О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
София, 04.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 01 октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4533 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от E. Г. Е. против решение № 421/13.11.2-12г. по гр.д.№ 240/2012г. на Добрички окръжен съд, който обжалва решението в частта за определените квоти, при които следва да се допусне делбата.
С решение № 58 25.11.2011г. по гр.д.№ 1194/2010г. на Добрички РС, потвърдено от въззивната инстанция с обжалваното решение е допусната делба на
1. дворно место с площ 660 кв.м. с идентификатор 40422.504.162 по кадастралната карта на [населено място], ведно със застроените в него две жилищни сгради и гараж при квоти за Е. Е. – 1/6 ид.ч. и за Д. Е. – 5/6 ид.ч.
2. нива от 88,709 дка в землището на [населено място], м. „Л. дереси” – имот 466001,
3. нива от 10,786 дка, в м. „Р. орехи” същото землище, съставляваща имот 403050,
4. нива от 8,251 дка в м. „С. греда” същото землище, съставляваща имот 427014
5. лозе от 0,456 дка, в м. „К.” в същото землище, съставляващо имот 305027,
6. поземлен имот-др.промишлен терен от с площ 5,339 дка в същото землище м. „Край село”, съставляващ имот 000474. Тези земеделски имоти /от т.2 до 6 включително/ са допуснати при квоти 1/3 ид.ч. за Е. Е. и 2/3 ид.ч. за Д. Е..
Отхвърлен е иска за делба по отношение на промишлен терен с площ 11,022 дка, съставляващ имот № 000454 и за имот и сградите в него – овчарник с площ 1710 кв.м. и навес с площ 345 кв.м.
Отхвърлено е и искането за обявяване за относително недействителни сделките по н.а. № 75,т.V./2004г. и н.а. № 135,т.ХІV/2007г.
С въззивното решение е отменено решението на РС в частта, с която е отхвърлен иска за делба и вместо това е допусната съдебна делба на
1. промишлен терен с площ 11,022 дка в землището на [населено място], общ. К. имот № 000 454 между Е. Е. с квота 1/3 ид.ч. и Д. Е. с квота 2/3 ид.ч., като е отхвърлен иска за делба по отношение на П. Й. за тирена на този имот.
2. сградите в имот 000 454 с площ от 11,022 дка – овчарник с площ 1710 кв.м. и навес с площ 345 кв.м.между тримата съделители при квоти 4/6 за П. Й. и по 1/6 ид.ч. за Е. и Д. Е..
3.построените в имот № 000474 „друг промишлен терен” с площ 5,339 дкав м. „Край село” в землището на [населено място] – две жилищни сгради с площ съответно 18 и 22 кв.м. и стопанска сграда с площ 100 кв.м. между тримата съделители при квоти: за П. Й. – 2/12 ид.ч. и за Е. и Д. Е. – по 5/12 ид.ч.
В касационната жалба се правят оплаквания за противоречие с материалния закон и за допуснати процесуални нарушения, тъй като съдът е приел, че той няма правен интерес да обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска му за прогласяване нищожност на двете сделки и, е неприложим чл. 76 ЗС.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: има ли съделител правен интерес да иска прогласяване за нищожна правна сделка между други съсобственици /съделители/, с която един от съсобствениците се е разпоредил с частта си в полза на друг съсобственик и приложима ли е в този случай нормата на чл. 76 ЗН. Касаторът счита, че по тези въпроси въззивното решение противоречи на съдебната практика. Р № 11/09.02.2009г. по т.д.№ 634/2008г. І т.о., Р № 531/20.10.2009г. по гр.д.№ 5336/08г. ІІ гр.о. Р № 160 30.03.2011г. по гр.д.№ 333/2010г. І гр.о. Р № 320/06.07.2010г. по гр.д.№ 1314/2009г. на ВКС ІІ гр.о. Р № 12 от 15.01.2010г. по гр.д.№ 520/2009г. на ОС-Ловеч.
Ответниците по касация оспорват допускането до касационен контрол, тъй като представените решения са неотносими към първия въпрос, а по него ВКС се е произнесъл с определение по ч. гр.д.№ 295/2011г. на ВКС І гр.о., с което не е допуснато касационно обжалване на определението на възивния съд, с което е прекратено производството по инцидентния установителен иск за прогласяване нищожност на двете сделки. По вторият въпрос възразяват, че със задължителна съдебна практика е прието, че нормата на чл. 76 ЗС не се прилага за сделки между съсобствениците.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предмет на делба са останали в наследство недвижими имоти от Г. Е. Й., починал на 15.11.1998г. и оставил за свои наследници преживяла съпруга П. Й., с която е сключил гр.брак 1959г. и две деца – Е. и Д.. Първия имот – дворното место в [населено място] е придобито от наследодателя по време на брака с н.а. № 50,т.І/1965г. и в него са изградени всички постройки, поради което целия имот е съпружеска имуществена общност. Имотите от т.2 до 5 са придобити от наследодателя по договор за доброволна делба след възстановяването им по ЗСПЗЗ. Те са наследени при равни права между съделителите и с н.а. № н.а. № 75,т.V./02.09.2004г. П. Й. е продала своята 1/3 ид.ч. на Д. Е., поради което делбата за тях е допусната при квоти по 1/3 зо касатора и 2/3 за Д. Е.. С Р № 737а/19.09.01г. на наследници на наследници на Е. Й. В. е възстановена др.селска територия с площ 5,339 дка. Този наследодател е починал 1089г. и е оставил наследници – наследодателя на страните Г. Й. и Г. Е. П., която с н.а. № 65,т.ІV/2004г. дарява на касатора своята ? ид.ч. Постройките в имота обаче не са били предмет на прехвърляне, поради което по отношение на тях делба е допусната при посочените по-горе различни квоти. С договор от 21.09.1994г.Г. Й. купува от ликвидационния съвет на ТКЗС обора от 1710 кв.м. и навеса от 345 кв.м., а с договор за замяна № СД-45/16.07.2001г. придобива терена, обслужващ тези сгради – имот № 000454 от 11,022 дка. С н.а. № 135,т.ХІV/2007г. П. Й. продава на дъщеря си Д. Е. своята 1/3 ид.ч. от имота от 11,022 дка и придобитата по наследство от съпруга й 1/6 ид.ч. от имота с площ 5,339 дка.
При тази фактическа обстановка, въззивния съд въпреки, че е прекратено производството по инцидентния установителен иск за прогласяване нищожност на двете сделки по н.а. № н.а. № 75,т.V./02.09.2004г. и н.а. № 135,т.ХІV/2007г. е разгледал и възражението в същия смисъл. Приел е, че Е. Г. Е. няма правен интерес от прогласяване нищожност на сделките, тъй като дори те да се прогласят за нищожни неговия дял няма да се увеличи.Относно възражението по чл. 76 ЗН, съдът е приел, че тази норма не се прилага в отношенията между съсобственици.
По първия поставеният въпрос, ВКС с определение по ч. гр.д.№ 295/2011г. между страните не е допуснал касационно обжалване по въпроса има ли ищеца правен интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожност на двете сделки, като е приел, че отрицателния отговор на този въпрос е съобразен със задължителната съдебна практика. Действително тя приема, че трето лице, което не е било страна по сделката може да иска прогласяването й за нищожна само ако има пряк, или косвен правен интерес от това. В хипотезата по делото дори двете сделки да се прогласят за нищожни, това няма да уголеми дела на ищеца. Възможността за предявяване претенция по сметки по чл. 12, а2 ГПК не е обусловена от липсата на тези сделки. Представената съдебна практика не опровергава този извод. С Р № 11/09.02.2009г. по т.д.№ 634/2008г. І т.о. е прието, че иск за прогласяване нищожност на сделка може да предяви и трето лице, което има косвен интерес, като е прието, че общината има такъв за предявяване иск за нищожност на приватизационна сделка, защото има задължение да извършва контрол. С решение № 531/20.10.2009г. по гр.д.№ 5336/08г. ІІ гр.о. е разгледан въпроса за наличието на правен интерес от възражение по чл. 76 ЗС с оглед възможността да се предяви претенция по чл. 12, ал.2 ЗН. Възражението по чл. 76 ЗС не е за нищожност на сделката, защото сделките, сключени в нарушение на този текст са относително недействителни /ТР № 1/2004г. на ОСГК./. Претенцията по чл. 12, ал.2 ЗН е облигационно вземане против наследниците, което не зависи от разпореждания, извършени след откриване на наследството от някой от наследниците. Без значение за допустимостта й е дали тя ще се предяви в делбата, или като отделен иск. С Р № 160 30.03.2011г. по гр.д.№ 333/2010г. І гр.о. е прието, че независимо дали правото да се иска прогласяване за относително недействителна на сделка на разпореждане с наследствен дял на някой от наследниците чрез иск, или чрез възражение, съдът дължи изрично произнасяне с диспозитив. РС се е произнесъл с изричен диспозитив по искането по чл. 76 ЗН, т.е. решението не е постановено в противоречие с тази съдебна практика. Касаторът не прави разлика между иск, респективно възражение за нищожност на сделката поради привидност, или на което и да е е друго основание по чл. 26 ЗЗД и искане по чл. 76 ЗН. С ТР № 1/2004г. ОСГК на ВКС се произнесе, че сделките на разпореждане с наследствен дял от някой от наследниците в полза на трето лице не са нищожни, а относително недействителни по отношение на останалите наследници. Със същото решение са разгледани и случаите, когато правилото на чл. 76 ЗН не се прилага. Такъв е и случай на разпореждане от сънаследник с наследствения му дял от съсобствен по наследство недвижим имот в полза на друг сънаследник. Затова по вторият поставен въпрос съдът се е произнесъл в съответствие със задължителната съдебна практика. Поради това, че със задължителна съдебна практика е разрешен този въпрос, Р № 12 от 15.01.2010г. по гр.д.№ 520/2009г. на ОС-Ловеч не обуславя касационно обжалване. В решение № 320/06.07.2010г. по гр.д.№ 1314/2009г. на ВКС ІІ гр.о. е подчертана възможността за предявяване в делбеното производство на инцидентни установителни искове. Това не се оспорва, но общите правила за наличие на правен интерес се прилагат и в делбеното производство. В нормата н чл. 343 ГПК е посочено по кои преюдициални въпроси може да се развие оспорване в делбеното производство, като законодателя в тези случай е отчел значението на това оспорване за установяване действителните права между съделителите в първата фаза на делбата.
По изложените съображения и по двата поставени въпроса не следва да се допуска касационно обжалване, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 421/13.11.2-12г. по гр.д.№ 240/2012г. на Добрички окръжен съд по касационна жалба, подадена от E. Г. Е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: