О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София, 22.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 5565 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Ф. А. против решение № 1269/25.06.2015г., по гр.д.№ 1382/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 674/ 11.02.2015 г. по гр.д. № 7648/ 2013 г. по описа на РС-Варна и вместо това е признато за установено на основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, в редакцията му преди изм. ДВ, бр.49/ 2014 г., сега чл. 54, ал.2 ЗКИР, по отношение на касатора, по иск на ищците З. Й. Д. и Н. Й. Г., че ищците са собственици на основание чл.77 ЗС, във вр. с чл. 10, ал.1, във вр. с чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ на имот с идентификатор 10135.2522. 351 и че действащата кадастрална карта и кадастрален регистър на [населено място], с.о. м. „А.”, землище В., одобрена със Заповед №РД – 18 – 92 от 14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК – [населено място], несъобразена с влезлия в сила ПНИ на местността, одобрен със Заповед № РД – 06 – 7706 – 32/ 03.02.2006 г. на Областен управител на област Варна, изменен относно процесния имот с идентификатор 10135.2522. 351 със Заповед № РД – 11 – 7706 – 215/ 15.07.2011 г. на Областен управител на област Варна е допусната грешка, изразяваща се в това, че неправилно в кадастралния регистър на недвижимите имоти е записано, собственик на имот с идентификатор 10135.2522. 351 на основание н.а., вписан с № 101, том 7, рег. 3050, дело 1401/ 16.02.2012 г. е А. Ф. А., като не е съобразена Заповед № 654/ 16.11.2011 г. на кмета на Община – [населено място], изд. по реда на пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която право на собственост по отношение на ПИ с идентификатор 10135.2522. 351 е възстановено на ищците З. Й. Д. и Н. Й. Г., като наследници на Й. З. Д..
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението поради нарушение на процесуалните правила, тъй като въззивната инстанция е обсъждала всички възражения и доводи на страните, а не се е съобразила, че въззивната жалба е бланкетна, а конкретните неправилности на решението са посочени от ищците в подадената от тях допълнителна въззивна жалба. Твърди се противоречие с материалния закон, защото ищците първо са предявили иск по чл. 108 ЗС, в последствие са формулирани петитум като за отрицателен установителн иск и накрая са поискали да се установи правото им на собственост, което е възникнало след одобряване на кадастралната карта.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран въпрос: 1. В противоречие с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивната инстанция е включила служебно въпроси, които не са повдигнати с въззивната жалба. 2. допустим ли е иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР за имоти, които са възстановени по ЗСПЗЗ в стари реални граници, 3 кой е момента, в който ищеца трябва да установи правото си на собственост по иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР.
Ответниците по касация оспорва допускането до касационен контрол, тъй като въпросите не са конкретни, не определят изхода от спора, а решението съответства на доказателствата и съдебната практика.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното:
След изпълнение указанията на съда и направени уточнения на петитума на исковата молба, е поискано установяване, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор 10135.2522. 351, който погрешно е записан в КР на името на ответника. Ищците са се позовали на Заповед № 654/ 16.11.2011 г. на кмета на Община – [населено място], издадена на осн. пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която ПИ с идентификатор 10135.2522. 351 е възстановен на тях, като наследници на Й. З. Д..
По делото се установява, че ищците са заявили като наследници на Й. З. Д. лозе от 2,2 дка. Правото на собственост на наследодателя си доказват със записване в данъчна декларация. Този имот е бил предмет на замяна по реда на ЗТПС през 1966г., по която го е получил Г. М. Д.. Той е признат за собственик на това основание с н.а. № 70,т. І/1966г. С влязло в сила решение на 06.02.1998г. по гр.д.№ 3296/1995г. на Варненски РС е прогласена за нищожна тази замяна. Решението е постановено по иск, предявен от З. Й. Д. и Н. Й. Г. против Д. Г. М. и С. Г. М.. В хода на това производство, ответниците М. са прехвърлили процесния имот на Н. А. И. и К. И. И.. На основание това решение е постановено решение № 1274/19.09.2005г., с което е възстановен на ищците процесния имот, но тъй като попада в терени по пар. 4 ЗСПЗЗ, възстановяването се извършва със заповед по пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ. Междувременно със Заповед № РД – 06 – 7706 – 32/ 03.02.2006 г. на Областен управител на област Варна е одобрен плана за новообразуваните имоти /ПНИ/, но имот с идентификатор 10135.2522. 351 не е записан на името на ищците, а на М. на основание обявената за нищожна замяна. С решение по адм.д. № 681/2007г. на Варненски Адм. съд е отменена заповедта на областния управител за одобряване ПНИ от 2006г. досежно имот 10135.2522. 351 и преписката е върната на административния орган. Със Заповед № РД – 11 – 7706 – 215/ 15.07.2011 г. на Областен управител на област Варна е изменен ПНИ за процесния имот. На основание пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ е издадена заповед № 654/15.11.2011г. Със Заповед №РД – 18 – 92 от 14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК – [населено място] е одобрена КК и КР на този район на [населено място]. След издаване на заповедта по пар.6к, ал.7, ищците са заявили искане за вписване на имота на тяхно име, но към същия момент ответника вече е заявил същото искане. Той е придобил процесния имот на основание н.а., вписан с № 101, том 7, рег. 3050, дело 1401/ 16.02.2012 г., с който го е купил от Н. А. И. и К. И. И.. В хода на производството той се позовава на сделката и при условията на евентуалност на придобивна давност.
Въззивната инстанция е квалифицирала иска като такъв по чл. 124 във вр. с чл. 53, ал.2, сега чл. 54, ал.2 ЗКИР. Приела е, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот на основание реституция по ЗСПЗЗ и заповед по пар.4к, ал.7 от него и предвид изискването за актуалност на КК и КР имота следва да се запише на тяхно име. Прието е, че ответникът е купил имота от лица, които не са собственици, поради което не е станал собственик. На основание придоибвна давност също е отречено правото му на собственост, тъй като с нормата на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ е заличена изтеклата давност до влизане в сила на тази норма / 22.11.1997г./, а след това е била висяща административната процедура по възстановяване на собствеността през която ищците не са могли да защитят правото си на собственост, а принцип в правото е, че давност не тече против този, който не може да защити правото си. По тези съображения иска е уважен.
Първият въпрос е некоректно поставен. Въззивната жалба е подадена на 19.03.2015г., а съобщението за изготвяне на решението е връчено на ищците по-късно – на 25.03.2015г. Първоначално подадената въззивна жалба действително е бланкетна, но преди изтичане на 14-дневния срок дори ако той се брои от 19.03.2015г. е подадена допълнителна жалба, в която са развити конкретните оплаквания срещу решението на РС. Тъй като допълнителната жалба е подадена в срока за обжалване, по нея въззивния съд е дължал произнасяне, съгласно чл. 169 ГПК. Въззивното решение не е постановено в противоречие с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, разгледаните въпроси не са включени служебно от съда, поради което първия въпрос не обуславя допускане до касационен контрол.
По останалите два въпроса се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Първият от тях е допустим ли е иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР за имоти, които са възстановени по ЗСПЗЗ в стари реални граници, Кадастралните карти и кадастралните регистри се създават и поддържат от данните, които се съдържат в различни източници, между които и картите, изготвяни по ЗСПЗЗ / чл. 41, ал.1 т.1 ЗКИР/. Такива са както плана за новообразуваните имоти така и картата за възстановената собственост. ЗКИР действа за територията на цялата страна – чл. 24. Когато е допусната грешка в картите, изготвени по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и тя е възпроизведена в изготвената и одобрена КК и КР, ако това води до спор за правото на собственост, разрешаването на този спор следва да стане чрез иска по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, в редакцията му преди изм. ДВ, бр.49/ 2014 г., сега чл. 54, ал.2 ЗКИР. Този спор може да се изразява в това дали имота е подлежал на възстановяване, или какви са пространствените предели на правото на собственост. Предмет на иска по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, в редакцията му преди изм. ДВ, бр.49/ 2014 г., сега чл. 54, ал.2 ЗКИР винаги е установяване правото на собственост с оглед правилното му отразяване в КК, защото нормата на чл.2, ал.5 ЗКИР е въведена оборима презумпция за истинност на данните в КК и КР до опровергаването им. Без значение е на какво основание лицето е станало собственик и дали собствеността е възстановена в съществуващи реални граници, или с план за земеразделяне. Картата на възстановената собственост обединява тези данни и е основа за изготвяне на кадастралната карта и кадастралния регистър. В Решение № 31 от 6.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2987/2008 г., I г. о. е разгледан този въпрос за имот, възстановен с план за земеразделяне, но както вече се посочи, ЗКИР не прави разлика на какво основание е възстановен имота. С Решение № 247 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3003/2014 г., I г. о., изрично е прието, че спорът за собственост, възникнал по повод възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на имот, който се намира в урбанизирана територия и застъпва друг съществуващ имот, се разрешава по реда на чл. 53, ал. 2, сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Приложимостта на правилата за изменение на действащ кадастрален план, които са уредени като единствена законова хипотеза в чл. 53 ЗКИР, в процедурата по възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ е потвърдено и в Р. № 526 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 1032/2009 г. на ВКС, I-во г. о./. Затова въпроса „допустим ли е иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР за имоти, които са възстановени по ЗСПЗЗ в стари реални граници” не определя допустимостта на предявения иск и не обосновава общото основание за допускане до касация.
Следващия въпрос, за който се твърди също основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК е кой е момента, в който ищеца трябва да установи правото си на собственост по иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР. С предмета на спора по настоящото дело е свързан въпроса дали ако реституцията е настъпила след одобряване на кадастралната карта, тя следва да се съобрази. Нормата на на чл.2, ал.5 ЗКИР въвежда оборима презумпция за истинност на данните в КК и КР до опровергаването им, а чл.51 ЗКИР въвежда изискване за поддържането им в актуално състояние, за разлика от регулационните планове по З.. Последните имаха отчуждително действие, което налагаше установяване правото на собственост към момента на приемането им, т.е. преди да е настъпило отчуждителното действие. Такова действие нямат кадастралната карта, кадастралния регистър и ПУП, /освен в хипотезата на заповед по чл. 16, ал.1 ЗУТ/.
Тъй като реституцията води до промяна на правото на собственост, още при действието на З. реституираните имоти подлежаха на нанасяне в плана по реда на чл.86а от ППЗТСУ /отм./, вр. чл.32, ал.1, т.2 от З. /отм./ и §6, ал.6 /отм./ от ПР на ЗУТ. Правилото е развито в чл.62, ал.4 от Наредба №3/28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, издадена на основание чл. 31 ЗКИР. Реституцията е предвидена и като основание за изменение на кадастралната карта без заповед в нормата на чл. 52, ал.1 т. 5 и 6 ЗКИР. Затова при предявяване на иск по чл. 53, ал.2, сега чл. 54, ал.2 ЗКИР за реституиран имот, правото на собственост се установява към момента на настъпване на реституционния ефект, ако одобрението на кадастралната карта е по-рано. С Решение № 742 от 23.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1849/2008 г., IV г. о., ГК изрично е прието, че тъй като след влизане в сила на решението по чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ кадастралната карта се попълва по реда на чл. 53 ЗКИР, по искане на заинтересуваните лица и ако правата на възстановените собственици са противопоставими на насрещната страна, спорът между тях относно пространствените предели на правото на собственост се разрешава по реда на чл. 53, ал.2 ЗКИР, като се отчита реституцията, Поради наличие на съдебна практика по този въпрос не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1269/25.06.2015г., по гр.д.№ 1382/2015г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от А. Ф. А..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: