О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 957
София, 21.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 436 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Н. В., В. Н. Х. и Т. Н. Д. против решение № 1371 от 17.11.2010г. по гр.д.№ 1464/32010г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1687 от 25.02.2010г. по гр.д.№ 5173/2009г. по описа на Варненски РС. С последното е отхвърлен иска за делба, предявен от касаторите против С. Д. Х., Добра Д. Х., Д. Г. Ч., С. Г. Д. З., Ж. В. У., Д. В. И. и Я. В. Н. на седем земеделски имота, останали в наследство от Д. С. Щ..
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не се е съобразил с обвързващата доказателствена сила на официалните документи. Конкретните съображения са свързани с това, че щом в акта за раждане на С. Д. Х. е отразено, че е законородено дете, то следва да се приеме, че нейните родители са били съпрузи дори да не е доказан този факт с акт за брак, или свето кръщение. За последния факт имало доказателства в едно от издадените удостоверения за наследници и в личния картон по ЕСГРОН на Я. Щ., за която било отразено, че е вдовица и въз основа на тези доказателства, съдът следвало да приеме, че е сключен граждански брак между наследодателя Д. Щ. и Я. Ж. Щ..
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса за доказателствената стойност и материалната удостоверителна сила на официалните документи, съставяни от длъжностни лица, като доказателства за установяване на права. Касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.2 от ГПК и представят решение № 1107/19.10.1971г. по гр.д.№ 905/1971г. на ІІІ гр.о. на ВКС и на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като съдът е спазил трайната практика, касаеща оспорени официални документи, а представената практика от касаторите касае хипотеза, когато официалните документи не са оспорени.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Имотите, на които се иска делба са възстановени по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ на наследници на Д. С. Щ., починал на 07.05.1957г. Основният спорен въпрос е кои са неговите наследници: Той е имал първи брак със Стоя Д., сключен 19915г., от който са родени децата Г. през 1918г. и Добра през 1921г. Безспорно е и, че негово дете е Слава Д. Х., родена от майка Я. Ж. Щ. през 1933г. Не се съхраняват актове за граждански брак и свидетелства за женитба в селото, в което са живели наследодателите и в съседно село. Не е проведено съдебно производство за съставяне на акт за граждански брак по чл. 436 от ГПК /отм./, респективно чл. 542 от действащия ГПК. Индиция за наличие на такъв е акта за раждане на Слава, в който е отразено, че тя е законородено дете от родители Я. и Д.. Представено е удостоверение за наследници, в което Я. е вписана като преживяла съпруга и личния регистрационен картон на Я., в което е вписан Д. като неин съпруг, но тези доказателства са оспорени от другата страна. Оспорването е доказано, тъй като не се пази акта за сключен граждански брак, а в личния картон като деца на Я. са записани и Добра и Г., които не са нейни деца. Те са представили и други удостоверения за наследници, в които Я. не е вписана като наследник на Д. Щ.. Документи, индициращи сключването на граждански брак обаче не са достатъчни, за да докажат този факт. Гражданското състояние на едно лице може да се установява само с актовете за гражданско състояние.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не е доказано, че ищците са наследници на Д. Щ., тъй като те са наследници на Я. Ж. Щ., но няма доказателства, че тя е сключила граждански брак с него. Представените доказателства за установяване на този факт не са достатъчни. Те са оспорени и е доказано отразяването в тях и на неверни обстоятелства.
По поставения въпрос, възивният съд се е произнесъл в съответствие със съдебната практика, според която обвързваща съда доказателствена сила имат само официалните документи, които не са оспорени от другата страна, или оспорването не е доказано от оспорващия. Представеното решение от касаторите касае именно тази практика. Когато се касае за установяване на факт, отнасящ се до гражданското състояние на едно лице, това следва да се установи с акт за гражданско състояние. ГПК урежда производството по установяване съществуването, или не съществуването на граждански брак като особено исково брачно производство по чл.318 от ГПК. и специално охранително производство за установяване на факти, когато не е изготвен акт за гражданско състояние по чл. 542 от ГПК. Такова не е проведено от ищците. Със свидетелски показания не могат да се установяват факти, за които законът изисква изрично съставяне на официален документ и специално съдебно производство за съставянето им, ако такива не са съставени, или са унищожени. С косвени доказателства не може да се установява съществуване на граждански брак дори те да са официални документи. Това важи с още по-голяма сила ако те са оспорени и оспорването е доказано.
Касаторите не доказват противоречива съдебна практика по поставения от тях въпрос, а наличието на трайно установена практика по него, с която въззивния съд се е съобразил сочи на липса на наведените основания за допускане на касация по чл. 280, ал.1 т. 2 и 3 от ГПК. Затова възивното решение не следва да се допуска до касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1371 от 17.11.2010г. по гр.д.№ 1464/32010г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Н. Н. В., В. Н. Х. и Т. Н. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: