О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 606
София, 13.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4740 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. П. Д. против решение № 6353/03.09.2013г. по гр.д.№ 12638/2010г. на СГС, в частта, с която е оставено в сила решение от 14.07.2010г. по гр.д.№ 6999/2004г.на СРС в частта чу, с която е извършена съдебна делба по реда на чл. 288, ал.1 ГПК /отм/ на апартамент № 37 в [населено място],[жк][жилищен адрес] със застроена площ 44,28 кв.м. като е отхвърлена направената от него претенция по чл. 288, ал.3 ГПК/отм/
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради това, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и не е разпределил правилно доказателствената тежест за установяване дали притежава друго жилище.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК е формулиран въпроса за задължението на съда да обсъди всички относими доказателства, по който се твърди, че съдът е процедирал в нарушение на задължителната съдебна практика – основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Навежда се и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответниците оспорват допускането до касация, тъй като съдът е обсъдил всички събраните по делото доказателства, касаещи претенцията за възлагане, а и защото самия заявител е посочил, че е живял макар и непостоянно в процесното жилище, което сочи на неоснователност на това искане.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Допусната е съдебна делба на апартамент № 37 в [населено място],[жк][жилищен адрес] със застроена площ 44,28 кв.м. между четерима съделители: И. Р. Д., П. Б. П., И. П. Банкова и С. П. Д. при равни права – по ? ид.ч. Дели се наследството на С. С. Д., починала на 31.01.1989г. Ищците П. Б. и И. Банкова са наследници на нейната дъщеря К. П., а другите двама съделители И. и С. Д. са наследници на починалия й син през 1991г. – П. Д.. Само С. Д. е заявил претенция за възлагане по чл. 288, ал.3 ГПК /онм/. Той се е грижел за общата наследодателка – негова баба, която била болна.
РС е отхвърлил претенцията защото С. Д. не е живял постоянно в жилището към момента на смъртта на общата наследодателка. Позовал се е на показанията на свидетелите А. и М., разпитани при разглеждане на делото в първата фаза и на св. К., разпитана във втората фаза. Свидетелите установяват, че Д. се грижел за баба си и често я посещавал, но че живеел със съпругата си под наем към този период. Последната свидетелка заявява, че от 1988г. С. Д. живеел в апартамента, а това е годината преди смъртта на баба му
Въззивната инстанция е въприела този извод, като е обсъдила освен тези показания и представеното решение за прекратяване на брака на С. Д. с К., в което като семейно е посочено друго жилище – съседно на процесното, собственост на неговата майка. Позовала се е и на липсата на декларация за семейно и имотно състояние, от която да може да се направи извод, че Д. не притежава друго жилище.
Поставеният въпрос за задължението на съда да обсъди събраните доказателства е относим към предмета на спора, но съдът е изпълнил задължението си по чл. 188, ал.1 ГПК /отм/. Относими към претенцията са цитираните свидетелски показания и бракоразводното решение в частта, с която е одобрено споразумението между съпрузите, което съдържа изявления, че то принадлежи на майката на Д. – съседния апартамент № 36, но то е обсъдено от въззивната инстанция. Направените изводи от съдилищата по същество кореспондират и на заявеното от самия Д., който пише в касационната жалба, че посещавал често баба си и живеел макар и непостоянно в процесното жилище. Действително заявителят не е представил декларация за семейно и имотно състояние. Негова е доказателствената тежест да установи имущественото си състояние включително и това, че не притежава друго жилище. Следва да се посочи, че на л.106 от делото на РС е представено удостоверение от службата за вписване, че по партидата на Д. е вписана само исковата молба за делба. Това доказателство действително не е обсъдено, но то само по себе си не е достатъчно да установи че той не притежава жилище, придобито на основание, което не подлежи на вписване, като например наследяването, или на основание, на което макар да подлежи на вписване, не е вписано. Отделно от това, предпоставките по чл. 288, ал.3 ГПК /отм/ са уредени като кумулативни и при неустановено постоянно живеене в процесния неподеляем апартамент към момента на откриване на наследството не обсъждане на всички доказателства, касаещи втората предпоставка не влияе на крайния изход на спора.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6353/03.09.2013г. по гр.д.№ 12638/2010г. на СГС по касационна жалба, подадена от С. П. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: