О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 964
София, 21.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 469/2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Я. И. Я. против решение от 26.10.2010г. по гр.д.№ 1924/2008г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 30.12.2003г. по гр.д.№ 6572/2002г. на Софийски РС. С последното е поставен в дял на основание чл. 288, ал.2 от ГПК /отм/ на Маргарита В. Х. апартамент № 56 /стар 59б/ на първи етаж в блок № 82, вх.Б[жк] [населено място] с площ 54,49 кв.м. и тя е осъдена да заплати на касатора за уравнение на дела му от този имот сумата 10 900 лв. по реда и в сроковете по чл. 288, ал.6 от ГПК /отм/
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на процесуалния закон, тъй като съдът е възложил апартамента на бившата съпруга без да отчете, че тя се е разпоредила с притежавана от нея ? ид.ч. от друго жилище входа на процеса.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса: Отговаря ли на условията по чл. 288, ал.2 от ГПК /отм/ “да няма собствено жилище” съделител, който към датата на искането за възлагане на процесния имот е притежавал друго жилище и се е разпоредил безвъзмездно с него в хода на процеса. Позовава се на Р № 757 от 26.10.2009г. по гр.д.№ 1620./2008г. ІV гр.о., Р № 1213/29.12.2008г. по гр.д.№ 3674/2007г. ІІІ гр.о., постановени по отменения ГПК и Р № 229/07.04.2010г. по гр.д.№ 14/2009г. по чл. 290 от ГПК.
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като не са обосновани основанията за това. Въззивното решение съответства на задължителната съдебна практика, отговора на поставения въпрос и няма да допринесе за развитието на правото.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Процесният апартамент е допуснат до делба между страните /бивши съпрузи/ при равни права. Съпругата е заявила в срок претенция за възлагане на основание чл. 288, ал.2 от ГПК /отм/ поради това, че са и предоставени родителските права. Представила е декларация за семейно и имотно състояние, в която е записала само дела си от процесния апартамент, а преди това в хода на процеса се е разпоредила с идеална част от притежаван от нея друг недвижим жилищен имот.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че към момента на постановяване на решението за възлагане за заявилата претенцията бивша съпруга са налице предпоставките за възлагане. Без значение е разпореждането в хода на процеса, тъй като съдът не извършва преценка, а само констатира наличието на предпоставките. Съдът се е позовал на т.7 от ТР № 1/2004г., с което е прието, че извършеното разпореждане в хода на процеса е без значение за удовлетворяване на възлагателната претенция по чл. 288, ал.2 и 3 от ГПК /отм/, тъй като съдът преценява само наличието на предпоставките за възлагане към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция.
Поставеният от касатора въпрос е относим към избрания способ за извършване на делбата в обжалваното решение. Този въпрос обаче е разрешен от съдилищата по същество в съответствие със задължителната съдебна практика – ТР № 1/2004г. на ОСГК. С цитираните решения не е прието противното. Подчертано е в тези решения, че съдът следва да прецени само наличието на предпоставките за възлагане без да извършва друга преценка. С последното от цитираните решения, постановено по чл. 290 от ГПК – Р № 229/07.04.2010г. по гр.д.№ 14/2009г. е прието дори, че притежаването на идеална част от друг имот, за който не може да се приеме, че отговаря на изискванията за жилище, не е пречка за възлагане.
Следователно не е налице основание за допускане на възивното решение до касационен контрол, тъй като не е налице наведеното основание за това. Ответницата по касация е претендирала разноски. С оглед нормата на чл. 78, ал.2 във вр. с чл. 81 от ГПК такива следва да й се присъдят. Договореният размер на възнаграждението за адвокат – 1800 лв. обаче е завишен предвид това, че се развива само първата фаза от касационното производство и изготвянето на отговор по касационната жалба не съставлява особена сложност. Съдът намира, че следва да се намали този размер до 500 лв., съгласно предвидената възможност в чл. 78, ал.5 от ГПК, във вр с чл. 8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.1 т.4 от Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.10.2010г. по гр.д.№ 1924/2008г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Я. И. Я..
ОСЪЖДА Я. И. Я. да заплати на Маргарита В. Х. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: