О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София, 07.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1102 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. И. Ш. и И. И. Ш. против решение № 253 от 04.06.2010г., по гр.д.№ 355/2010г. на Р. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 476 от 23.03.2010г. по гр.д.№ 4178/2008г. на Р. РС. С последното е отхвърлен иска, предявен от касаторите да се признае за установено по отношение на Л. Н. Ш. и Н. Й. Ш., че ищците са собственици на апартамент на първия етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в имот 688 в кв. 142 по плана на града, сега имот с идентификатор 63427.10.688, находящ се в[населено място], кв. Средна кула, [улица], ведно с правото на строеж за него и за отмяна на н.а. № 170,т.ІІІ от 19.12.2003г.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон предвид приетото, че ответниците са придобили апартамента по давност, за допуснати съществени процесуални нарушения, защото решението е противоречиво и не са обсъдени доводите им за наличие на съсобственост в първия етаж, за нищожност на решението по гр.д.№ 2896/2004г. и че с постановеното решение не се изяснява конкуренцията на права между сраните по спора и третото лице С. Николова В., по отношение на която производството е прекратено с влязло в сила определение.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани множество въпроси: правилно ли е прекратено производството по отношение на С. В., нищожно ли е решението по гр.д.№ 2896/2004г. на РРС, може ли да се придобива по давност жилище от низходящи на собственика, ако те са допуснати до жилището от родителите си, в какво съотношение страните са съсобственици на първия етаж щом строителното разрешение е издадено съобразно декларацията за съгласие за построяване на двуетажната сграда на бащата в полза на него, съпругата му и двете му деца и може ли съдът да приеме придобиване по давност преди да изследва дали правото на строеж не е погасено по давност. Твърди се противоречие на възивното решение с решение № 516/30.12.1993г. ІV гр.о. и определението по гр.д.№ 414/2009г. на І гр.о. на ВКС.
Ответниците по молбата не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК в първоначалната й редакция, при действието на която е постъпила касационната жалба до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв. за процесния апартамент.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: На основание дарение и делба, оформени с н.а. № 188,т.VІ/1964г. и делбен протокол от 28.03.1970г. Н. Ш. е придобил правото на собственост върху дворното место по време на брака си с ищцата И. Ш. и при заплащане на парично уравнение. Н. Ш. подписва нотариално заверена декларация на 22.04.1970г., с която изразява съгласие той, съпругата му и двете му деца да построят двуетажната жилищна сграда в собственото на него и съпругата му дворно место Въз основа на тази декларация е издадено строително разрешение на името на четиримата. Първия етаж предмет на спора е построен и от 1983г. в него живее ответника Л. Н. Ш. със съпругата си Н. Й. Ш.. С н.а. № 126,т.ІІІ/2003г. ответника Л. Ш. е признат за собственик по давност и реализирано право на строеж на първия жилищен етаж. С н.а. № 30,т.VІ/18.12.2003г. ищците Н. и И. Ш. прехвърлят срещу задължение за гледане и издръжка на дъщеря си С. Н. В. същия първи жилищен етаж, предмет на настоящия спор. С влязло в сила решение по гр.д.№ 2896 на РРС е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от С. В. против брат й Л. Ш. поради това, че нейните прехвърлители не са били собственици на първия етаж и не са могли да й го прехвърлят. С определение по ч. гр.д.№ 414/2009г. на ВКС е прието, че предявеният иск по настоящото дело е допустим само за първи жилищен етаж и по отношение на Л. и Н. Ш., като е потвърдено определението за прекратяване на производството по отношение на С. Н.В..
За да постанови това решение, въззивният съд е изложил мотиви, че предявеният иск е недопустим поради това, че ищците са се разпоредили с правата, които претендират в полза на трето за спора лице и защото ответниците са във владение на имота и против тях може да се предяви само осъдителен иск. С оглед задължителното определение на ВКС за произнасяне по същество обаче, съдът не е обезсилил първоинстанционното решение, а е разгледал спора по същество, като е потвърдил решението на РС поради това, че ищците не са активно легитимирани като собственици на процесния първи жилищен етаж, а ответниците са придобили същия по давност и не са оборени констатациите на нотариуса в издадения нот. акт № 126,т.ІІІ/2003г по обстоятелствена проверка, с който са признати за собственици.
Твърдението за противоречие на въззивното решение с определението по ч. гр.д.№ 414/2009г. на ВКС и за недопустимост на въззивното решение не намират опора в материалите по делото. Възивният съд макар да е изложил съображенията си за недопустимост на решението /което не е следвало да прави/ се е съобразил със обвързаността си от това определение, като се е произнесъл по съществото на спора. В този смисъл не е налице противоречие в мотивите на решението и няма основание за допускане до касация.
Допускането до касационно обжалване е поставено в зависимост от наличието на основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК. Общото основание за допускане до касация е обусловено, когато формулираният правен въпрос е свързан с надлежното упражняване на правото на иск, или с решаващите мотиви на съда по спора, очертан от обстоятелствената част на исковата молба и формулирания петитум Този въпрос определя предмета на касационния контрол. Не е достатъчно да са формулирани изобщо правни въпроси, а следва те да са свързани с решаващите изводи на съда по спора.
По формулираните множество въпроси, които са свързани с фактите по делото съдът отбелязва следното:
По въпроса правилно ли е прекратено производството по отношение на С. В. е постановено определение на ВКС по ч. гр.д.№ 414/2009г. и този въпрос не може да се обсъжда повторно в касационното производство. Ищците са прехвърлили на нея правото на собственост върху първия етаж считайки че са негови собственици и поради това нямат спор с нея относно правото на собственост, т.е. тя не е пасивно материлано правно и процесуално легитимирана.. Затова този въпрос не обуславя общото основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 от ГПК.
По въпроса нищожно ли е решението по гр.д.№ 2896/2004г. на РРС, възивният съд е приел, че това възражение се прави от ищците за първи път пред въззивната инстанция, което е недопустимо. Съдебното решение по гражданско правен спор с изключение на решенията по исковете за гражданско състояние са задължителни само за страните по тях. Те не създават сила на присъдено нещо за не участвали в този спор лица. Решението по гр.д.№ 2896/2004г. не е постановено между страните по настоящия спор, а между С. Николова и Л. Ш.. Ищците като трети лица за този спор, които не са обвързани от силата на присъдено нещо по него не могат да правят възражение за нищожността му в производство, в което не участва страна по това решение. Този въпрос е неотносим към предмета на спора, тъй като не е свързан с решаващите мотиви на съда за неоснователност на предявения иск по настоящото дело.
По въпросът може ли да се придобива по давност жилище от низходящи на собственика, ако те са допуснати до жилището от родителите си, съдебната практика дава положителен отговор, ако низходящите са установили владение за себе си с намерение за придобиване на правото на собственост и това е стигнало до знанието на родителите – собственици. Следователно въпросът е дали са реализирани елементите на владение, а не какви са родствените връзки между страните. Следва да се отбележи само за пълнота, че с решение № 1591 от 30.12.1993г. по гр.д.№ 167/1993г. на ВС е отхвърлена тезата за договор за заем за послужване между родителите и семейството на сина Л. Ш..
Тъй като строителното разрешение не създава и не легитимира посочените в него лица за собственици, въпросът “в какво съотношение страните са съсобственици на първия етаж щом строителното разрешение е издадено съобразно декларацията за съгласие за построяване на двуетажната сграда на бащата в полза на него, съпругата му и двете му деца” е неотносим към предмета на спора.
Въпросът може ли съдът да приеме придобиване по давност преди да изследва дали правото на строеж не е погасено по давност също е неотносим към предмета на спора. Правото на строеж е реализирано към 1983г. и иска е отхвърлен поради основателност на правопреклудиращото възражение на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност след този период. В този смисъл въпросът за погасяване по давност на правото на строеж не обуславя мотивите на съда за отхвърляне на иска и общото основание за допускане до касация..
По всички изброени въпроси не е посочено и допълнително основание за допускане до касация, което също е основание за не допускане на възивното решение до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 253 от 04.06.2010г., по гр.д.№ 355/2010г. на Р. окръжен съд по касационна жалба, подадена от Н. И. Ш. и И. Илиева Ш..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: