О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
София, 30.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2462 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. С. С., П. А. С., А. Б. С., Х. М. С. и Е. М. С. против решение № 854/06.02.2015г. по гр.д.№ 3705/2013г. на СГС, с което е отменено решение от 06.03.2006г., постановено по гр.д. № 6287/2001г. на СРС и вместо това е уважен предявеният от [фирма] против тях отрицателен установителен иск. Признато е за установено, че Б. Х. С. починал в хода на производствотоq заместен по реда на чл. 120 ГПК /отм./ от наследниците си по закон П. А. С. и А. Б. Ц., С. Х. С., починал в хода на производсвото и заместен от наследниците си А. С. С.-В. и първоначалните ответници Е. М. С. Х. М. С. не са собственици на общо 46.77% ид.ч. от следния недвижим имот – магазин-ателие № 1, в партера на шестетажна масивна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], със застроена площ от 70.53 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо парцел ХІ-7, кв. 326 по плана на София., м. „ГГЦ-Г-6“ с площ на парцела от 442 кв.м. при съседи: [улица], парцел Х-6, парцел ХІІ-8, парц. II-11, парц. ІІІ-12 и парцел І-10 и на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ е отменен констативен нотариален акт № 20 от 29.07.1999г., том I, рег.№ 3114, дело 129/99г. на Д.И.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗОСОИ и пар.6, ал.6 ЗППДОД /отм/, за допуснати процесуални нарушения, тъй като е извършен косвен съдебен контрол на заповедите, определящи начина на обезщетяване, което според касаторите е недопустимо, че не е отчетено, че е подадено заявление за обезщетение преди приватизацията и, че е съобщено на органа по приватизация за реституционните претенции.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран следния въпрос: има ли правомощия гражданския съд при извършване на косвен съдебен контрол на административни актове по ЗОСОИ в спор за собственост да проверява законосъобразността на заповедта относно начина на обезщетяване – с реална собственост, или с акции, облигации и или друг начин, предвиден в закона, когато тези заповеди се противопоставят на страна, която не е участвала в производството по издаването им. По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с Р № 6/16.03.2011г. по гр.д.№ 925/2011г. ІІ гр.о., с което е прието, че косвения съдебен контрол в гражданското производство на издадените заповеди за обезщетение по ЗОСОИ се разпростира само до мателианоправните предпоставки за дължимостта на това обезщетение, но не и по отношение на админсиративния акт, определящ начина на обезщетяване по ЗОСОИ.
Ответникът по касация оспорва допустимостта на касационната жалба на основание чл. 280, ал.2 ГПК и допускането й до касация, тъй като по поставения въпрос е налице съдебна практика и в смисъла, в който е формирал извод въззивния съд – Р № 88/09.03.2012г. по гр.д.№ 1131/2011г. ІІ гр.о. Излагат и становище за неоснователност на жалбата предвид нормата на пар.6, ал.6 ЗППДОП /отм/, неспазването на която има за последица нищожност на заповедите на областния управител, с които са обезщетени праводателите на касаторите.
Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна. Съдът счита, че е подадена против въззивно решение, което подлежи на обжалване поради следното: Целият процесен имот има данъчна оценка 54447,50 лв., а частта, за която е предявен отрицателният установителен иск – 46,77% има данъчна оценка 25 465 лв. Цената на предявения иск, съгласно чл. 55, ал.1 б. „б” е ? от тази стойност, т.е. 6366,25 лв. Обстоятелството, че тази част, с която са обезщетени собствениците сега принадлежи на различни лица не обуславя извод, че наследствената квота на всеки ответник следва да се разглежда като отделен предмет на спорното право. Целият имот е бил отчужден от един собственик и съобразно оценката на отчужденото дворно место, ответниците, като негови наследници са обезщетени с идеална част от обект, изграден в същото место. Затова съдът счита, че на основание чл. 280, ал.2 ГПК, касационната жалба е допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявеният отрицателен установителен иск за собственост е установено следното:
Ответниците са наследници на общата наследодателка А. д-р Х. С., починала на 24.04.1971г., която с н.а. № 1838 от 22.05.1931г., дело № 1610/1931г. купува урегулирано място, заедно с построената в него едноетажна жилищна къща с пристройка, находяща се `в [населено място], [улица], цялото с площ от 435.47 кв.м. С решение от 12.11.1948г. по преписка вх. № 8010/1948г са отчуждени други имоти по ЗОЕГПНС. Не е отчуждено дворно място с къща и два дюкяна на [улица] празно място на [улица]. Видно от контролен лист от 30.03.1949г. решението от 12.10.1948г. не е утвърдено с мотив, че подлежат на отчуждаване и къщата с двата магазина на [улица] празното място на същата улица № 37 с площ от 435.47 кв.м. Върху контролния лист, на 20.06.1949г. Министерски съвет е изменил постановеното решение, съгласно мнението на службата, изложено в контролния лист от 30.03.1949г., т.е. постановено е отчуждаване и на празното дворно място на [улица]. За отчуждения по ЗОЕГПНС имот е съставен № 2679 от 12.10.1949г., в който са отразени тези обстоятелства. От у-ние, издадено от Г. е видно, че настоящ адрес – [улица] се отнася сега до УПИ ХI-7 от кв. 326, м. „ГГЦ-Г-6“. а [улица]е преименувана на [улица]около 1950г. Ищецът е предявил иск за търговски обект от сграда, построена в УПИ ІХ-7 от кв. 326 [населено място], поради което е безспорно, че е налице идентичност между купения и отчуждения имот от общата наследодателка на ответниците и имота, за който ищците са предявили иска. Върху отчужденото празно дворно място е построена шестетажна жилищна сграда, актувана с А. № 3994/30.05.1960г. в която на приземния етаж се намира ателие 1 – фризьорски и козметичен салон със санитарен възел с площ от 70.53 кв.м. предмет на иска. На основание чл. 2, ал. 1, т. 6, чл. 56 ЗОС, параграф 6, ал. 2 ПЗР на ЗМСМА е съставен АЧОС № 232 от 17.07.1997г. за процесния имот.
Наследниците на А. С. са подали заявление на 20.03.1998г. до Областния управител на Област София с което са поискали обезщетение по чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ за завзетото на основание ЗОЕГПНС по преписка № 8010/1948г. дворно място с площ от 435.47 кв.м. Тъй като върху имота е изградена сграда след отчуждаването, което не позволяват реалното му връщане, са посочели предпочитан начин на обезщетяване – да получат в собственост/съсобственост държавния магазин в сградата, а в условията на евентуалност – компенсаторни записи по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОСОИ. Със заповед № РД 21-1339/21.12.1998г. е уважено искането на наследниците за обезщетение с процесния търговски обект, а със заповед № РД 21-083/29.04.1999г. на Областния управител е определена оценката и квотите на наследниците от него, както следва: за Б. Х. С. и С. Х. С., притежаващи по 1/3 от наследството – по 15,59%, а за Е. М. С. и Х. М. С. – притежаващи по 1/6 от наследството – по 7,795 %.. Издаден е констативен н.а. № 20 от 29.07.1999г., том I, рег.№ 3114, дело 129/99г. на Д.И., с който са установени тези права. Заповедта, с която областния управител в последствие на 28.06.1999г. е отменил тези две заповеди е отменена с влезли в сила решения на ВАС.
Ищецът е обосновал правния интерес от предявяване на отрицателния установителен иск по следния начин: С решение № 46 по протокол № 42/27.04.1998г. на Столичния общински съвет е намален капиталът на [фирма] с парична сума, но е увеличен с непарична вноска, чрез апорт на право на собственост върху недвижими имоти, между които е и процесния по т.6 от приложение 5. Това обстоятелство – апортирането на недвижими имоти е вписан с решение № 1409.11.1998г. С решение № 20 по протокол № 49/19.10.1998г. на СОС е взето решение за откриване на процедура по приватизация на [фирма], публикувано в ДВ бр.128/98г. Приватизацията е извършена чрез продажбата на пакет акции в размер на 75% от капитала на дружеството. [фирма] е обявена за купувач и на 24.02.1999г е сключен договор за продажба на акции представляващи 75% от капитала на дружеството.След това дружеството е преименувано в [фирма].
Въззивният съд е приел, че с факта на преобразуване на търговското дружество с общинско имущество и приватизацията му на основание чл. 17а ЗППДОП/ нов. обн. ДВ, бр. 51 от 1994г., отм. ДВ бр. 28 от 2002г./ и параграф 10, ал. 3 ЗПСК ищецът е придобил правото на собственост върху процесния имот. Заповеди №№ РД 21-1339/21.12.1998г. и РД 21-083/29.04.1999г. на Областния управител са административни актове, които са непротивопоставими на ищеца в настоящото производство, защото той не е участвал в административното производство по издаването им. При проведения косвен съдебен контрол на тези актове в настоящия исков процес е приел, че следва да провери наличието всички предпоставки, регламентирани от реституционния закон. Приел е, че дворното место, върху което е изградена сградата, в която се намира процесния имот, е отчужден от наследодателката на ответниците по ЗОЕГПНС, че ищците са притендирали обезщетение. Поради това, че тъй като процесното помещение от приземния етаж е внесен в капитала на ищцовото дружество и това е вписано с решение № 18/01.06.2000г., от този момент държавата, респективно общината на основание чл. 17а ЗППДОП /отм./, респективно осн. чл. 2, ал. 4 ЗОбС не е собственик. Затова не е могло ответниците да бъдат обезщетени със заповед № РД 21-1339/21.12.1998г. и заповед № РД 21-083/29.04.1999г. на Областния управител с този търговски обект и тези заповеди са незаконосъобразни. като противоречащи на материалния закон и съдът не ги е зачел. Приел е, че същите не са породили права за ответниците. Направил е решаващ извод, че конкуренцията на права между ответниците, като наследници на правоимащо лице по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ и правото на ищцовото дружество, придобило права по чл. 17а ЗППДОП /отм./ следва да се разреши в полза на приватизираното дружество, а за ответниците е възникнало само правото на обезщетение за процесния имот съгласно нормата на параграф 6, ал. 6 ЗППДОП /отм./.
Поставеният въпрос: има ли правомощия гражданския съд при извършване на косвен съдебен контрол на административни актове по ЗОСОИ в спор за собственост да проверява законосъобразността на заповедта относно начина на обезщетяване – с реална собственост, или с акции, облигации и или друг начин, предвиден в закона, когато тези заповеди се противопоставят на страна, която не е участвала в производството по издаването им, е относим към решаващите мотиви на съда. Въззивният съд е извършил косвен съдебен контрол и за законосъобразност на заповедите на областния управител, с които е признато правото на обезщетяване на първоначалните ответници и начина на обезщетяване – предоставяне на съсобственост в обект в сграда, построена в отчужденото дворно место след отчуждаването.
С Р № 6/16.03.2011г. по гр.д.№ 925/2011г. ІІ гр.о., на което се позовават жалбоподателите е прието, че косвения съдебен контрол в гражданското производство на издадените заповеди за обезщетение по ЗОСОИ се разпростира само до материалноправните предпоставки за дължимостта на това обезщетение, но не и по отношение на админсиративния акт, определящ начина на обезщетяване по ЗОСОИ. В този смисъл е и Р № 907/18.08.2010г. по гр.д.№ 2379/2008г. І гр.о. С оглед констатираното противоречие следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата възразява срещу допускането до касация като се позовава на Р № 88/09.03.2012г. по гр.д.№ 1131/2011г. ІІ гр.о. и счита, че е налице противоречие между две съдебни решения по чл. 290 ГПК, поради което счита, че въпроса следва да се внесе за разглеждане от ОСГК на ВКС. С това решение в отговор на въпрос за допустимостта на косвения съдебен контрол в исково производство, когато е проведен пряк съдебен контрол на административен акт, противопоставящ се на страна, която не е участвала в административното производство. По този въпрос обаче има произнасяне на ОСГТК на ВКС с ТР № 5/2011г., с което се прие, че е недопустим косвен съдебен контрол, когато е проведен пряк съдебен контрол. Това ТР е постановено относно обвързаността на държавата с акт по ЗСПЗЗ в случаите когато е проведен, пряк съдебен контрол, или не проведен такъв, но задължителната практика възприема даденото с него принципно разрешение пи по отношение на административни актове, издадени по ЗОСОИ / Р № 152/02.07.2013г. по гр.д.№ 1872/2013г. ІІ гр.о., по ЗВСНОНИ / Р № 67/10.04.2014г. по гр.д.№ 5615/2013г. на І гр.о.
Ответникът по жалбата се позовава и на Р № 205/08.07.2010г. по гр.д.№ 4543/2008г. І гр.о. по чл. 290 ГПК, но поставения в него въпрос е за приложението на пар.6, а.6 ЗППДАП при наличие на административна процедура на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. Този въпрос е различен от формулирания от касаторите, т.е. не е налице противоречиво разрешен въпрос в две решения по чл. 290 ГПК, поради което и това решение не е основание за сезиране на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Д. касационно обжалване на въззивно решение № 854/06.02.2015г. по гр.д.№ 3705/2013г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от А. С. С., П. А. С., А. Б. С., Х. М. С. и Е. М. С.
Указва на касаторите да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в едноседмичен срок отполучаване на съобщението в размер на 127,33 лв. и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: