О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
София, 12.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 5079 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] против решение № 2359/07.04.2014г. по гр.д.№ 12273/2012г. на СГС, с което е отменено решение от 04.07.2012г. по гр.д. № 9013/2008г на Софийски РС и вместо това касаторът е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на Л. Н. Ж., М. Н. П., Д. Г. Н., С. С. Н., и Р. С. Н. владението върху следния недвижим имот: част от имот пл.№ 2, кв.240, полигон 6, по плана на [населено място]., м.З.., ограничена по букви ВГДЕЗЧЦБВ, по скицата на вещото лице, приподписана от състава на СГС, ІІІ АО по ахд № 679/ 1994г. и неразделна част от постановеното на 09.11.1997г. решение по делото, която част попада в УПИ ІІІ – за автостопанство, кв.2, местността „С..” по действащия регулационен план, одобрен 2001г.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, защото ищците не са доказали, че са собственици на процесния имот, нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не е извършил косвен контрол на решението по административния спор, с което е отменено отчуждаването, въпреки, че ответника е трето лице за административния спор и е постановил неправилни и неосновани изводи по възражението за придобивна давност.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК е формулиран въпроса следва ли да се извърши косвен съдебен контрол на решението по административния спор, съгласно ТР № 6/2006г. в исковото производство относно законосъобразността на административния акт за възстановяване на собствеността по ЗВСНОНИ по З., ЗПИНМ…., ако ответника е трето лице по спора по същото дело, което противопоставя собствени права върху имота. Твърди се противоречие на въззивното решение с Р № 67/10.04.2014г. по гр.д.№ 5615/2013г. на ВКС І гр.о. и с ТР № 10/2012г. относно това дали когато ищецът не е посочил началния момент от който твърди, че е установил владение, съдът следва служебно да установи това.
Ответниците по касация оспорват жалбата и допускането до касация, тъй като по първия въпрос възивното решение не противоречи на цитираното решение, а по втория – защото мотивите на ТР № 10/2012г. се цитират изолирано, вън от контекста.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: С нотариален акт за доброволна делба № 36, дело № 289/1925г. М. В.. е получила в дял два имота: от 3120 кв.м. при съседи: Г. Д., Д. Б., воденична вада и път и от 5330 кв.м. при съседи: от две страни Г. Д., В. река и път, и двата част от ливада от 10150 кв.м., а по измерване към 1925г – 16, 900 дка., находяща се в землището на [населено място]., м.З.., при описани съседи Наследодателят на ищците А. М., починал 1963г. е бил осиновен от М. В., видно от определение от 23.12.1941г. През 1962 и 1963г., по реда на ЗПИНМ, е отчужден от А. М. имот пл.№ 2а, полигон 6, м.З., ул. Житница. № 23 с площ от 1270 кв.м. (преписка 259/62г.), част от имот пл.№ 2, кв.240, на същия адрес с квадратура 1300 кв.м., и още една част с площ от 960 кв.м. (преписка 249/93г.) През 1964г. е преведена по сметка на наследниците на А. М. К. сумите, определени като обезщетение. С влязло в сила на 08.03.1999г. решение от 09.11.1998г., постановено по адм.х.д № 679/1994г. на СГС, е отменена заповед № РС-43-73/05.04.1994г. на кмета на СО в частта, с която е отказана отмяна на отчуждаването на имот пл.№2 и 2б, полигон 6 и е отменено отчуждаването на част от имот пл.№2б, кв.240, полигон 6, по плана на София., м. З., ограничен по букви ЛПОНМЛ на скицата на вещото лице, приподписана от състава и неразделна част от решението и част от имот пл.№ 2, кв.240, пол. 6 по същия план, ограничена по букви ВГДЕЗЧЦБВ по същата скица. /лист 41 от въззивното дело/. При съпоставка на имотите по тази скица със скицата по сега действащия план в комбинираната скица е видно, че възстановената с решението по административното дело част по букви ВГДЕЗЧЦБВ попада в УПИ ІІІ-за автостопанство, кв.2, местността „С.” [населено място], съгласно сега действащия регулационен план, одобрен през 2001г. Съгласно заключенията на приетите от СРС единична и тричленна експертизи, частта от имот пл.№2 по букви ВГДЕЗЧЦБВ попада върху част от имота на М. В. по делбата от 1925г. Със заповед № РД-57-143/16.03.2000г. на кмета на СО е наредено отписване от актовите книги за общинска собственост на възстановените с решението на СГС по административното дело части от имоти и предаване на владението им на лицата, на които са реституирани. Възстановената част от имот пл.№2, не е нанесена в кадастъра, поради това, че се оспорва правото на собственост на ищците. За УПИ ІІІ – за автостопанство, кв.2, местността „С.” по плана на София. е съставен АЧОС № 1400/2007г., съгласно който целият урегулиран имот е с площ по графични данни 71780 кв.м. В графата „разпоредителни действия с имота” е записано – [фирма] и са цитирани писма от 2007г. на Столична община, предходния А. е № 1095/2003г. С А. № 508/01.12.1999г. е актуван като частна общинска собственост част от имот пл.№ 2, кв.240, целият от 2230 кв.м. и част от имот пл.№ 2б, кв.240, целият от 2940 кв.м. а предходния е АДС № 5103/20.10.1964г., който не е представен по делото.
Ответникът ЕАД е учреден като еднолично акционерно дружество с общинско имущество през май 1998г. с наименование [фирма], чрез отделяне от [фирма] по разпределителен протокол по баланса на последното към 30.06.1997г. (протокол № 31/ 28.07.1997г. на СОС). Ответникът не оспорва, че упражнява фактическа власт върху имота.
Въззивната инстанция е приела, че ищците се легитимират като собственици на двете процесни части от УПИ ІІІ-за автостопанство, кв.2, местността „С.” [населено място], че те са идентични с получените от наследодателката на наследодателя на ищците два имота по делбата от 1925г. отчуждени са от наследодателя им по ЗПИНМ и са реституирани с решението по административния съд на основание ЗВСНОНИ по ЗПИНМ, З.…, тъй като са свободни и незастроени. Прието е, че тъй като е установено по отношение на общината наличието на предпоставките на реституция в съдебно административното производство пред СГС, то ответника, като правоприемник на общината също е обвързан от административното решение, поради което не е извършван косвен съдебен контрол на същото. Съдът се е позовал на мотивите към особеното мнение към ТР № 5/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Възражението за придобивна давност също е преценено като неоснователно, тъй като ответника не е посочил от кога владее.
По първия въпрос за косвения съдебен контрол, въззивното решение не е постановено в противоречие с диспозитива на ТР № 5/2011г. и Р № 67/10.04.2014г. по гр.д.№ 5615/2013г. на ВКС І гр.о. С последното ОСГТК е изходил от това, че разясненията, дадени в ТР № 6/2006г. на ОСГТК са залегнали в нормата на чл. 17, ал.2 от новия ГПК. Тя задължава съда да се произнесе инцидентно по валидността на административен акт без оглед на обжалваемостта му, и за законосъобразността му, когато той се противопоставя на страна, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. По ТР № 5/2011г. ОСГК на ВКС се възприе разбирането, че държавата е трето лице за производството пред административния орган, ако акта не е бил обжалван, поради което в този случай е допустим косвен съдебен контрол в гражданското производство в пределите, посочени в нормата на чл. 17, ал.2 ГПК – за валидност и материална законосъобразност на административния акт. Когато е проведен пряк съдебен контрол обаче, предвид приетата нова правна уредба – чл. 177, ал.1 изр.2 АПК и чл. 302 ГПК. косвен съдебен контрол е изключен и затова в мотивите на ТР № 5/2011г. на ОСГК е посочено, че т.4 от ТР № 6/2006г. на ОСТК е изгубило силата си когато е проведен пряк съдебен контрол на административния акт. В решение № 67/10.04.2014г. по гр.д.№ 5615/2013г. на ВКС І гр.о. въз основа на тази задължителна съдебна практика е прието, че това се отнася освен за държавата, която е участвала в административното съдебно производство чрез своите органи „и за лицата, които черпят права от нея, тъй като те не могат да имат повече права от праводателя си”. Ако в производство по пряк съдебен контрол на административен акт са установени предпоставките за реституция по отношение на административния орган, то правата и на неговите правоприемници също са отречени, защото във вещното право действа принципа, че никой не може да прехвърли това, което не притежава освен в изрично предвидените случаи на установена от закона фикция за такова. Това е посочено и в особеното мнение към ТР № 5/2011г. на ОСГТК, но в тази част мотивите не противоречат на т.2 от същото, с която е прието, че държавата е обвързана от решението по административния спор, когато е проведен пряк съдебен контрол. Процесния имот е бил държавна собственост по силата на отчуждаването. При обособяване на общинската собственост от държавната на основание пар.7, ал.1 т.5 ЗЦМСМА, чл.2, ал.1 т.4 ЗОС общината е придобила права от държавата, тъй като процесния имот е отчужден за обществено мероприятие, обслужващо общината – във всички редакции до 2004г., а ответното дружество е придобило правата си първоначално от държавата, а след това – от общината при реорганизациите през 1998г. /при висяща административна процедура по реституция/ и през 2007г. /след постановяване на реституционното решение/. Столична община е участвала в административното производство по отмяна на отчуждаването, а решението по него е влязло в сила на 08.03.1999г. и обвързва общината. Ответникът, като правоприемник на държавата и общината не може да има повече права от праводателя си. След проведения съдебен административен контрол участващите в него страни и правоприемниците им са обвързани от административното решение и е недопустим косвения съдебен контрол. Това е идеята, вложена при отговора на правния въпрос в цитираното решение № 67/10.04.2014г. по гр.д.№ 5615/2013г. на ВКС І гр.о., на което възивното решение не противоречи. Затова по първия въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
По втория въпрос, касаещ възражението за придобивна давност от ответника, ТР № 10/2012г. на ОСГК е некоректно цитирано. Съдът не прилага служебно давността и сред изтичане на срока, визиран в закона се приема, че собствеността е придобита автоматично без да е необходимо да е имало позоваване на нея чрез искане за издаване на нот. акт по обстоятелствена проверка, иск, основан на придобивна давност, или възражение. От това не следва обаче, че съдът служебно следва да приема от кой момент започва да тече давността. Само позоваващия се на нея може да определи момента, от който е формирал намерение за своене на вещта, върху която упражнява фактическа власт. Така приетото от съда, че възражението за давност е неоснователно по начина по който е заявено не противоречи на ТР № 10/2012г., поради което и по втория въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2359/07.04.2014г. по гр.д.№ 12273/2012г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от [фирма].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: