3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
София, 24.09.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 4066 /2015 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Г. М. Б. против определение № 310 от 22.05.2015г. по гр.д.№ 241/2015г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 07.02.2015г. по гр.д.№ 741/2014г. на ОС-Пазарджик, с което прекратено производството по делото пред съда и делото е изпратено като преписка за разглеждане от областен управител на област Пазарджик.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като съдът е приел първоначално за допустим предявения граждански иск и защото нормата на чл. 2, ал.7 ЗОСОИ не определя точно кой е задължения субект да плати паричното обезщетение, когато имота поради това, че е обявен за публична държавна собственост не подлежи на реституция и това следва да направи съда в исково производство.
В изложението към частната жалба не е формулиран правен въпрос, но се посочва, че по подобен казус няма практика на ВКС, поради което се сочи допълнителното основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, а същевременно се твърди и противоречива съдебна практика по казуса, формирана от решението и определенията по настоящото дело.
Ответниците по частната касационна жалба [община] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, против прекратително определение е, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.
Данните по делото са следните: Жалбоподателят Г. М. Б. е предявил осъдителен иск против [община] за сумата 43500 лв., представляваща стойността към момента на влизане в сила на ЗОСОИ на отчужден, но невъзможно да бъде реално възстановен недвижим имот, обявен за публична общинска собственост, ведно със законната лихва върху тази сума. Като основание за претенцията си, ищецът посочва чл. 2, ал.7 ЗОСОИ. Невъзможността за реална реституция е установена с решение по гр.д.№ 1202/2009г. на ВКС І гр.о., с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против същата община иск по чл. 108 ЗС. В решението по това дело и допълнителното такова към него изрично е посочено, че имота е отчужден през 1957г. за болница, мероприятието е реализирано и имота като част от имота на болницата е публична държавна собственост към момента на влизане в сила на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ /22.22.1997г./, а сега е публична общинска собственост. Прието е, че имота е станал публична общинска собственост предвид това, че задоволява обществена потребност от общинско значение. Предявеният осъдителен иск за сумата 43 500 лв. първоначално пред РС е разгледан и с решение № 12 от 16.01.2014г. по гр.д.№ 394/2013г на РС-Велинград,. иска е отхвърлен. Това решение е обезсилено с решение 301/02.07.2014г. по гр.д.№ 351 /2014г. на ОС-Пазарджик поради неспазена родова подсъдност, за която съдът следи служебно и без възражение на другата страна. Делото е изпратено за разглеждане от Окръжния съд като първа инстанция и с определение от 17.02.2015г. производството е прекратено с мотив, че не е подведомствено на съда и е изпратено като преписка по компетентност на Областния управител предвид нормата на чл.2, ал.7 ЗОСОИ. С обжалваното определение е потвърдено това определение.
Правен въпрос не е поставен и това е достатъчно основание да не се допуска касационно обжалване съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/1009г. на ОСГТК на ВКС. Не съставлява противоречива съдебна практика формираната от съдебни актове по същото дело – т.е. не е налице и наведеното допълнително основание по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК.
Относно това допустим ли е осъдителен иск за присъждане на парична сума съставляваща равностойността на отчужден имот, който не може да се реституира поради това, че е обявен за публична държавна или общинска собственост с Решение № 387 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1342/2009 г., I г. о., ГК се приема, че възможност за присъждане на обезщетение за недвижим имот, несъществуващ към датата на реституцията е създадена по административен ред по ЗОСОИ и не може да се претендира по пътя на общото гражданско производство. В мотивите на решение № 520/29.06.2009 г. по гр.д.№ 480/2007г. ІV гр.д. по предявен иск за обезщетение за забавено плащане на обезщетение по чл.2, ал.7 ЗОСОИ е прието че „правото на обезщетение по този текст възниква по силата на самия закон (ex lege), а изискуемостта на вземанията настъпва едва след приключване на административните производства по ЗОСОИ, с които е определена дължимата престация и поканата за изпълнение.Тези решения са постановени по отменения ГПК. Няма съдебна практика на ВКС по действащия ГПК, защото претенцията за обезщетение се разглежда по административен ред пред Областен управител, или общината в зависимост от това кой от тях е обявил имота за публична собственост. Актът на компетентния административен орган подлежи на обжалване по административен ред. Гражданския съд не може да разглежда въпроса дали е спазен срока за претендиране на обезщетението, пред кой административен орган трябва да се заяви претенцията и кой дължи обезщетението – държавата или общината. Наличието на специален административен ред изключва приложението на исковото производство за присъждане на обезщетение по чл.2, ал.7 ЗОСОИ.
Обжалваното определение е съобразено с цитираната съдебна практика по отменения ГПК, която не е противоречива, поради което няма основание за допускане до касационно обжалване нито по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК нито по т.3 от този текст.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 310 от 22.05.2015г. по гр.д.№ 241/2015г. на Пловдивски апелативен съд,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: