О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
С., 28.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 402 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Й. Д. против решение от 08.03.2012г., постановено по гр.д.№ 4397/2006г. на СГС, с което е обезсилено, като недопустимо решение от 17.08.2006г. на Софийски РС по гр.д.№ 8622//2005г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на процесуалния закон, тъй като решението без участието на страна не е недопустимо, а неправилно и за тази неправилност съдът следи само ако има довод в този смисъл. Затова счита, че решението е с характер на определение, поради което го обжалва с частна жалба.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като , правилно, а цитираната от жалбоподателката задължителна съдебна практика е неотносима..
Обжалваният съдебен акт е решение, което няма характера на определение. Съдът е обезсилил решението на РС, тъй като преди даване ход на делото по същество – на 11.05.2006г. е починала страната П. Б. Д. – на 14.02.2006г. Решението на РС е постановено по отношение на починала страна без да е налице хипотезата на чл. 182, ал.2 изр.2 от ГПК /отм/ Наследниците му не са конституирани. /виж у-ние за наследници № 10/23.01.2009г. на л. 73 от делото на СГС/. Съгласно ТР № 1/04.01.2001г. т.4 въззивният съд следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното решение. Недопустимостта на решението на РС е порок, по който съдът се произнася по реда на обжалването с решение. / чл. 209, ал.1 от ГПК отм/
По изложените причини обжалваният съдебен акт е решение, а не определение. Подадената жалба е с характера на касационна жалба против възивно решение, а не частна жалба против определение за прекратяване, постановено за първи път от въззивния съд. Тя е недопустима поради следното:
Касационната жалба е подадена на 19.03.2012г. – при действието на новата редакция на чл. 280, ал.2 от ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решения, постановени по искове с цена под 5 000 лв. Предмет на иска за собственост, предявен при действието на отменения ГПК – на 30.09.2005 г. е УПИ ХІІІ-205 от кв. 14 по плана на [населено място], в.з. “Малинова долина” ІІ-Б част м. Разширението-дупките, целия с площ 1094 кв.м. Цената на иска е в размер на ? от данъчната оценка, съгласно чл. 55, ал.1 б..”б” от ГПК. Данъчната оценка на процесния имот е 2858,10 лв., съгласно у-ние № 3925 от 01.09.2005 г. /л. 2 от делото на РС/.
Нормата на чл. 280, ал.2 от ГПК /ДВ бр. 100/21.12.2010г/. ограничаваща касационния контрол до решенията по въззивни дела с цена на иска над 5 000 лв. влиза в сила на 21.12.2010г. Висящите производства продължават по досегашния ред, съгласно пар.25 от ПЗР на ЗИДГПК. Следователно за касационните жалби, постъпили след 21.12.2010г. включително се прилага новата процесуална норма, имаща по определение непосредствено действие и деволативен ефект, т.е. тя предизвиква висящност на касационното производство от датата на подаването й. Новото правило на чл. 280, ал.2 от ГПК касае само касационното производство и е относимо само за него, поради което следва да се прилага към това производство. Меродавен е момента на подаване на касационната жалба, а не на исковата молба. Съгласно чл.55, ал.1 б.”а” от ГПК/отм/, размерът на цената на иска по спорове за собственост е ? от данъчната оценка, а ако няма такава –от пазарната цена на вещното право. Предвид непосредствено действие на процесуалните норми, те преуреждат процесуалните правоотношения, освен ако изрично не е предвидено отлагането на действието им по отношение на заварените висящи производства. Не е придавано обратно действие на процесуалния закон, т.е новия закон да действа по отношение на вече реализирани процесуални действия. Затова цената на иска следва да се определя към момента на предявяването му по действащите към този момент правила в ГПК – чл. 69 от действащия ГПК, респективно чл. 55 от ГПК/отм/. Съгласно чл. 56 от отменения ГПК и чл. 70, ал.1 от новия ГПК след първото съдебно заседание, т.е. в хода на производството не може да се повдига въпроса за цената на иска.
Или в обобщение, щом цената на предявения иск е под 5 000 лв. и касационната жалба е подадена при действието на новата редакция на чл. 280, ал.2 от ГПК, тя е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба № 30713 от 19.03.2012г., подадена от Л. Й. Д. против решение от 08.03.2012г., постановено по гр.д.№ 4397/2006г. на Софийски градски съд
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ