1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
гр. София, 11.05.2016 г..
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията ЖАНИН СИЛДАРЕВА
гр. дело № 1536/2016 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. М., подадена чрез процесуалния му представител адв. М. К. срещу решение № 337/04.11.2015 г. по възз. гр. д. № 511/2015 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено решение № 31/29.04.2015 г., по гр. д. № 304/2014 г. на Районен съд – Генерал Тошево, с което е обявен за нищожен отказът от наследство, извършен от Л. М. М. в частта, с която той се е отказал от наследството на майка си Е. Д. М., допусната е делба между И. Х. П., И. Х. П., Т. Б. Б., Д. Б. Д., Т. К. Р., Н. Г. Д., М. Г. З., М. М. М., Е. Л. М., Г. М., Д. М., С. Ж. М. и М. О. на нива с площ 147,004 дка и нива с площ 179, 011 дка, двете находящи се в землището на [населено място], при следните квоти за И. Х. П. и И. Х. П. – общо 1/6 ид.ч., за Т. Б. Б. – 1/12 ид. ч., за Д. Б. Д. – 1/12 ид. ч., за Т. К. Р. – 1/6 ид. ч., за Н. Г. Д. – 1/12 ид. ч., за М. Г. З. – 1/12 ид.ч., за М. М. М. – 1/12 ид. ч., за Е. Л. М. – 1/12 ид. ч., за Г. М. – 1/24 ид. ч., за Д. М. – 1/24 ид. ч., за С. Ж. М. – 1/24 ид. ч. и за М. О. – 1/24 ид. ч.
Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В касационната жалба с вх. № 7658/04.12.2015 г. жалбоподателят излага съображения, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване, като се позова на всички специални предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от Е. Л. М., чрез процесуалния й представител адв. М. М., в който твърди, че не са налице основанията за допускане до касационна проверка, а по същество жалбата е неоснователна. Няма заявена претенция за разноски.
Останалите ответници по касация не са изразили становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което настоящият съдебен състав я намира за допустима.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на І г. о. взе предвид следното:
Производството е по съдебна делба, I фаза. Въззивният съд се е произнесъл по жалбата на съделителя М. М., който е оспорил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от Е. М. инцидентен установителен иск за признаване нищожността на извършения от наследодателя й – Л. М. отказ от наследство и е допусната делба на процесните имоти, при посочените квоти. Окръжен съд – Добрич е взел предвид, че по делото не се спори относно предмета на делбата – нива с площ 147,004 дка и нива с площ 179, 011 дка, двете находящи се в землището на [населено място], както и относно кръга на правоимащите лица, с изключение на ищцата по инцидентния установителен иск. Спорен е въпросът относно действителността на извършения от Л. М. отказ от наследство, респективно правото на наследницата му Е. М. да участва в делбата. При преценка на установените фактически данни и събраните писмени и гласни доказателства, съдът е направил извод, че Л. М. мълчаливо е приел наследството от своята майка, починала през 1995 г. Посочил е, че желанието му да приеме наследство се презюмира от намерението му да извърши продажба на частта си от процесните имоти и получаването на рента като доход, а споразумението, по силата на което брат му М. М. да получава рентата от името на наследниците, има характер на предоставяне на управлението, а не дезинтересиране от имота и плодовете му. При тези съображения, въззивният съд е приел, че последващият отказ от наследство, извършен от Л. М. през 1999г., е нищожен и е потвърдил първоинстанционното решение.
Не са налице основания за допускане касационна проверка на въззивното решение. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В настоящия случай касаторът не е формулирал въпрос, който да обуслови наличието на общо основание по смисъла на посочената разпоредба. Изложени са съображения, оспорващи правилността на изводите на въззивния съд относно наличието на конклудентни действия по приемане на наследството, както и относно преценката на събраните доказателства. Те могат да се възприемат като касационни основания, доколкото акцентират върху законосъобразността на направените решаващи изводи. Не са поставени въпроси, които да са били правноразрешавани от въззивния съд и да са формирали крайната му воля. В подадената касационна жалба дори не се съдържат формулирани въпроси, а единствено твърдения за неправилност на изводите. В основата на съжденията на касатора е твърдението за действителен отказ от наследство от страна на Л. М., както и за неправилна преценка на свидетелските показания, извършена при разглеждането на делото. Тези оспорвания по същество на обжалваното решение, не могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК, в което касационната инстанция проверява единствено дали са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, а не се произнася по същество на подадената касационна жалба. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това. Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че бланкетното посочването на законовите разпоредби не обосновава наличие на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание и наличието им също следва да бъде обосновано и мотивирано. Ето защо в хипотезите на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 касаторът сочи конкретните решения, на които се позовава и представя преписи от тях, а в третата хипотеза – чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК се обосновава, с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото и точното приложение на закона.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 337 от 04.11.2015 г. по възз. гр. д. № 511/2015 г. по описа на Окръжен съд – Добрич.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: