12.205г. двата парцела отредени за имот 105 са обединени и е образуван нов УПИ ІV-125 от кв. 13 е с площ 2229 кв.м. Въз основа на свидетелските показания, които установили, че ищцата е идвала и след смъртта на родителите си на гости и да бере част от плодовете, съдът е приел, че праводателят на ответниците не е установил самостоятелно владение само за себе си върху парцел ІV-105, а е бил само държател на частта на сестра си, защото не е демонстрирал, че е променил намерението си.
Първият формулиран с изложението към касационната жалба правен въпрос е поставен общо и не кореспондира конкретно на приетото от въззивния съд. От съдържанието на изложението може да се разбере, че правния въпрос, по който спорят страните е при установено гостуването в имота и събирането на плодове от него от един от наследниците може ли да се приеме, че другия наследник е владял имота за себе си и, че е отблъснал владението на сънаследника. По този въпрос, въззивният съд дал отрицателен отговор в съответствие с трайно установената съдебна практика. Представените решения касаят съдебна практика по въпроса автоматично ли се придобива правото на собственост след изтичане на срока, предвиден в закона за това, или е необходимо изрично позоваване чрез искане за издаване на нот. акт по обстоятелствена проверка, или чрез установителен иск за собственост. Този въпрос обаче не е коментиран от въззивния съд, защото от доказателствата е установено, че наследодателят на страните е обработвал местото до смъртта си през 1998г., а от този момент до предявяване на иска е изтекъл срок, по-малък от десет години. Към момента на снабдяване на наследодателя на ответниците с нот. акт по обстоятелствена проверка – 2005г. десетгодишния срок също не е изтекъл. Тезата на ответниците за приживно предаване на имота от общия наследодател на сина му не се подкрепя от гласните доказателства, а от факта, че той не се е снабдил с нот.- акт по обстоятелствена проверка и за празния парцел V-105 не може да се приеме, че го е предал на сина си, за да го владее за себе си. Установяване на фактическа власт върху имота от наследодателят на ответниците се доказва едва от смъртта на общия наследодател на страните. С оглед изложеното, по първия правен въпрос не се обосновава общото основание за допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По втория въпрос за задължението на съда да обсъди доказателствата и доводите, касаторите не сочат кои от тях конкретно не са обсъдени. Затова съдът не може да провери дали начина по който е процедирал въззивния съд не е в съответствие с практиката изискваща обсъждане на относимите към спора доказателства и на доводите на страните. Затова и по този въпрос не следва да се допуска до касационен контрол въззивното решение.
И по двата поставени въпроса се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. това основание не е налице, тъй като по приложението на института на придобивната давност между сънаследници има богата съдебна практика, която не се нуждае от коригиране.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 361 от 13.11.2009г., постановено по гр.д.№ 461/2009г. на Старозагорски окръжен съд по касационна жалба, подадена от А. М. З. и С. Б. З.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВ