О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
София, 11.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 413 /2011 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от М. М. С. против определение № 810 от 07.03.2012г.по ч. гр.д.№ 406/2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от нея частна жалба против решение № 29 от 04.01.2012г. по гр.д.№ 8963/2010г. на Пловдивски РС в частта му с характер на определение, с която е прекратено производството по искането й за отмяна на решение № АО8вд от 23.12.2005г. на ОСГК „М.” –П., издадено по преписка № 17144 от 17.01.1992г.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като РС е следвало да изпрати делото за произнасяне на Пловдивския административен съд, който да се произнесе като касационна инстанция по искането за отмяна на решението на ОСЗГ.
В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси: длъжен ли е гражданския съд да зачете административен акт, който не е отменен, може ли да преценява неговата нищожност и неговата законосъобразност. Твърди се противоречие с ТР № 6/2006г. и с Р № 179/20.04.2011г. по гр.д.№ 563/2010г. І гр.о.
Ответниците по касация оспорват допускането на обжалваният съдебен акт до касационен контрол, тъй като поставените въпроси са неотносими към мотивите на съда и касаят въпроси по същество, а не по допустимостта на искането, по което се е произнесъл съда.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
Жалбоподателката е предявила обективно и субективно съединени искове против ответниците за установяване, че е придобила правото на собственост върху овощна градина на основание наследство и давност текла в периода 1994-2005г., да признае не съществуването на процесуално правоотношение по друго дело и да отмени решение № АО8вд от 23.12.2005г. на ОСГК „М.” –П., издадено по преписка № 17144 от 17.01.1992г., с което е възстановено правото на собственост на М. Г. М. върху имота, за който е предявила иска за собственост. РС е прекратил производството по този иск поради това, че е недопустим иск за отмяна на административен акт.
С обжалваното определение възивният съд е приел, че ищцата не може да иска отмяна на административния акт, защото е участвала в административно производство по установяване на законосъобразността му и решението е задължително за нея, а по пътя на косвения съдебен контрол се проверява валидността на акта, но само в мотивите, евентуално не зачита последиците от него,, а в диспозитив съдът не го отменя.
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Поставените въпроси: длъжен ли е гражданския съд да зачете административен акт, който не е отменен, може ли да преценява неговата нищожност и неговата законосъобразност са неотносими към крайния изход от спора. Те касаят произнасяне по искането за отмяна, или прогласяване за нищожно на решението на ОСЗГ по същество, а съдилищата са намерили това искане за недопустимо, поради което не са се произнасяли по същество по него. Следователно не е налице общото основание за допускане до касация.
Не е налице и допълнителното основание, тъй като приетото от съда за недопустимост на иска е съобразено със съдебната практика, според която иск за нищожност на административен акт, или за отмяната му е недопустим. Доколкото административният акт има значение за разрешаване на гражданскоправен спор, съдът може да извършва косвен съдебен контрол, съгласно чл. 17, ал.2 от ГПК но в този случай не се произнася със сила на пресъдено нещо по въпроса за нищожността на административния акт. Нищожността на административния акт се установява със сила на пресъдено нещо в административно производство – чл. 37, ал.2 от З. /отм/ и по реда на Административно процесуалния кодекс, който в чл. 172 и чл. 183 посочва и субективните предели на силата на пресъдено нещо в зависимост от вида на административния акт. С нормата на чл. 302 от ГПК се предвиди задължителност на решението на административния съд за гражданския съд относно това дали административния акт е валиден и действителен, което означава че следва да се зачетат и последиците от това в гражданския процес. /т.1 от ТР № 1/2009г. от 23.04.2010г. на ОСГК на ВКС/
Не е налице противоречие с ТР № 6/2006г., което разглежда правомощията на гражданския съд при разрешаването на гражданско правен спор да извършва косвен съдебен контрол за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността. Този контрол обаче се извършва само в мотивите на съдебното решение. Съдът не се произнася с отделен диспозитив, констатациите от него не се ползват със сила на песъдено нещо. С Р № 179/20.04.2011г. по гр.д.№ 563/2010г. І гр.о. е извършен такъв контрол, но съдът не се е произнасял с отделен диспозитив относно действителността на административния акт.
По изложените съображения, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, към който препраща чл. 274, ал.3 от ГПК, обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване определение № 810 от 07.03.2012г.по ч. гр.д.№ 406/2012г. на Пловдивски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: