О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1215
София, 15.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 13 декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 576 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Г. С. и С. М. С. против решение от 17.02.2011г. по гр .д.№ 119 по описа за 2010г. на Окръжен съд-Монтана, в частта, с което е отменено решение от 16.12.2009г. по гр.д.№ 181/2008г.на РС-Монтана и вместо това е уважен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от Е. Х. Д. против касаторите, като е признато за установено по отношение на тях, че той е собственик на основание Постановление за възлагане от 28.02.1995г. на съдия изпълнител при РС-Монтана по из.д.№12/94г. и двамата са осъдени да предадат владението върху: мазе с площ от 95 кв.м.с идентификатор 48489.12.430.1.63, разположено в сграда с идентификатор 48489.12.430.1 в поземлен имот 48489.12.430 под магазини с идентификатори 48489.12.430.1.56 и 48489.12.430.1.57 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-29/05.04.2006г. и са осъдени да заплатят деловодни разноски в размер на 1500 лв.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради допуснати процесуални нарушения, защото в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът служебно е назначил СТЕ, на която е поставил сам задача за изясняване статута на процесното мазе по проект, че вещото лице е натоварено със задача да издирва доказателства, а това заключение е възприето, въпреки, че почива на предположения. Прави се оплакване и за нарушение на чл. 266 от ГПК, защото са допуснати доказателства от въззивната инстанция, които е могла да събере първата инстанция
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран само процесуален въпрос: “Има ли право въззивният съд, позовавайки се на т.10 от ТР № 1/2000г. на ОСГК служебно да въвежда нови факти и обстоятелства по делото след като те не са въведени с исковата молба, с жалбата, или по реда на чл. 147 от ГПК и възможностите за тяхното въвеждане са преклудирани”.
Ответникът по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като не е налице предпоставката по чл. 2280, ал.1 т.3 от ГПК..
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С постановление за възлагане от 28.02.1995г. на съдия изпълнител при РС-Монтана по из.д.№12/94г. на ищеца е възложен магазин “Р.” с площ 110 кв.м.и мазе с площ от 95 кв.м., разположен в партерния етаж на блок “Р.” и въз основа на него е издаден нотариален акт № 48, том 3, дело № 982/1995г за собственост на недвижим имот,придобит по покупко-продажба при публична продан. Магазинът е разделен на два магазина с идентификатори 48489.12.430.1.56 и 48489.12.430.1.57. С н.а. № 128,т.ІІ/1996г. ответницата П. С. и съпругът й Г. А. са купили от сестрата на първата 1:2 ид.ч. от кулинарен магазин, находящ се на [улица]. Праводателката Д. А. е купила магазина с н.а. № 136а,т.І/1996г. И в двата акта не се посочва като принадлежност към магазина и мазе. С н.а. № 87,т.І2002г. ответниците са признати по документи на основание чл. 483, ал.1 от ГПК /отм/ за собственици на видеотека. И в този нот. акт не е посочено придобиването на собственост върху мазе, но въз основа на него е издаден констативен н.а. № 178,т.ІІІ/2003г., с който ответниците на основание покупко-продажба са признати за собственици на мазе с площ 198 кв.м. към видеотека. В хода на производството пред РС, а и пред въззивната инстанция не е намерен първоначалния проект, по който е изграден блок “Р. и блок “Септември”, а магазините на ищеца и на ответниците се намират в едноетажно тяло, което свързва двата блока. От СТЕ се установява, че сега съществува един общ сутерен под четирите магазина на страните и магазин за цветя на трето лице. По назначена служебно от въззивната инстанция СТЕ за установяване предназначението на сутерена към момента на изграждане на сградата по архитектурен проект, в.л. Б. е приложен чертеж за извършване на преустройство със забележка от гл. архитект, който предвижда премахване на междинен не носещ зид, който е обособявал в целия сутерен сега под петте магазина две помещения от които под магазините на ищеца то е с площ 72,23 кв.м. и разгърнато стълбище от 84,15 кв.м. Вещото лице е изказало предположение на база характера на строежа и времето на изграждане, че това е бил общ сутерен към магазините. Съдът е приел, че това помещение преди преустройството е имало характера на обща част с вътрешно стълбище и асансиорна шахта.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответниците не са могли да придобият сутерена под магазините на ищеца, защото те не са включени в нот. актове за продажба, а поради това, че сутерена е бил обща част, не са могли да го придобият и по давност. Тъй като ищеца има право да се ползва от общите части е прието, че може да ревандикира и мазето под магазините.
Поставеният процесуален въпрос относно приложението на т.10 от ТР № 1/2000г. при действието на новия ГПК и границите на служебното начало е относим към предмета на делото и обуславя изводите на съда до колкото касае събиране на доказателства на които съдът се е позовал. Този въпрос обаче е разрешен от съда в съответствие със задължителната съдебна практика. С. Р № 290 от 15.02.2011г. по гр.д.№ 1211/2010. І гр.о. при тълкуване на разпоредбата на чл.133 ГПК е прието, че не подаването на отговор по чл.131 ГПК не лишава ответника от възможност да заяви становище по иска в първото съдебно заседание, нито освобождава съда от задължението да събира доказателства по свой почин /да назначи вещо лице/, да обсъжда събраните по делото доказателства по искане на противната страна или да съобрази служебно известни му факти, когато те са от значение за решаването на делото. Само неприсъственото решение по чл.239 ГПК не се мотивира по същество и се основава на вероятната основателност на иска с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея доказателства”.Относно това, че въззивната инстанция в изпълнение на служебното начало за изясняване на спора е задължена при липса на специални знания да назначи експертиза служебно, съгласно т.10 от ТР № 1/2001г. са и Р № 93/23.03.2011г. по гр.д.№ 379/10г. ІІ гр.о., Р № 231/16.03.2010г. по гр.д.№ 4967/2008г. ІІ гр.о. по чл. 290 от ГПК. Поставената от съда задача е по приложението и на чл. 44 от ЗКИР, съгласно която самостоятелните обекти в сгради се установяват по строителните книжа, по актовете за собственост или чрез описание на място.
При разглеждане на делото пред първа инстанция, РС не е изготвил пълен доклад по делото – не е отделил спорно от безспорно, не е указал кои факти подлежат на доказване и върху кого е доказателствената тежест за установяването им.. Тези пропуски на РС подлежат на отстраняване от въззивната инстанция. Те не се преклудират. /Р № 310/30.07.2010г. по гр.д.№ 1086/2009г.ІІ гр.о./. Вещото лице пред РС е указало, че границите на обект от сграда се определят от архитектурния проект, какъвто обаче вещите лица, назначени от РС не са намерили въпреки поставената им задача, а общината има нормативно установено задължение да ги съхранява безсрочно /чл. 230 от ППЗТСУ /отм/ и чл. 155 от ЗУТ/.
Тъй като по поставеният въпрос има постановена задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК, не е налице основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Въззивният съд се е съобразил с тази практика, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.02.2011г. по гр .д.№ 119 по описа за 2010г. на Окръжен съд-Монтана по касационна жалба, подадена от П. Г. С. и С. М. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: