О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
София, 07.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 06 март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 53 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Н. В. и Я. Т. В. против решение № 1959 от 30.10.2012г. по гр.д.№ 774/2012г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 5332/27.12.2011г. постановено по гр.д.№ 18152/2010г. на Варненски РС. С последното е отхвърлен предявеният от касаторите иск да се признае за установено по отношение на държавата и [община], че те са собственици на основание давност на недвижим имот с идентификатор № 10135.5545.511 с площ от 303 кв.м. в м.”Зеленика”, кв. Г., [населено място].
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с това, че не е доказано, че имота подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и поради това е необснован извода, че процесната земя е земеделска земя, че е станала общинска собственост и поради това не може да се придобива по давност.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1.Подлежи ли на възстановяване по ЗСПЗЗ земеделска земя, която няма данни да е била отнемана юридически, или фактически.2.може ли да бъде придобивана по давност такава земя и при какви условия, 2 важи ли забраната за придобиване по давност на земеделски земи, за които не е подавано заявление за въстановяване и приложим ли е чл.5, ал.2 ЗСПЗЗ за такива земи. 4. кои имоти се включват в обхвата на чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ, какъв е статута им и могат ли те да се придобиват по давност. По тези въпроси се твърди противоречие на въззивното решение с решения на ВКС по чл. 290 ГПК и наличие на противоречива съдебна практика, формирана между въззивното решение и решение на СОС.
Държавата, като ответник по касация заявява становище да се остави жалбата без уважение.
[община] не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е безспорно установено, че с решение на ИК на Г.-В. от 04.11.1968г. на ищеца е предоставено право на ползване върху земеделска земя с площ 0,8 дка при посочени граници, което е записано в разписния лист към кадастралния план от 1979г. като имот № 511-лозе. При изготвяне на плана за имотите по пар.4 ЗСПЗЗ имот 511 е заснет с площ 1175 кв.м. Този имот попада в стар имот 422-държавен. Със заповед № РД-1-7706/386/20.09.2002г. е одобрен плана за новообразуваните имоти и е обжалван по отношение на имот 511, който е заснет с площ 600 кв.м., но заповедта е отменена по отношение на имот 511. Със заповед № РД-07-7706-272/02.10.2007г. е заличен имот 511 и са образувани два нови имота – 3717, който е отразен като 10135.5545.3717 с площ 809 кв.м. и имот 3718, отразен като[ЕИК].511 с площ 303 кв.м. Имот № 10135.5545.3717 е този, за който е било предоставено правото на ползване на ищците и за него е издадена заповед по пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ, респективно за нетго се е снабдил с н.а. № 92,т.ІІ/2009г. Предмет на спора по настоящото дело е другия имот № 3718, отразен като[ЕИК].511 от 303 кв.м. За тази площ с допълнителната СТЕ, приета от възивната инстанция се установява, че с решение, взето с протокол № 16/22.09.1973г. е определена със статут на зона за здравни и курортни нужди. Към този момент и към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ – 1991г. този терен е бил със същия статут и е земеделска земя. С решение № 322-4/29.05.2000г. на Общински съвет-В. територията на м. „Зеленика”, в която попада процесния терен, е определена за терен в строителните граници на [населено място].
Въз основа на изложеното, съдът е приел, че процесния имот е имал статут на земеделска земя, находяща се в терен по пар.4 ЗСПЗЗ, подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ за която се прилага чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. Придобивната давност за него може да започне да тече най-рано от 22.11.1997г., но не преди да е възстановено правото на собственост. Съдът е приел, че до издаване на заповед по пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ давност не тече, а ако имота не е заявяван, той е терен по чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ, т.е. общински и за него срокът за придобивната давност е спрял да тече, съгласно пар.1 от ДР на ЗС.
На първия поставен въпрос – подлежи ли на възстановяване по ЗСПЗЗ земеделска земя, която няма данни да е била отнемана юридически, или фактически, отговаря чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ, който предвижда изрично, че подлежат на възстановяване земеделските земи „независимо от това” дали са били включени в ТКЗС и ДЗС /Р № 767/16.11.2010г. по гр.д.№ 1760/2009г. І гр.о./ Нормата на чл. 10, ал.1 ЗСПЗЗ е ясна, а пар.4 ЗСПЗЗ разрешава конкуренцията на права между бивши ползуватели и лица, претендираши за възстановяване в полза на първите, ако са налице предпоставките на пар.4а или пар.4б ЗСПЗЗ. За да подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, земята следва да е имала статут на земеделска към момента на колективизацията. Този статут на процесния терен е установен с приетата СТЕ. Р № 249/04.07.2011г. по гр.д.№ 621/2010г. І гр.о. не намира приложение към настоящия казус, тъй като то е имало за предмет част от дворно место, която попада извън регулацията и съдът е приел, че това е част, останала за лично ползване на собственика-член на ТКЗС. В същия смисъл е и Р № 488/19.12.2011г. по гр.д.№ 1403/10 І гр.о., Спорната площ по настоящото дело е завладяна от ищците като съседен терен на предоставеният им за ползване по ПМС. Тя попада в терен по пар.4 ЗСПЗЗ, за която този закон предвижда специален ред за уреждане правата на бившите ползватели до определена площ и възстановяване на останалата площ.
Съдебната практика /цитираните три решения/ приема, че могат да бъдат придобивани по давност имотите, за които е запазено владението в реални граници, защото владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си граници. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а от тук следва, че за тях не се прилага и разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗСПЗЗ, нито пък те могат да бъдат включени във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Смисъла на тази съдебна практика е в това, че когато владението върху определен имот е запазено, не е прекъснато от колективизацията и имота не е третиран като кооперативен, такъв имот не подлежи на реституция. Целта на ЗСПЗЗ е да възстанови правото на собственост, а не да отнема това право, чието упражняване е продължило и след корективизацията. Настоящия случай не е такъв, защото се касае за терени по параграф 4 ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 25. (И.. – ДВ, бр. 98 от 1997 г.) (1) земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Следователно, ако процесния терен не е заявен за възстановяване от никого, той е общинска собственост на основание този текст от 1997г., поради което за него важи забраната за придобиване по давност, предвидена в пар.1 от ДР на ЗС. Тази забрана дерогира приложението на чл.5, ал.2 ЗСПЗЗ и определя кои имоти се включват в обхвата на чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ. Затова последните два въпроса са неотносими, поради което по тях не следва да се допуска касационно обжалване.
Или в обобщение, основанията за допускане до касационно обжалване не са обосновани, поради което обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1959 от 30.10.2012г. по гр.д.№ 774/2012г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от В. Н. В. и Я. Т. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: