Определение №31 от 21.1.2016 по гр. дело №5827/5827 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 31

София, 21.01.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 5827 /2016 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Н. Н. против решение № VІ-36 от 07.08.2015г. по гр.д.№ 299 / 2015г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 225 от 22.12.2014г. по гр.д.№277 / 2014 г. по описа на Районен съд- Несебър. С последното е отхвърлен като неоснователен предявеният от него иск с правно основание чл.109 ЗС да бъде осъдена ответницата П. А. Х. да премахне сглобяемата постройка, изградена в северозападната част на поземлен имот 51500.501.342 с адрес [населено място], [улица], залепена частично на калкан със сградата, построена в източната част на имота, както и да премахне изградения пред сградата в западната част на имота поставяем обект, нетрайно свързан с терена – дървен навес с размери 11м. на 1,30 м. и височина 2,20 м.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила при преценка на доказателствата и необоснованост на извода че няма причинна връзка между изграждане на сглобяемата постройка и овлажняване на магазина..
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани два въпроса: 1.предвидената възможност по чл. 272 ГПК възивната инстанция да препрати към мотивите на решението на първата инстанция освобождава ли я от задължението да изложи собствени мотиви от събраните доказателства и да ги обсъди, 2. задължена ли е въззивната инстанция освен да разгледа пороците на обжалваното решение и да се произнесе по материално правния спор, 3.има ли зависимост между вида, характера и степента на увреждането на имота на ищеца, за да се приема, за да се приеме, че е налице противоправно /неоснователно/ поведение на ответника, с което се накърнява правата на ищеца като собственик /по-малко, или по-голямо овлажняване/ 4.съществува ли задължение за съда да възприеме безкритично заключението на вещото лице, или следва да го обсъди заедно с всички доказателства по делото.
Ответницата оспорва допускането до касационен контрол защото въпросите не кореспондират на мотивите на обжалваното решение, то е съобразено с практиката, а предпоследния въпрос е и неясен.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищецът е твърдял, че с ответницата и трето лице са съсобственици на ПИ 51500.501.342. Ответницата поставила сглобяема постройка в северозападната част на имота, залепена частично, на калкан със сградата, находяща се в източната част на имота, от която той притежава приземния и втория жилищен етаж. Тази постройка била с денивелация на покрива към двуетажната сграда с приземен етаж, построена в източната част и затваряла съществуващия и изграден по архитектурен проект на сградата прозорец на западния зид на партерния етаж. Денивилацията на покрива на сглобяемата сграда създавала условия за задържане на вода при дъждове, което причинявало влага в помещението на партерния етаж и избеното помещение под този етаж. Вследствие влагата паднала мазилката по тавана и имало мухъл по стената. На тротоара пред сградата, построена в западната част от имота и в непосредствена близост до нея, ответницата построила поставяем обект, нетрайно свързан с терена – дървен навес с размери 11м на 1,30 м. и с височина 2,20 м., без одобрена схема и разрешение за поставяне. Този обект ограничавал правото на собственост на ищеца и препятствал достъпа му до ел.таблото, телефонната разпределителна кутия и създавал условия за овлажняване на външния зид. Моли ответницата да бъде осъдена да премахне сглобяемата постройка и навеса.
От доказателствата се установява следното: Имоти 281 и 282 от кв.2 по плана от 1981 г. са съседни. За имот 281 са отредени парцел І 281 и п. VІІІ-281, а за имот 282 са отредени три парцела ІІ-282,VІІ-282 и ІХ-281. От частите от двата имота, за които са отредени парцел VІІІ-281 и парцел VІІ-282 е образуван съсобствен по регулация парцел VІІІ-281,282 от кв.2, идентичен с 51500.501.342 по КК на [населено място], одобрена на 28.01.2000г. Видно от н.а. №101, т.V, дело №1690/97г. ответницата е придобила по дарени ? ид.ч. от имот пл.№281 с площ от 320 кв.м., който заедно с имот пл.№282 с площ от 90 кв.м., образуват УПИ VІІІ-281,282 в кв.2 по плана на [населено място], ведно с построената сграда. Ищецът се легитимира като собствените по дарение от баща си на 53,5/420 ид.ч. от съсобствения УПИ VІІІ-281,282 с н.а. № 143,т. І/18.06.1999г. с площ от 420 кв.м. Д. е придобил с н.а. № 133,т. І/25.05.1984г. ? ид.ч. от парцел VІІ-282 с площ 214 кв.м. и правото на строеж за изграждане на жилищна сграда в него. Одобрен е архитектурен проект за сградата на 22.09.1986г., който е предвиждал в сутеренния етаж изграждане на гараж, зимник и П., а с достъп по външни стълби и котелно помещение. Вместо това е изграден приземен етаж, прехвърлен от Н. С. Н. с н.а. № 23,т. ІІ/07.09.2000 г. на ищеца като „гаражен етаж”, преустроен в банков офис. В настоящия момент на местото на банковия офис са оформени магазин за дрехи и офис на фирма за недвижими имоти. Вместо външни стълби с ажурена разделителна стена, те са преобщени към общия обем на етажа и е отворен прозорец в западния зид. Този прозорец е частично засенчен от ламарината, с която е направен покрива на сглобяемата сграда, построена от ответницата в северозападната част на парцела, който е с деневилация и ниска страна към партерния етаж. Според заключението на вещото лице от СТЕ и обясненията му в съдебното заседание, причина за овлажняване на магазина за дрехи е избития по-късно прозорец в зида към сглобяемата постройка. Този извод на вещото лице не е опроверган с никакви други доказателства. Затова съдилищата по същество, обосновавайки се с това заключение са приели, че не е доказано, че сглобяемата постройка пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, твърдяните от него пречки се дължат на изграждането на тази част от сградата в отклонение от одобрения архитектурен проект – изграждане на зид и отваряне /избиването/ на прозорец в него. Съдът се е позовал на съдебна практика, според която ако незаконността на строежа се изразява в липсата на строителни книжа, ищецът по иск по чл. 109 ЗС следва да докаже как този строеж му пречи. Експерта е докладвал, че поставяемия обект на тротоара пред сградата отстои на 20 см от нея, а ел.таблото се намира на место, до което ищеца има достъп, разклонителна кутия за телефонни кабели изобщо не е намерена. Този извод на вещото лице също не е опроверган и позовавайки се на него, съдът е приел, че този обект не смущава правото на собственост на ищеца. Развиваната от ответницата търговска дейност в този обект не би могла да е пречка за използване на елтаблото.
Не кореспондират на мотивите на въззивния съд следните три въпроса – предвидената възможност по чл. 272 ГПК възивната инстанция да препрати към мотивите на решението на първата инстанция освобождава ли я от задължението да изложи собствени мотиви от събраните доказателства и да ги обсъди, задължена ли е въззивната инстанция освен да разгледа пороците на обжалваното решение и да се произнесе по материално правния спор. Съдът е обсъдил доказателствата, относими към спора, за разлика от РС е приел, че страните са съсобственици върху дворното место и че ищецът е собственик на обектите от приземния етаж. Обсъден е всеки от доводите във въззивната жалба. Възприет е основния мотив на РС за отхвърляне на иска, като и възивната инстанция се е позовала на заключението на вещото лице. По делото няма доказателства, които да опровергават изводите на вещото лице. Обстоятелството, че Общината е наредила събаряне на сглобяемата сграда, или на друг обект сочи на нарушение на административни разпоредби, но не доказва, че тези постройки пречат на ищеца. Искът по чл. 109 ЗС е иск за защита на собственика срещу неосноватени действия на друг, които смущават, или ограничават упражняване правото на собственост. Изграждането на незаконен строеж нарушава нормативно установени изисквания, които отчитат обществения интерес и това формира неоснователността на действията на ответника, но за да бъде успешно проведен иска по чл. 109 ЗС, те следва да се отразяват негативно на правото на собственост на ищеца, да пречат, или да смущават правото му на собственост. Решение № 493 от 24.06.2010 г. по гр.д.№ 719/09 г. на І г.о. В конкретния случай по делото е установено, че е направен зид и е отворен прозорец в него в отклонение от одобрения архитектурен проект, поради което ищеца не може да претендира премахване на постройката, която засенчва този прозорец. Той е причина за наводняването на магазина в приземния етаж, поради което не е доказана причина връзка между поставянето на сглобяема постройка с покрив с наклон към жилищната сграда и навлажняването на стените на магазина. Вярно е, че съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, но и обратното е вярно, ако не го възприеме, следва да се обоснове, а от доказателствата по делото не може да се мотивира противен извод. Затова и последният въпрос не кореспондира на мотивите на съда и на доказателствата по делото. Третият въпрос, касаещ степента на овлажняване така зададен е ирелевантен, тъй като в случая не е важно каква е тя, а каква е причината за увлажняването, а единствената установена причина е прозореца, направен от самия ищец. Достъп до ел.таблото ищеца има, а разклонителна кутия за телефонни кабели не е намерена, поради което не е установено ответницата да препятства достъпа. По изложените съображения не се допуска касационно обжалване по поставените въпроси. Ответницата претендира разноски за настоящото производство, но не доказва да е направила такива.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № VІ-36 от 07.08.2015г. по гр.д.№ 299 / 2015г. на Бургаски окръжен съд по касационна жалба, подадена от С. Н. Н..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top