О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 23.04. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 2470 /2013 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба, подадена от С. Г. П. против определение № 133 от 16.01.2013г. по ч. гр.д.№ 4675/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 09.11.2012г. по гр.д.№ 14814/2012г. на СГС, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 126, ал.1 ГПК.
Жалбоподателката прави оплакване за липса на справедливост поради това, че не е разгледана молбата й за обезщетение поради това, че не й е определена от ТЕЛК и НЕЛК група инвалидност. Исканията й за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ са удовлетворени.
В изложението към частната жалба се навежда довод, че в нарушение на задължителната съдебна практика въззивният съд е квалифицирал жалбата като такава по чл. 278, във вр. 274, ал.1 т.2 ГПК, вместо по чл. 274, ал.1 т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
Жалбоподателката е предявила иск за обезщетение в размер на 20 000 000 лв. за това, че ТЕЛК и НЕЛК не й е определил група инвалидност, поради което й е спряна и социалната пенсия. Подадени са обаче три идентични искови молби, по които са образувани три дела. Най ранно образуваното е гр.д.№ 10809/2012г., следващото е гр.д.№ 13265/12г., а прекратеното дело, по което е потвърдено разпореждането с обжалвано сега определение е образувано под № 14814/2012г. Първото дело е прекратено /л. 102 от делото на СГС/, а второто е било без движение. На основание чл. 126, ал.1 ГПК по-късно образуваното дело е прекратено от СГС.
Възивната инстанция е констатирала изложеното, приела, че се обжалва определение за прекратяване и тъй като е съобразено със закона го е потвърдила. Действително при квалифициране на частната жалба е посочен чл. 274, ал.1 т.2, вместо т.1 ГПК, но от съдържанието на определението е видно, че е разгледано прекратително определение. Поставеният въпрос в изложението за неправилно посочената точка на чл. 274, ал.1 ГПК не се отразява по никакъв начин на правилността на определението, поради което няма основание за допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.1, във вр. с чл. 274, ал.4 ГПК. Затова обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 133 от 16.01.2013г. по ч. гр.д.№ 4675/2012г. на Софийски апелативен съд по частна жалба, подадена от С. Г. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: