4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София, 26.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 2443 /2015 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Д. Д. С.-Ю. против определение № 563/23.02.2015г. по ч.гр.д. 328/15 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 03.11.2014г. по гр.д.№ 2883/2010г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането й за връщане на заплатената държавна такса по предявения от нея по същото дело насрещния иск
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като насрещния иск не е бил разгледан, по него не е образувано отделно дело и задържането на държавната такса би било неоснователно обогатяване. Счита, че е възможно тълкуване по аналогия на чл. 78, ал.9 ГПК и по аргумент на по-силното основание от тази норма формиране на извод за недължимост на държавна такса в този случай.
В изложението към частната жалба са формулирани четири въпроса:
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал.3 т.1 ГПК, постъпила е в срок и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК поради което съдът я преценява като допустима
От данните по делото се установява следното:
От [фирма] е предявен отрицателен установителен иск против Д. Д. С.-Ю. и Л. Л. Т. да се признае за установено по отношение на ответниците, че те не са собственици на недвижим имот. С отговора на исковата молба всяка от ответниците е предявила с отделна молба насрещен иск. Съдът е отделил производството по насрещния иск, предявен от ответницата Л. Т. и по него е образувано отделно производство. Предявеният от ответницата Д. С.-Ю.. насрещен иск е останал към образуваното по главния иск дело № 2883/2010 г. За него няма определение да се представи за образуване на отделно дело. С протоколно определение от 01.06.2012 г. производството по предявения от ищеца [фирма] е прекратено, поради отказ от иска.
С разпореждане от 7.03.2014 г. е оставена без движене подадената от Ю. насрещна искова молба, като й е указано да довнесе държавна такса в размер на 339 лева поради това, че внесената от 39 лв. е недостатъчна и да уточни обстоятелствената част на предявената от нея претенция. С молба от 17.03.2014 г. тя е заявила, че не поддържа обстоятелствената част на исковата молба, касаеща договора за наем, а претендира предаване владението на собствената й идеална част от процесния имот. Заявила е че оттегля предявения иск, основан на договора за наем. С определение от 18.07.2014 г. съдът е отхвърлил искането на Ю. за изменение на иска поради това, че на практика се предявява изцяло нов иск и е прекратил производството по предявения първоначално насрещен иск, поради оттегляне. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
С молба от 31.10.2014 г. Ю. е поискала връщането на внесената по насрещния иск държавна такса. С определение от 3.11.2014 г. по гр.д. № 2883/2010 г. на Софийски градски съд, искането е оставено без уважение.
С обжалваното сега определение, Софийски апелативен съд е потвърдил определението на СГС. Позовал се е на чл.71 ал.1 от ГПК, според която по водене на делото се събират държавна такса върху цената на иска, които се дължат при завеждането на делото, а невнасянето й е основание за прекратяване на производството. Приел е, че щом държавна такса се дължи за образуване на производството и щом такова е образувано и по него са извършени процесуални действия по администриране, внесената държавна такса не подлежи на връщане при прекратяването му. .
Поставените въпроси са: след като делото е било прекратено по първоначалния иск останало ли е висящо то по насрещния иск и имат ли правно значение процесуалните действия, извършени по него, приложима ли е в този случай нормата на чл. 71, ал.1 изр.1 ГПК и по аналогия и аргумент за по-силното основание – нормата на чл. 78, ал.9 ГПК Позовава се и на чл. 5 ГПК. По тези въпроси се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК във вр- чл. 274, ал.4 ГПК.
Съгласно чл. 3 ЗДТ таксата се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се заплаща такса. Това правило е доразвито в чл.71 ал.1 от ГПК по отношение на държавните такси, които се събират по ГПК. Предявяването на насрещен иск е подчинено на същите правила – чл. 211, ал.2 ГПК. Съгласно чл. 4б ЗДТ недължимо платените държавни такси се връщат по искане на заинтересованата страна. По приложението на този текст е формирана съдебна практика, която определя в кои случаи сумите са недължимо платени и в кои те се дължат и не подлежат на връщане на заинтересованата страна. С опр. № 126/15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 3057/2014 г. ВКС, II т. о., е прието, че не следва да се връща държавната такса за предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, когато възражението е оттеглено. В Опр. № 366/15.05.2013 г. по ч. т. д. № 627/2012 г. на ВКС, II т.о. съдът е посочил, че не подлежи на връщане държавна такса при отказ да се уважи заявление за издаване на заповед за изпълнение, в който случай съдът се произнася по същество на основателността на заявлението. С определение № 5/14.01.2014 г. по гр.д.№ 3746/2013г. на ВКС ІІ гр.о. е прието, че задължението за плащане на държавна такса при предявяване на искането за извършване на действието и/или за издаване на документ не е поставено от законодателя в зависимост от това дали съдът ще се произнесе само по допустимостта или и по основателността на молбата или иска, респективно не е предвидено при прекратяване на производството по иска да се връща заплатената държавна такса. С определение № 35/16.02.2011г. по ч. гр.д.№ 311/2010г. ІІ гр.о. е прието, че няма законово основание за връщане на внесената държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за таксите, които се събират по ГПК когато касационната жалба е върната като нередовна при проверката по чл. 285 ГПК.
Предвид наличието на съдебна практика по приложението на чл. 4б ЗДТ, не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Следва да се има предвид, че необосновано се поддържа, че извършените процесуални действия като администриране на исковата молба по насрещния иск са след прекратяване на делото. Съдът е прекратил производството по първоначално предявения иск поради отказ от него. Производството по насрещната искова молба е останало висящо и по него съда и Ю. са извършили процесуални действия. Исковата молба по насрещния иск е оставена без движение за уточняване на обстоятелствата по иска. Жалбоподателката – ищца по него е подала молба за изменение на иска чрез предявяване на иск по чл. 108 ЗС вместо предявения за връщане на наетата вещ, което не е допуснато от съда и е прекратено производството и по първоначално предявения насрещен иск. Това определение е влязло в сила. Ю. е претендирала присъждане на разноски по насрещния иск, по което са се произнасяли Софийски апелативен съд по ч. гр.д.№ 4026/12 и ВКС, ІІІ гр.о. по ч. гр.д.№ 1070/2013г. В този смисъл не отговаря на данните по делото, че не са извършвани процесуални действия по насрещния иск и затова първия въпрос е неотносим. По него не се допуска касационно обжалване защото не е налице общото основание за допускане до касация. Наличието на специална уредба в ЗДТ за връщане на недължимо платените и съдебната практика по приложението на тази норма сочат на това, че няма основание за приложение на чл. 78, ал.9 ГПК по аналогия. Този способ за правоприлагане се използва при празнота в правната уредба, каквато в случая няма. Затова не се допуска касационно обжалване и по останалите въпроси.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 563/23.02.2015г. по ч.гр.д. 328/15 г. на Софийски апелативен съд по частна касационна жалба, подадена от Д. Д. С.-Ю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: