О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
София, 19.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2704 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. А. Т. против решение от 31.01.2014г. по гр.д.№ 5051/2012г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 06.04.2006г. по гр.д.№ 4002/2005г. на Софийски РС. С последното е отхвърлен предявеният от Д. А. Т., като наследник на А. С. Т. срещу А. К. С. иск по чл. 30, ал.1 ЗН за намаляване на дарение, извършено с н.а. № 140,т. LLХV/1993г.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, защото съдът е приел, че ищеца е следвало да приеме наследството по опис, за да проведе успешно иска си против надарената, която не е от кръга на призованите наследници и за нарушение на процесуалните правила, защото съдът не е обсъдил приетото в производството по отмяна по чл. 303, ал.1 ГПК писмено доказателство.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК не е формулиран ясен въпрос, но от съдържанието му е видно, че е поставя въпроса приложимо ли е ТР № 1/2005г. към открити наследства преди постановяването на това тълкувателно решение при предявяване на иск, или възражение по на чл. 30, ал.2 от ЗН. По този въпрос се представя съдебна практика от преди постановяване на това тълкувателно решение и след това и се твърди противоречие с нея.
Ответниците по касация оспорват допускането до касационен контрол, тъй като въззивното решение е съобразено със задължителната съдебна практика – ТР № 1/2005г. и ТР № 3/2013г. на ОСГК и Р № 681/24.09.2009г. по гр.д.№ 3189/2008г. І гр.о. по чл. 290 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Жалбоподателят Д. А. Т., като наследник на А. С. Т., починал на 03.04.2004г. е предявил иск по чл. 30 ЗН срещу А. К. С. за намаляване на дарение, извършено с н.а. № 140,т. LLХV/1993г. С този нот. акт В. И. Т. и съпругът и А. С. Т. даряват на внучката си А. С. апартамент № 10, на ІV етаж, вх. ІІ-ри, блок 20, [улица]зона Б-18 [населено място] с площ 77,16 кв.м. Ответницата е твърдяла, че сделката е прикривала продажба. РС е приел това възражение за доказано. Възивната инстанция, при първото разглеждане на делото по гр.д.№ 2201/2006г. е приела обратното и е уважила иска, като е намалила дарението с ?, колкото е запазената част на ищеца и поради това, че в наследството нямало друго имущество. Касационната инстанция, с решение по гр.д.№ 3532/2008г. ІV гр.о. е отменила това решение и е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При второто въззивно разглеждане на делото, въззивния съд също е намерил, че сделката дарение не прикрива продажба и е постановил аналогично решение – намалил е дарението с ? и така е възстановил запазената част на ищеца. Това въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване с определение по гр.д.№ 111/11 г. І гр.о. В производство по отмяна на влязло в сила решение по гр.д.№ 14/2012г. на ВКС І гр.о. е отменено влязлото в сила решение от 14.06.2010г. по гр.д.№ 1495/2010г. на СГС на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК поради представяне на ново доказателство – н.а. № 31 от 03.12.1985г., с който В. И. Т. и А. С. тасков даряват на ищеца – техен син апартамент № 105, находящ се в блок 28,вх.Д, ет.VІ в ж.к. Разсадника-К.” [населено място] със застроена площ 88,43 кв.м.. При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция, за да определи масата по чл. 31 ЗН, съдът е назначил СТЕ за оценка на двата апартамента към момента на откриване на наследството. Апартамента, получен от ищеца по дарение с площ 88,43 кв.м. е на стойност 63 220 лв. Апартамента, получен по дарение от ответницата с площ 77,16 кв.м. е със стойност 62 988 лв. Страните не спорят, че наследодателя не е оставил друго имущество и задължения към наследството.
Възивният съд, с обжалваното сега решение е приел, че иска е неоснователен, тъй като ищецът иска намаляване на дарение в полза на трето лице, което не е призован наследник, а не е приел наследството по опис. Позовал се е на ТР № 3/2013г., с което се прие, че приемането на наследството по опис е материално правна предпоставка за уважаване на претенцията по чл. 30, ал.1 ЗН от наследник против лице, което не е призовано към наследяване и на ТР № 1/2005г. на ОСГТК.
Основната теза на жалбоподателя, е че ТР № 1/22005г. не следва да се прилага по отношение на наследства, открити преди постановяване на това тълкувателно решение.
С ТР № 1/04.02.2005г. на ОСГТК е обявена за изгубила силата си т.15 от ПП № 4/1964г. с което бе дадено тълкуване, че наследници по закон, на които е завещан или подарен имот от наследодател, спрямо който наследникът с право на запазена част упражнява правото си на намаляване на завещание или дарение за нейното допълване, са не само тези, които са призовани да наследяват, а и всички лица, посочени в чл. 5 – 10 ЗН , независимо от това дали са призовани или не към наследяване. След обявяване за изгубила силата си т. 15 от ПП № 4/1964г. на ВС с ТР № 1/2005г. на ВКС се възстановява предишното тълкуване, дадено в Р № 28 от 02.04.1962г. по гр.д.№ 21/1962г. на ОСДГК на ВС, с което се приема, че изискването за приемане на наследството по опис от желаещия да упражни правото си по чл. 30, ал.2 от ЗН се отнася за всички случаи, когато лицата, в чиято полза е направено частно завещателно разпореждане, или дарението не са наследници по закон. Под „наследници по закон” се разбира само призованите наследници в конкретния случай, а не всички лица, указани в чл. 5-10 ЗН, независимо от това дали са призовани към наследяване..
С Р № 681/24.09.2009г. по гр.д.№ 3189/2008г. І гр.о., постановено по чл. 290 ГПК /приложено от жалбоподателя към изложението/ по същия въпрос е прието, че новото тълкуване на правната норма, обосновано с променените в социално икономическото и правно положение – изменение на чл. 14, ал.2 от ЗН, с което отпада забраната за завещаване повече от половината на лица, които не са наследници по закон, разширяване кръга на наследниците по закон – чл. 8, ал.4 ЗН и реституиране на имущество, което съставлява новооткрито наследство, съгласно чл. 91а от ЗН, се отнася и за наследствата, открити преди постановяването му. Съгласно чл. 50, ал.1 от ЗНА, тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува, т.е. законодателят придава на тълкуването обратно действие по правило. Само по изключение чл. 50, ал.2 ЗНА дава възможност нормативно да се установи друг момент, от който се прилага тълкуването. Нормата на чл. 50, ал.1 от Закона за нормативните актове се отнася за нормативното тълкуване, но на още по-голямо основание установения с цитирания текст принцип следва да се отнася за тълкуването, което прави Върховния касационен съд в изпълнение на функцията си по чл. 124 от Конституцията и по реда на чл. 124 от ЗСВ, което се извършва при противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона. Така тълкувателните решения на ВКС, след постановяването им стават задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове в тяхната дейност по отношение на всички правни казуси, до които се отнася независимо кога са се реализирали юридическите факти от които са възникнали. Приетите тълкувателни решения се отнасят и за отношения, възникнали преди приемането им.
Жалбоподателят неправилно интерпретира това решение в смисъл, че ТР № 1/2005г. се прилага само за отношенията, възникнали след постановяването му. Такова разбиране не е вложено в цитираното решение по чл. 290 ГПК. Въззивният съд се е съобразил с двете относими към спора ТР № 1/2005г. и № 3/2013г. на ОСГК и това решение по чл. 290, поради което обжалваният съдебен акт е в съответствие със задължителната съдебна практика и не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Представените от жалбоподателя Р № 28/02.04.1962г. по т.д. № 21/1962г. на ОСГК, с което се приема, че под „наследници по закон” следва да се приемат само призованите наследници, отразява съдебната практика преди постановяване на ПП № 4/1964г. на ВС т. 15. Това е и сегашното разбиране на практиката по този въпрос след постановяване на ТР № 1/2005г. Това е приложил СГС в обжалваното решение.
Р № 895/07.05.2011г. по гр.д.№ 1656/2009г. І гр.о. разглежда въпроса кога следва да се приеме наследството по опис и е посочено, че само при иск за намаляване на дарение и частно завещателно разпореждане от наследник с право на запазена част против надарения, или ползващия се от завета, когато той е трето лице не призовано към наследяване, ищецът следва да е приел наследството по опис. Този въпрос не е спорен по настоящото дело. В случая са налице две дарения, като се иска намаляване на това, в полза на ответницата и е безспорно, че е необходимо приемане по опис. Ответницата не е пряк наследник, какъвто се явява майка й, разпитана по делото като свидетел. Въззивното решение не е постановено в противоречие с това решение, а напротив, то е съобразено с него. В същия смисъл е и Р № 338/12.07.2010г. по гр.д.№ 397/2010г. ІІ гр.о., с което е акцентирано на това, че имуществото на наследодателя включва и наследство на лице от по-горен ред. Това обаче е без значение за настоящия казус, при който наследодателя не е оставил наследство, но приживе е извършил две почти равностойни дарения – в полза на ищеца и в полза на ответницата – внучка на наследодателя /дъщеря на сестрата на ищеца/. Р № 698/06.01.2010г. по гр.д.№ 22/2009г.ІІ гр.о. е неотносимо към настоящия казус, защото завета, чието намаление се иска е бил в полза на съпругата на наследодателя, която е призован наследник, а не в полза на не призован към наследяване наследник, поради което е прието, че ТР № 1/2005г. не намира приложение. Казусът по настоящото дело не е такъв, защото ответницата не е призован наследник.
С представеното от жалбоподателя Р № 44/07.01.1964г. по гр.д.№ 2307/1963г.І гр.о. е прието, че приемането на наследството по опис има само доказателствено значение и не е елемент от фактическия състав на чл. 30 ЗН, но с ТР № 3/2013г. тази практика е отречена и се прие, че приемането на наследството по опис е материално правна предпоставка за уважаване на претенцията по чл. 30 ЗН. Не отразява актуалната съдебна практика и представеното Р № 617/21.02.1983г. по гр.д.№ 3979/1982г.І гр.о. Приетото с него, че по смисъла на чл. 30, ал.1 ЗН наследници по закон следва да се приемат не само призованите, а всички редове наследници е изоставена след приемане на ТР № 1/2005г., което се прилага и за откритите наследства преди постановяването му, защото както вече се посочи, тълкуването има действие от момента на постановяване на тулкуваната норма / чл. 50, ал.1 Закон за нормативните актове/
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като възивното решение не противоречи на актуалната задължителна съдебна практика. Съобразно този резултат, на ответницата по касация следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски в доказания с договора за правна помощ размер 809 лв.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 31.01.2014г. по гр.д.№ 5051/2012г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Д. А. Т..
ОСЪЖДА Д. А. Т. да заплати на А. К. Т. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 809 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: