О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
София, 07.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1008 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Д. К., Р. Д. Х. и Й. Д. Б. против решение № 124 от 07.04.2010г. по гр.д.№ 246/2009г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решение № 181/09.03.2006г. по гр.д.№ 657/20005г. на РС-Разлог и вместо това е признато за установено по отношение на касаторите К. Д. К., Р. Д. Х. и Й. Д. Б., че към момента на образуване на ТКЗС ливада от 3,081 дка в м. Шипочко в землището на[населено място] е била собственост на М. Д. К., починал на 07.10.2001г.
В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост на решението, защото е постановено по искова молба, по която не е посочено населеното место, в което се намира имота и за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила – отказ да се назначи тройна СТЕ при оспорване на единичната относно идентичността и при преценката на свидетелските показания. Развити са подробно доводи за необоснованост на решението.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси:.1 допустимо ли е решението, постановено по искова молба, в която не е посочено населеното место, в което се намира спорния имот, 2. съставлява ли процесуално нарушение отказа на съда да назначи тройна съдебна техническа експертиза, когато е оспорена единичната, а се позове на нея, 3. как следва да се преценяват свидетелските показания на роднини на страната, обвързан ли е съда, който разглежда делото за втори път с указанията, дадени от ВКС в отменителното решение за извършване на оглед и разпит на свидетелите пред вещо лице на место. По всички тези въпроси се твърди противоречие на възивното решение с решения на ВКС по индивидуални спорове,, постановени по отменения ГПК – основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
Ответниците по касация Й. Д. К., М. М. К., Г. М. К. и Д. М. К., наследници на М. Д. К. не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК, в първоначалната й редакция, при действието на която е допуснато касационно обжалване, до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Ищците са наследници на М. Д. К., починал на 07.10.2001г., а ответниците на Д. К. К., починал на 07.05.1967г. В. от страните е предявила иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ и й е признато правото на възстановяване за нива от 3 дка в м. “Шипочко”. Въз основа на съдебното решение, с решение № 748/09.08.2004г. е възстановен в съществуващи реални граници процесния имот № 130055 на ответниците, като наследници на Д. К.. На ищците с решение № 1260/28.05.2005г. е отказано възстановяване на правото на собственост. Т. К. е завещал на 25.02.1919г. на Д. К. – наследодателя на ищците и на И. К. нива от 2,5 дка в тази местност при описани граници. Завещателят е починал 1924г. Процесният имот не фигурира в емлячните партиди и в опис декларациите за влизане в ТКЗС и на двамата наследодатели. Свидетелите на ищците са установили, че имота е бил на наследодателя на ищците. Негови роднини от същата фамилия имали там съседни имоти. Свидетелите на ответниците установяват, че двамата наследодатели са били баджанаци и понеже на Д. К. изгоряла къщата, а Д. К. не бил добре със здравето, наследодателят на ответника отглеждал на тази ливада овце заедно с наследодателя на ищците. Въз основа на завещанието, постановление на данъчните власти за имоти на Кадеви в тази местност и при засичане на границите на съседни имоти, в които е записано името на наследодателя на ищците, вещото лице е дало последно заключение, че е налице идентичност между имота, описан в завещанието и имота по исковата молба.
Въззивният съд, след извършен оглед и разпит на свидетели на место, но не в присъствието на вещо лице, е приел, че е налице идентичност, че наследодателят на ищците е придобил по давност процесния имот, и че същия не е принадлежал на наследодателя на ответниците.
Първия въпрос – допустимо ли е решението, постановено по искова молба, в която не е посочено населеното место, в което се намира спорния имот не мотивира общото основание за допускане до касация нито допълнителните такива. От исковата молба и в хода на производството не е имало спор, че имота се намира в Б., поради което и това е отразено в диспозитива и нито съдебната теория, нито съдебната практика е приемала, че подобно решение е недопустимо, като произнесено плюс петитум.
Вторият въпрос е съставлява ли процесуално нарушение отказа на съда на назначи тройна съдебна техническа експертиза, когато е оспорена единичната, а се позове на нея. Този въпрос не е формирал решаващия извод на съда, тъй като съдът се е позовал и на останалите писмени и гласни доказателства, отразените в тях съседи на имота и е приел наличие на идентичност. Извод за това може да се прави и от констатирания спор за материално право с двете решения на поземлената комисия. В този смисъл поставения въпрос не формира общото основание за допускане до касация.
Третия въпрос е “как следва да се преценяват свидетелските показания на роднини на страната, обвързан ли е съда, който разглежда делото за втори път с указанията, дадени от ВКС в отменителното решение за извършване на оглед и разпит на свидетелите пред вещо лице на место” Съдът е преценил свидетелските показания и на двете страни, мотивирал се е защо приема тези на ищците, като не е отхвърлил показанията на свидетелите на ответниците. При кредитиране на свидетелските показания се е позовал на кореспондиращите им писмени доказателства. В този смисъл поставения въпрос не отразява приетото в мотивите на съдебното решение и поради това не определя решаващия извод по спора.
По въпроса обвързан ли е съда, който разглежда делото за втори път с указанията, дадени от ВКС в отменителното решение за извършване на оглед и разпит на свидетелите пред вещо лице на место: Съдът е изпълнил указанията на съда в отменителното решение. Обстоятелството, че вещото лице не е присъствало по време на огледа не е съществено нарушение, което да доведе до друг извод. След разпита на свидетелите, съдът е изслушал експертиза на вещото лице, което се е съобразил със снетите показания, отразени в протокола.. Той не може да обоснове заключението си на показания, които не са отразени в протокола, дори да бе присъствал на огледа. В този смисъл поставеният въпрос не влияе на крайния извод по спора.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 124 от 07.04.2010г. по гр.д.№ 246/2009г. на Благоевградски окръжен съд по касационна жалба, подадена от К. Д. К., Р. Д. Х. и Й. Д. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: