О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 862
София, 01.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 29 септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 202 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Храм “Св. А.”[населено място], [община] против решение № 1751 от 22.10.2009г., постановено по гр.д.№ 2237/2009г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 272/08.07.2009г., постановено по гр.д.№ 745/2008г. по описа на РС-Асеновград. С последното е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора иск по чл. 108 от ЗС против Б. ставропигална света обител “С. Б.” за отстъпване на собствеността и предаване на владението на 500// 770.967 ид.ч. от гора, съставляваща имот № 49309.4.501, находящ се в землището на[населено място], в м. “Кавакрийка”
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че съдът не е обсъдил задълбочено доказателствата, които установявали придобиването на правото на собственост от ищеца по давност в резултат на владение повече от 20 години до отнемането на гората..
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК отново се сочат основания за неправилност на решението. Касаторът излага довод за неправилно приложение на материалния закон – пар. 5, ал.2, във вр. с ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за вероизповеданията.
Ответникът по касация “Б. ставропигална света обител “У. Б.”[населено място] не взема становище по касационната жалба..
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът Храм “Св.А.”[населено място] не е собственик на претендираната гора от 500 дка в идеална част, тъй като не е доказала че я е придобил по давност.
Касаторът счита, че съдът неправилно е изследвал правото на собственост на храма, тъй като в пар.5, ал.2, във вр. с ал.1 от Закона за вероизповеданията не се изисква установяване правото на собственост към момента на отнемането на гората, а са посочени други предпоставки за реституция, която настъпва по право, тъй като възстановяването на собствеността съгласно изричната разпоредба на закона става на основание З.. Във връзка с това оплакване не е формулиран основен материално правен, или процесуален въпрос, разрешен от съда в противоречие със задължителната практика. Въпреки това касаторът се позовава на ТР № 6/2006г. но не е развил съображения в тази насока. Друго допълнително основание по чл. 280, ал.1 от ГПК, касаторът не сочи.
До колкото може да се приеме, че е формулиран въпроса за предпоставките за възстановяване правото на собственост на имоти, отнети, конфискувани, или национализирани от вероизповеданията, съдът приема, че възивното решение не противоречи на задължителната съдебна практика, посочена от касатора – ТР 6/2006г. на ОСГК. С нормата на пар.5 от ЗВ е предвидено възстановяване на правото на собственост на тези вероизповедания, от които то е отнето, конфискувано, или национализирано, ако не намира в държавата, общината, или дружества по чл. 61 от ТЗ и съществува реално до вида, в който е било отнето, а редът за възстановяване е по З.. При тази законова формулировка е ясно, че активно легитимирани да възстановят собствеността си са само собствениците, т.е. това е първата предпоставка за реституция на имотите на вероизповеданията. Останалите предпоставки действително следва да са налице кумулативно, но наред с установеното право на собственост на претендиращия реституция. В цитираното от касатора ТР № 6/2006г. на ОСГК също е подчертано, че се изследва наличието на предпоставките за реституция кумулативно, но не е посочено никъде в съдържанието му, че не се изследва правото на собственост. Напротив, това е разгледано като една от предпоставките. Въззивният съд не е приел, че е необходима административна процедура за възстановяване на собствеността, поради което решението му не противоречи на това ТР. Като е изследвал правото на собственост на ищцовия храм, съдът е приложил именно това ТР, приемайки, че собствеността се възстановява по право и следва в исковото производство да се изследва наличието на предпоставките за реституция. Така съдът не е нарушил задължителната практика на ВКС, която е последователна относно това, че една от кумулативно необходимите предпоставки за реституция по З., към който препраща пар.5 от ЗВ е притежанието на правото на собственост към момента на одържавяването, респективно отнемането на имуществото. Предвид изложеното не е налице наведеното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1751 от 22.10.2009г., постановено по гр.д.№ 2237/2009г. на П. окръжен съд по касационна жалба, подадена от Храм “Св. А.”[населено място], [община]
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: