О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
София, 31.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 30 октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 6267 /2013 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Образувано по частна касационна жалба № 5588/ 30.04.2013г., подадена от П. Л. П., Д. Г. Д., Ж. И. Д., К. Х. Г., Г. Ж. Н. и частна касационна жалба № 5651/ 07.05.2013г., подадена от В. П. К. и Н. Д. П. против определение № 416/ 10.04.2013г. по гр.д.№ 1126/2013г. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от тях частна жалба против определение от 15.02.2013г. по гр.д.№ 572/2012г. по описа на Гълъбовски РС, с което е оставено без уважение възражението им за местна подсъдност.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалния закон, тъй като предявеният иск е такъв по чл. 3 ГПК, а не по чл. 45 ЗЗД, поради което исковете са подсъдни по местожителството на ответника при заявеното от тях възражение за местна подсъдност,а не по чл.115 ГПК – на съда по местоизвършване на деянието.
В изложението към частната жалба е формулиран въпроса под „непозволено увреждане” по смисъла на чл. 115 ГПК само исковете по чл. 45 ЗЗД ли се разбира, или и иска по чл. 3 ГПК.
Ответникът по касация оспорва допускането на обжалвания съдебен акт до касационен контрол, тъй като не е формулиран въпрос и не е приложена съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира че частните жалби макар да изхождат от процесуално легитимирана страна, и да са постъпили в срок, са недопустими на основание чл. 274, ал.4, във вр. с чл. 280, ал.2 ГПК поради следното:
От Н. Т. К. са предявени искове по чл. 45 ЗЗД във вр. с чл.3 ГПК против жалбоподателите както следва: против П. Л. П., Д. Г. Д., Ж. И. Д. и К. Х. Г. – за суми от по 100 лв., предявени като частичен иск от 10 000 лв. и против Г. Ж. Н., В. П. К. и Н. Д. П. за сумата 1000 лв., по предявен частичен иск от 10 000 лв. за обезщетение от това, че те са водили неоснователно дела срещу него. Исковете са предявени по отделни дела съответно № 596/12 г. , № 588/12г. 591 /12 г., 618/12г., 628/12г., 632/12г. и № 644/12г. на Гълъбовския РС, които са присъединени за общо разглеждане под № 572/12г. на същия съд. Жалбоподателите имат адреси извън района на РС-Гълъбово и са заявили възражение за местна подсъдност, което е оставено без уважение от РС, а определението му е потвърдено от ОС-Стара Загора.
Съгласно чл. 274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, по които решенията не подлежат на касационно обжалване, а нормата на чл. 280, ал.2 ГПК определя като такива делата с цена на иска под 5 000 лв. Цената на иска по искове за парични вземания е „търсената сума” – 69, ал.1 т.1 ГПК. При предявяване на частичен иск търсената сума е предявеният размер от вземането. Само той е предмет на иска и за този размер се формира сила на пресъдено нещо, защото мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо. Непредявената част от иска не формира цената му. Тя не е предмет на спора.
По изложените съображения, тъй като предявените искове са под 5000 лв. частните касационни жалби са недопустими и следва да се оставят без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба № 5588/30.04.2013г., подадена от П. Л. П., Д. Г. Д., Ж. И. Д., К. Х. Г., Г. Ж. Н. и частна касационна жалба № 5651/07.05.2013г., подадена от В. П. К. и Н. Д. П. против определение № 416/10.04.2013г. по гр.д.№ 1126/2013г. на Старозагорски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: