О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
София, 22.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1498 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Й. М. против решение № ІІ-121 от 27.09.2013г. по въз. гр.д.№ 1253/2013г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № 997/03.12.2012г. по гр.д.№ 50/2003г. на РС-Несебър, с което е оставена без уважение молбата на [община] за поправка на очевидна фактическа грешка на постановеното по същото дело решение и вместо това е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 227/14.01.2004г. по гр.д.№ 50/2003г., като на страница 5-та, р. 13 от диспозитива след израза [населено място], [община] [улица] се чете и „К. Й. М. ЕГН…”
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост и неправилност на това решение, тъй като то представлява допълване на решението по молба, подадена след изтичане на определения в ГПК срок за това. Прави се оплакване и за неправилност, тъй като всъщност е отхвърлен против касаторката иск по чл. 108 ЗС и не е налице очевидна фактическа грешка.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК е формулиран въпроса: „налице ли е произнасяне в мотивите на решение по установителен иск за собственост, предявен като ревандикационен срещу един от ответниците в случай, че съдът се е произнесъл изрично само по отношение на установителната претенция спрямо останалите ответници срещу които не е предявен ревандикационен иск, а само по отношение на исковете за отмяна на нотариални актове, с които ответниците се легитимират като собственици”? Втория въпрос е „в случай на предявен установителен иск за собственост към всички ответници и ревандикационен иск само към един от тях, който е предявил имота на основание покупко-продажба от останалите, очевидна фактическа грешка ли е налице, или допълване на решение, ако съдът не е формулирал воля в мотивите относно установителната претенция срещу лицето, срещу което е предявен ревандикационния иск. По тези въпроси се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касация [община] оспорва жалбата, счита, че формулираните въпроси не обуславят допускане до касация на посоченото основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, тъй като е налице противоречие между мотиви и диспозитив, което според съдебната практика съставлява очевидна фактическа грешка.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С исковата молба [община] е предявила установителен иск за собственост за недвижим имот в землището на [населено място], като е поискала да се установи по отношение на „ответниците”, че тя е собственик на имота и да бъде осъдена една от тях – К. Й. М. да предаде владението върху имота. С влязлото в сила първоинстанционно решение е признато за установено само по отношение на първите девет ответника – наследници на К. И. Д., че [община] е собственик на имота. Липсва установителна част по отношение на последната ответница К. Й. М., която е купила същия имот от първите девет ответника. По отношение на нея е отхвърлен осъдителен иск за собственост за същия имот. В мотивите на решението е прието, че не е имало предпоставки за реституция на процесния имот в полза на наследници на К. Д. поради това, че е реализирано общественото мероприятие пионерски лагер и затова сделката с която М. е купила имота е действителна, но не е произвела вещно действие. Искът по чл. 108 ЗС против нея е отхвърлен, защото е прието, че не е доказано, че тя е влязла във владение на имота.
[община] е поискала поправка на очевидна фактическа грешка в решението, като се постанови установителна част относно правото й на собственост и по отношение на купувачката по сделката – десетата ответница К. М..
РС е отхвърлил молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, като е приел, че има произнасяне по предявения иск по чл. 108 ЗС и не е налице очевидна фактическа грешка.
Въззивната инстанция е приела, че иск по чл. 108 ЗС съдържа установителна и осъдителна част. С постановеното по делото решение, РС не се е произнесъл по установителната част против последната ответница въпреки, че е изложил мотиви, че тя не е придобила правото на собственост. Същевременно е отхвърлен осъдителния иск по чл. 108 ЗС. Което сочи на противоречие между мотиви и диспозитив. Поради това е уважена молбата с обжалваното сега въззивно решение.
И двата поставени въпроса са много конкретни, касаещи изключително тясна хипотеза само по настоящото дело и така зададени нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Същевременно въззивното решение е съобразено с фактите по делото – поискано е установяване правото на собственост по отношение на всички ответници и със съдебната практика. Според нея осъдителния иск за собственост съдържа искане в две части – установяване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответника да предаде владението, респективно държанвето на собственика, ако то без основание. С ТР № 1/2000г. от 04.01.2001г. т.18 на ОСГК на ВКС в съответствие с нормата на чл. 189, ал.2 ГПК /отм/ /сега чл. 236, ал.2 ГПК/ се прие, че мотивите на съдебното решение не се част от него, а се постановяват към него и не се ползват със сила на пресъдено нещо. Така ако по предявен ревандикационен иск за собственост се установи само в мотивите, че ищеца е собственик, но поради това, че ответникът не ползва имота, иска се отхвърли, силата на пресъдено нещо ще обхване и право на собственост. Затова съдебната практика приема, че следва да има изрично произнасяне в диспозитива на решението и по двете части на ревандикационния иск – установителна и осъдителна. Ако се установи, че ищецът по иск по чл. 108 ЗС е собственик, но ответникът не владее, или държи имота без основание, се уважава само установителната част и се отхвърля осъдителната / Р № 227/07.10.2013г. по гр.д.№ 439/2012г. І гр.о. Когато това не е направено е налице противоречие между мотиви и диспозитив, което следва да се поправи по реда на чл. 192, ГПК /отм/, респективно чл. 247 от действащия ГПК. В този смисъл са Р № 128/28.03.2012г. по гр.д.№ 1085/11г. ІІ гр.о., Р № 467/12.24.06.2013г. по гр.д.№ 504/12 І гр.о., постановени по чл. 290 ГПК. Предвид наличието на задължителна съдебна практика по зададените въпроси, с която е съобразено въззивното решение, не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІ-121 от 27.09.2013г. по въз. гр.д.№ 1253/2013г. на Бургаски окръжен съд по касационна жалба, подадена от К. Й. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: