О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 29.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 5582 /2016 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Л. И. против решение № 276 от 16.07.2015г. по гр.д.№ 201/ 2015 г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 4 от 16.01.2013 год. по гр. дело № 1466/2011 год. на Самоковския районен съд в ЧАСТТА, с която е допусната съдебна делба между касаторката и Г. И. К. при равни дялове на
– следния недвижим имот: паркомясто в поземлен имот с урегулирана площ 432 кв.м., образуващ парцел ІІ, отреден за гаражи в кв. 298 по регулационния план на [населено място], предвидено за гаражна клетка № 17 и съответстващо с площта си на право на собственост върху 18/432 ид.ч. от описания поземлен имот, при посочени граници и съседи, ведно с поставената на паркоместото гаражна клетка, при равни дялове на страните,
– на следните движими вещи, намиращи се в държане на Т. И.: лек автомобил „О.А.” с ДК [рег.номер на МПС] ; фризер „Г.”, хладилник „Ен и Ем”, електрическа готварска печка „К.”, автоматична пералня „Е.”, кухненска ъглова гарнитура, четири броя кухненски шкафове /стенни/, холна гарнитура, три броя трикрилни гардероба, три броя спални легла, камина „П.”, косачка „BCS”, водна помпа „Х.”, ъглошлайф, месомелачка, двукасетъчен касетофон „Ч.”, електрически бойлер за топла вода „Е.”, шкаф за баня, гръбна пръскачка, както и
– и на следните движими вещи, намиращи се понастоящем в държане на Г. К..: компютър с монитор „КТМ”, телевизор „Г.”, телевизор „LG”, телевизор „Б.”, видеокасетофон „С.”, моторна резачка „Х.”, три броя велосипеди,
– в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил иска на Т. И.. срещу Г. К.. за делба на електрожен и циркуляр и
– е прекратил производството по делото по предявените от Т. И. за делба на бормашина и перфоратор
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с процесуалните правила – необсъждане на доказателства, доводи и възражения на страните и за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани следните въпроси: 1.длъжен ли е съдът да укаже на страната кои са подлежащите на доказване факти и за кои от твърдяните факти не се сочат доказателства, допустими ли са пред въззивната инстанция относими към спорното право доказателства когато въззивния съд не е изпълнил задълженията си по чл. 146, ал.2 ГПК въпреки наведеното оплакване за непълнота на доклада във въззивната жалба, 2. следва ли да се допусне делба и на тези движими вещи, които според отговора на другата страна са налични в семейното жилище, но са придоибти със средства на родителите й при дарение на жилището, или са закупени от тях и дарението на апартамента означава ли и дарение на тези вещи. Станали ли са съпружеска имуществена общност вещите, изплатени с потребителски кредит от единия съпруг и чия е доказателствената тежест да го докаже. 3. допуска ли се делба на движими вещи, за които не е доказано, че съществуват към момента на разглеждане на иска и за които не е доказано, че са придобити по време на брака, ако е направено оспорване на тези обстоятелства от другата страна. 4. допустимо ли е да се допусне делба на движими вещи, които се намират в жилището на родителите на другата страна без да е доказано, че са придобити от съпрузите.
Ответникът по касация оспорва допускането до касация поради това, че въпросите не кореспондират на доказателствата и на мотивите на съда, а последните са съобразени с практиката.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното:
Страните са бивши съпрузи, чийто гр. брак е сключен на 05.07.1992 год. и е прекратен с развод с влязло в сила решение на 24.10.2011 год. по гр. д. № 766/2011 год. на Софийски РС. Семейното жилище е предоставено за ползване на Т. И.
С договор от 14.10.2003 год. [община] е продала на касаторката следния общински недвижим имот: 18/432 ид.ч. от поземлен имот, целият с урегулирана площ 432 кв.м., образуващ парцел ІІ, отреден за „гаражи” в кв. 298 по плана на [населено място] за гаражна клетка № 17, при посочени граници и съседи на имота за сумата 260 лв, заплатена изцяло от купувача с вносна бележка от 07.10.2003 год. Тя е платила и сумата 1644 лв. за монтиране и доставка на гаражна клетка и метална двукрила врата, видно от фактура № 30860/05.11.2003 год. Касаторката е твърдяла, че тези вещи са изплатени с нейни лични средства, дарени й от М. Б. Й., за което е представила договор за дарение от 30.09.2003 год. за сумата 2300 лева, предадена на надарената веднага. Съдът е приел, че този договор е кастен документ, който няма достоверна дата и е непротивопоставим на оспорилия го ответник. Не е възприето като основание за лична собственост и това, че гаража е закупен само на нейно име предвид нормата на чл. 21 СК от 2009г. Тези изводи на съда са в съответствие с мотивите на ТР № 5/2013г. на ОСГТК на ВКС и Р № 94/31.03.2014г. по гр.д.№5791/2014г. ІV гр.о., Р № 251/09.01.2015г. по гр.д.№ 7253/13І гр.о., с които е прието, че съпругът, който не е участвал в сделката, с която другия съпруг придобива вещ макар да черпи права от нея по силата на закона, не е страна. На него му са непротивопоставими декларации и договори за произхода на средствата, дадени от и сключени с трети лица. В този смисъл изводът, че представеният договор за дарение не е достатъчен, за да установи дарение на парични средства от трето лице на касаторката по отношение на бившия й съпруг съответства на съдебната практика. Съдът не е решил делото според доказателствената тежест, а е посочил, че представеното доказателство не установява твърдяния факт. Отделно от това, РС е дал пълни указания за подлежащите на доказване факти и в чия доказателствена тежест е установяването им и страните не са възразили по доклада. Затова е неотносим първия поставен въпрос за задълженията на съда да даде указания в доклада по чл. 146 ГПК и задълженията на възззивната инстанция да проконтролира тези процесуални действия, ако има оплакване във връзка с тяхното изпълнение и да ги повтори, ако не са извършени от първата инстанция.
Съдът е приел, че следва да се допусне делба и на движимите вещи, които според писмения отговор на ответницата са налични в семейното жилище, но са придобити със средства, дарени от нейните родители или закупени от последните /пералня, кухненска ъглова гарнитура, кухненски шкафове и холна гарнитура/, защото са дарени общо на двамата съпрузи при липса на доказателства дарението да е извършено преимуществено в полза на единия съпруг. Касае за движими вещи, които служат за общо ползване от семейството, поради което е житейски логично приетото от съда щом не е доказано, че са дарени само в полза на единия съпруг. Договорът за дарение е формален, съгласно чл. 225 ЗЗД, или реален, ако вещите са предадени. С оставянето им в дареното жилище за нужди на семейството, тези вещи се считат предадени на членовете му. Съдебната практика приема противното, когато се касае за дарение на значителна стойност. За движими вещи, съставляващи обикновена покъщина, приетото от съда съответства на доказателствата и на съдебната практика, поради което по следващия въпрос – следва ли да се допусне делба и на движими вещи, които според отговора на другата страна са налични в семейното жилище, но са придобити със средства на родителите не се допуска касационно обжалване.
Дали при дарение на жилището са дарени и движимите вещи в него е фактически въпрос във всеки конкретен случай предвид нормата на чл. 225 ЗЗД. При липса на договор в посочената форма с нотариална заверка на подписите и оставяне на движимите вещи в жилището, в което живеят съпрузите се налага извода, че са предадени на двамата съпрузи. Те не са трайно прикрепени към апартамента, поради което не може да се прави извод за правото на собственост върху тях от това кой е собственик на апартамента, в който се намират. Затова втората част на въпроса не определя изхода от делото.
Съдът е приел за неоснователно възражението на ответницата, че част от описаните в исковата молба вещи са придобити с нейни лични средства – закупени са със средства от теглен от нея потребителски кредит, погасен изцяло с нейни лични парични средства. Мотивирал се с това, че обстоятелството, че вносител в представените по делото вносни бележки за погасяване на отпуснатия за нужди на семейството кредит фигурира само тя и че същата е продала свой собствен недвижим имот, не са достатъчни да обосноват извод, че процесните вещи са закупени единствено с лични средства на съделителката. Съгласно чл. 32 СК, за разходите за задълженията за задоволяване нужди на семейството, солидарно отговорни са двамата съпрузи. Обстоятелството, че само касаторката е плащала вноските по кредита е основание за уреждане на облигационни отношения с бившия й съпруг, но не води до вещни трансформации. В този смисъл съдебната практика няма колебание. Относно това дали касаторката е получила средства от продажбата на свой личен имот, в какъв размер и дали и какви движими вещи е купила с тях са конкретни факти, всеки от които подлежи на доказване за всяка отделна вещ. По делото обаче такива не са доказани, поради което втората част на този въпрос не определя изхода от спора.
За вещите: косачка, водна помпа, ъглошлайф и месомелачка, в отговора на исковата молба, касаторката изрично е заявила, че са придобити от съпрузите по време на брака им. От показанията на свидетелите е потвърдено това и е установено, че се намират в сграда /гараж/, находящ се имот на родителите на ответницата, до който ищецът няма достъп, а такъв има касаторката. За косачката е представен и сключен от ищеца договор за покупко-продажба на вещта от 20.05.2006 год. Така въпросът на касаторката относно това може ли да се допусне делба на движими вещи, за които не е доказано, че са придобити по време на брака, не кореспондира на становището й по време на процесса и затова не определяя изхода от спора. Обстоятелството, че тези вещи, за които е взела становище, че са придобити от тях по време на брака им, се намират в жилището на родителите й, не е основание за отхвърляне на иска за Делба. По делото е установено, чет я има диостъп до този имот, от какъвто е лишен бившия й съпруг.
За вещите за които е отхвърлен иска на касаторката, ответникът е взел становище, че СА взети за временно ползване от трето лице, но не СА купени от семейството. Това становище не е опровергано с доказателства за противното.
По изложените съображения, формулираните въпроси не обосонвават допускане до касационно обжалване. Предвид този резултат и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него разноски до доказания с договора за правна помощ размер 500 лв.. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 276 от 16.07.2015г. по гр.д.№ 201/ 2015 г. на Софийски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Т. Л. И..
Осъжда Т. Л. И. да плати на Г. И. К. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: