О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
София, 09.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 04 април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1177 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. К. М. и С. Т. М. против решение № 3464 от 14.06.2011г. по гр.д.№ 13262/2010г. на СГС, с което е потвърдено решение от 12.07.2010г. по гр.д.№ 32919/2008г. на Софийски РС. С последното е признато за установено по отношение на касаторите, че ищците Н. С. С. и Г. К. С. са собственици на гараж № 4 с площ 16,46 кв.м. в партерния етаж на сградата, находяща се в@@4@[жк] [улица] УПИ ІІІ-166,329, кв. 36А и ответниците са осъдени да предадат владението върху него и да заплатят на основание чл. 59 от ЗЗД обезщетение за лишаване от ползване в размер 4200 лв. за периода 26.06.2004г. – 26.06.2009г.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, не е събрал дължимата държавна такса, допуснал е измерение на иска извън срока за това, не е допуснал доказателства поради необоснован извод за пропуснат преклузивен срок, за необоснован извод, че ответниците владеят имота.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: служебно задължен ли е съдът да следи за редовността на исковата молба, за внасяне на държавна такса, правилно формулиране на петитум, може ли да допусне изменение на иска, при нередовна искова молба в третото по ред съдебно заседание, законосъобразно ли е отказал съдът да възстанови срока за отговор, кое съставлява по-голяма ценност – обективната истина, или дисциплината в процеса, разликата между действията на ФЛ и на ЮЛ. По тези въпроси се твърди противоречие със задължителната съдебна практика и се представят решения на ВКС, Поставени са и въпроси, свързани с владението – от кой момент може да се установи владение върху обект от новострояща се сграда, как следва да се установи предаването на владението от ЮЛ-строител на сградата и ЮЛ, което представлява фирмата-строител, с която има сключен договор за строителство и за учредяване право на строеж. Може ли фирмата-строител да задържи построен гараж като гаранция, за да й се изплатят всички парични задължения и може ли да се уважи иск по чл. 108 от ЗС в този случай?. Поставен е въпроса за елементите на владението и разликата му с държането, и търпимите и съизволими действия и за преценката на доказателствата от съда.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като поставените въпроси са разрешени от съда в съответствие с практиката.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е иск по чл. 108 от ЗС от Н. С. С. и Г. К. С. против Х. К. М. и С. Т. М. за гараж № 4 в жилищна сграда в София, ж.к..“О.” ,л.”Б.” № 7-9 в УПИ ІІІ-166,329, кв. 36А и по чл. 59 от ЗЗД обезщетение за лишаване от ползване в размер първоначално 1800 лв. за периода 26.06.2004г. – 26.06.2009г., увеличен след приемане заключението на вещото лице на 4200 лв. Ищците са наследници на сина си Ж. Н. С., починал на 12.09.2000г., който с н.а. № 172/02.05.1996г. е придобил правото на строеж за процесния гараж. Сградата е построена и въведена в експлоатация на `16.12.2003г. По делото се установява безспорно, че ответникът М. държи гаража. Тезата му е, че задържа имота, тъй като не е изплатена цялата сума за изграждането му, което извършила фирма, на която е представител. Ответниците не са подали отговор към исковата молба в едномесечния срок, поискали са събиране на доказателства, но не са представили доказателства за наличие на особени непредвидени обстоятелства за пропускане на срока.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците са собственици на процесния гараж, което не се оспорва от ответниците, и че ответниците го владеят без правно основание. Не е представен договор за строителство, доказателства за дължими по него суми, а и дори да има такива, това не е основание ответника да задържа имота..
По поставените въпроси: Съдът е задължен да следи за редовността на исковата молба и за внасяне на държавна такса и след като е отказал да освободи ищците от внасянето на такава, те са внесли 165 лв. Това е държавната такса само за иска за собственост, съгласно чл. 69 и чл. 72, ал.1 от ГПК. Към този момент не е била внесена такса за облигационния иск. Когато е заявено увеличението на иска е внесена държавна такса още 157 лв. Останала е несъбрана държавнатакса в размер на 21 лв., но това не рефлектира върху правилността на решението и контрола за внасянето й се извършва по друг ред.
Правилно е формулиран петитума на исковата молба и по двата иска, а законната лихва от предявяването на иска не се уточнява по размер, тъй като той се формира в хода на процеса. Не е претендирана мораторна лихва, чийто размер действително следва да се уточнява в с исковата молба. Исковата молба не е била нередовна, защото е съдържала петитум и по двата иска, поради което може да се допусне изменение на иска до приключване на съдебното дирене, а този срок е спазен от РС, поради което и този въпрос не е основание за допускане до касация.
В нормата на чл. 65 и 66 от ГПК е уредена процедурата по искане за възстановяване на срок и възможността за обжалване на това определение. В рамките на инстанционния контрол на решението не се извършва контрол на влязло в сила определение за законосъобразност на отказ за възстановяване на срок. Следва само да се допълни, че по делото не са представени медицински документи, които да касаят пропуснатия срок. Поради изложеното, въпросът за законосъобразността на изводите на съда за отказът да възстанови срока за отговор не са относими към допускането на решението на въззивната инстанция до касация.
По въпроса кое съставлява по-голяма ценност – обективната истина, или дисциплината в процеса, отговор е дал законодателя, определяйки преклузивни срокове за представяне и искане за допускане на доказателства и тази преценка не може да се прави от съда предвид действащата нормативна уредба.
Въпросът за разликата между действията на ФЛ и на ЮЛ е разрешен от съдилищата по същество правилно. Касае се за преценка на съда във всеки конкретен случай, а не за разрешаване на правен въпрос, който да е основание за допускане до касация..Свидетелите са установили, че гаража се ползва от ответника и то не в изпълнение на управленски, или търговски функции. Делото се разглежда години след приемане на гаража в експлоатация, т.е. задържането за строежа не се свързва с това ползване.
Въпросите, свързани с владението също не обосновават допускане до касация. Сградата е в експлоатация от 16.12.2003г., а ищците претендират обезщетение за лишаване от ползване след тази дата. Затова е без значение от кой момент може да се установи владение върху обект от новострояща се сграда.
Ако наистина ответникът е представител на фирмата, която е имала задължение да изгради сградата, тя следва да докаже изпълнение на задължението си като предаде обекта. Не плащането на суми на фирмата-строител, която не е ответник не създава основание за установяване на фактическа власт върху имота от представляващия фирмата в това му качество, или в личното му качество. Твърдението на ответниците, че ищците дължат още суми за изграждането на обектите не е подкрепено с доказателства – договор за строителство и конкретно дължими суми.
Относно предаване на владението, законът не изисква някаква форма, затова са допустими всякакви доказателства. В случая не е съществено как е предадено владението от ЮЛ на ФЛ, какви са елементите на владението и разликата им със съизволимите действия, тъй като искът по чл. 108 от ЗС може да се води както срещу владелец, така и срещу държател, видно от съдържанието на нормата.
Може ли фирмата-строител да задържи построен гараж като гаранция, за да й се изплатят всички парични задължения и може ли да се уважи иск по чл. 108 от ЗС в този случай?. Искът не е предявен против фирмата-строител, поради което въпросът за възражение на право на задържане, или за едновременно изпълнение е неотносим. Такова възражение в този процес, в който ответниците участват като физически лица не може да бъде направено.
На последно место въпросът за преценката на доказателствата сам по себе си така поставен не покрива общото основание за допускане до касация, тъй като не сочи на това какво доказателство съдът не е обсъдил правилно и това е в противоречие със съдебната практика в други аналогични случаи.
Или в обобщение, нито един от поставените въпроси не обосновава предпоставките за допускане до касационно обжалване, предвидени в чл. 280, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3464 от 14.06.2011г. по гр.д.№ 13262/2010г. на СГС по касационна жалба, подадена от Х. К. М. и С. Т. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: