гр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София, 11.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 704 /2015 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Х. М., като процесуален представител на Н. М. Н. против определение № 2201/12.09.2014г. по гр.д.№ 1363/2014г. на Софийски апелативен съд, постановено по чл. 192, ал.4 ГПК /отм/, с което е отхвърлена молба за присъждане на деловодни разноски за въззивното производство.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на чл. 47 от Х. за основните права в Европейския съюз и чл. 6 ал1 и чл. 13 ЕКЗПЧОС защото не е проведен публичен процес и „ефикасни средства” и за нарушение на чл.5 ГПК защото не е съобразен точния смисъл на закона и обичая.
Ответникът по частната жалба, „Напоителни системи” Е. редовно уведомен, не взема становище.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че е налице основание за присъждане на разноски, тъй като молителя е ответник по въззивната жалба, която не е била уважена с постановеното решение, искането за разноски е заявено в срок, но доказателства за размера и плащането им са представени след приключване на устните състезания и поради това те ни подлежат на присъждане.
Определението е неправилно.
Н. М. е бил въззиваем по гр.д.№ 1363/2014г. на САС. На 09.06.2014г. е поискал пренасрочване на делото от 12.06.2014г. за друга дата поради това, че на 14.05.2014г. е претърпял контузия на крака, като е представил медицинско удостоверение. Съдът не е отложил делото в съдебното заседание на 12.06.2014г., тъй като събитието не е внезапно – от сбъдването му е изтекъл почти месец и Н. е имал достатъчно време да организира защитата си. Затова е даден ход на делото и ход на устните състезания, като е определен седемдневен срок Н. Н. да представи защита. На 19.06.2014г. – в рамките на определения от съда срок той е представил писмена защита от адв. Н. М. и договор за правна помощ за изготвяне на писмена защита пред въззивна инстанция. Уговорен е и е платен в брой хонорар в размер на 3986 лв., съобразно цената на предявените искове.
Договорът за правна помощ е представен ведно с писмената защита в определения от съда срок. Нормата на чл. 32 ГПК/отм/ допуска съдът да определя срокове. Извършените процесуални действия в определен от съда срок са валидни по аргумент от чл. 40 ГПК/отм/. При действието на отменения ГПК, установена практика бе съдът да определя срокове за представяне на писмена защита, като нямаше изискване, аналогично на чл. 80 от сега действащия ГПК за представяне списък на разноските и определен от закона краен срок. С чл. 149, ал.3 от действащия ГПК тази обичайна практика се потвърди, като се предвиди при сложност на делото, съдът да определи срок за представяне на писмени защити, а за да няма злоупотреба с права, чл. 80, ГПК определи краен срок за предявяване на искане за разноски и посочване на размера им – до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Такъв срок в отменения ГПК не е уреден, а делото е разгледано от възивната инстанция по отменения ГПК, на основание пар.2, ал.2 ГПК. Затова обжалваното определение е неправилно. Уговорените и платени разноски са за изготвяне на писмена защита от довереника на Н.. Такава по делото е представена от него. След даване ход на делото по същество не могат да се приемат претенции за присъждане на разноски, но доказателство за вече направените разноски за действие след това са допустими при действие на отменения ГПК. Неправилно съдът не ги е присъдил пи наличие на основание за това и доказателства за размера им.
По изложените съображения, обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, като вместо това на жалбоподателя се присъдят деловодни разноски за възивна инстанция в размер на 3986 лв., поради което Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 2201/12.09.2014г. по гр.д.№ 1363/2014г. на Софийски апелативен съд и вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 192, ал.4 ГПК /отменен/ решение № 1304 от 23.06.2014г. по гр.д.№ 1363/2014г. на Софийски апелативен съд, като ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] да плати на Н. М. Н. сумата 3986 лв., представляваща деловодни разноски за въззивна инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: