О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София, 19.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 септември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 329 /2011 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от [община] против определение № 346 от 11.05.2010г. по гр.д.№ 369 по описа за 2011г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено определение № 199 от 22.03.2011г. по гр.д.№ 23/2011г. на Велинградски РС за прекратяване на производството по делото.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като съдът не е отчел наличието на правен интерес за общината от разрешаването на спора за материално право от предявяване на иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР.
В изложението към частната жалба е формулиран въпроса има ли правен интерес общината от предявяване на иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР за установяване на правото й на собственост върху улица-тупик, чието прокарване е било предвидено със заповед на кмета, която е отменена по съдебен ред. Твърди се противоречие на обжалваното определение с практиката на ВКС и се представя определение № 247 от 11.05.2009г. по ч. гр.д.№ 267/2009г., определение № 320 от 11.06.2009г. по гр.д.№ 226/2009г. и решение № 934 от 07.11.2008г. по гр.д.№ 3142/2007г.
Ответницата Ц. Х. К. оспорват допускането на обжалваният съдебен акт до касационен контрол, тъй като обжалваното определение е съобразено с практиката доказателствата и закона..
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
За да постанови обжалваното определение, възивният съд е констатирал, че Общината твърди непълнота в кадастралния план на [населено място], одобрен 2004г. поради не заснемане на улица-тупик, минаваща през имота на ответницата чието прокарване е предвидено със заповед на кмета № 348/28.05.1997г. за ЧКЗРСП, отменена с влязло в сила решение 522/04.11.2009г. по адм.д.№ 663/2009г. Първостепеният съд и възивната инстанция са приели, че няма обект, за който общината да установи право на собственост и непълнота в плана поради незаснемането му.
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Въззивното определение не е постановено в противоречие със съдебната практика, цитирана и представена от касатора. Определение № 247 от 11.05.2009г. по ч. гр.д.№ 267/2009г. на ВКС разглежда хипотеза, при която е отменено определение, с което съдът за да прекрати производството е разгледал въпрос по същество. Настоящия случай не е такъв, тъй като още от твърденията на ищеца в исковата молба е ясно, че поради отмяна на заповедта, с която се предвижда прокарване на улица-тупик, тя не съществува в правния мир като обект – публична общинска собственост. При тези твърдения няма правен интерес от предявяване на иск за собственост по чл. 53, ал.2 от ЗКИР и изобщо за предявяване на иск за собственост
С определение № 320 от 11.06.2009г. по гр.д.№ 226/2009г. на ВКС е отменено обжалваното определение, тъй като съдът не е извършил правилна квалификация на предявеният иск. Това определение е неприложимо към предмета на спора по частната касациона жалба.
Решение № 934 от 07.11.2008г. по гр.д.№ 3142/2007г. е постановено при действието на отменения ГПК и не съставлява задължителна съдебна практика. С него е разгледан спор по същество, който е различен от повдигнатия с исковата молба, по която производството е прекратено с обжалваното определение. Затова и това решение е неотносимо към спора.
По изложените съображения, обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. То е съобразено със съдебната практика, която признава правен интерес на ищеца по иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР, когато с този иск цели установяване правото на собственост върху имот, който твърди, че е придобил на някое от основанията, предвидени в чл. 77 от ЗС. Ищецът признава, че твърдяното придобивно основание – заповед от 1997г. за изменението на плана е отменена от съда и при това положение преценката, че няма правен интерес от предяваване на този иск е съобразена с практиката. Отделен е въпроса, че улицата е обществено мероприятие и общината придобива правото на собственост едва след отчуждаване, а не с отреждането за такова.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 346 от 11.05.2010г. по гр.д.№ 369 по описа за 2011г. на Пазарджишки окръжен съд по частна касационна жалба на [община].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: