О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
София, 26.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 24 ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4366/2015 година.
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] против решение № 42 от 17.04.2015г. по гр.д.№ 70/2015г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение № 497/24.11.2014г по гр.д № 721/2014г. по описа на Видински РС. С последното са отхвърлени предявените от касатора искове за ревандикация на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с площ от 56 кв.м. и идентификатор 10971.502.102.5.36. по кадастралната карта на [населено място]. находящ се на ул.,”Ц. С. В.” № 40 и за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на същия имот за периода 07.04.2009 г. до 07.14.2014 г. в размер 11280 лева.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради не обсъждане на всички доводи и доказателства на ищеца и необоснованост на извода, че ищеца не е собственик на процесния обект.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани пет въпроса: 1. решенията на общото събрание на търговско дружество какви сделки са и за тях правилата за недействителност по ЗЗД ли се прилагат, или специфични правила по ТЗ и конкретно решението за непарична вноска може ли да е нищожно по чл. 26, ал.2 ЗЗД. 2. има ли специфични правила за форма, в която следва да вземе решение едноличния собственик на капитала, което е от компетентността на общото събрание, включително и решение за апорт, 3. обвързва ли решението за вписване на апорт страните и съда и какво е действието на това решение, 5. какви са правомощията на въззивната инстанция и какви са изискванията за мотивираност на нейното решение и длъжен ли е съдът да събира служебно доказателства. По тези въпроси се твърди противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика, която представя.
Ответникът по касация излага съображения за правилността на решението и неоснователността на иска.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл. 108 ЗС и по чл. 59 ЗЗД.
Ищецът [фирма] е купил 100 % от капитала на [фирма] с едноличен собственик – [община]. Това дружество е правоприемник на общинска фирма „М. Н.”, преобразувана в Е. с общинско имущество с решение № 244, взето с протокол № 16 /22.12.1998г. С решение № 73, взето с протокол № 5/04.05.1999г. т.ІХ на Общинския съвет е увеличен капитала на „П.” Е. с дълготрайни активи по списък. По т. 16 е посочен четвърти етаж на административната сграда на бившия „П. М.Н.” [улица] /стр. 22-24/ Извършена е оценка на целия четвърти етаж със застроена площ 697 кв.м. Приет учредителен акт на Е. по т. ІІ като непарична вноска е посочен четвъртия етаж от сградата битов комбинат със застроена площ 611 кв.м. На 28.08.1999 г. е съставен акт за частна общинска собственост, с който е актуван четвъртия етаж от сградата битов комбинат със застроена площ 574 кв.м., в който е отразено решение № 73/взето с протокол № 5/04.05.1999г. От представените от ответника доказателства се установява, че с решение № 52, взето с протокол № 10/18.06.1993г. от уставния фонд на общинска фирма „М. Н.” е изключен третия етаж и трите крайни помещения на четвъртия етаж съгласно приложена скица. Изключения имот – третия етаж и трите помещения в северната част на четвъртия етаж са предоставени за ползване на зъботехническа лаборатория със същото решение, като средствата, необходими за проектирането и ремонта да се осигурят от общината и Министрество на здравеопазването. / л.123-128/ През декември 1993г. е изготвен проект за преустройство на третия етаж и помещенията от четвъртия етаж зъботехническа лаборатория./л. 129-137/ Помещенията на четвъртия етаж са предвидени за леярна и стая за машините и вентилационата система на зъботехническата лаборатория. В представеното от ответната Община копие от АЧОС № 509 е отразена и забележката за това решение. и настанителна. Представена е настанителна заповед № 20/30.06.1993г., с което е предоставен за безвъзмездно ползване за зъботехническа лаборатория.
При тези доказателства, въззивния съд е приел, че дружеството-ищец не е станало собственик на частта от четвъртия етаж, която е ползвана за зъболекарска лаборатория, защото тази част не е била включена в капитала на дружеството, чийто 100 % от капитала е купил. Съдът е изложил мотиви, че дори да е оценена и спорната част от четвъртия етаж, то апорта е вид сделка, за която се прилагат правилата на ЗЗД и специфичните правила на чл. 72 и чл. 73 ТЗ, трябва да има волеизявленията на собственика на апортираната вещ, с което се изразява съгласие на собственика, оформено с нот. заверка на подписа и решение на общото събрание на дружеството за увеличение на капитала чрез непарична вноска, респективно със сключване на дружествен договор или приемане на учредителен акт с отразяване на капитала – при учредителния апорт. Пороците при формиране на волята могат да се релевират на основанията по чл.26 ЗЗД или по иск за отмяна на решение на общото събрание по чл.74 ЗЗД. Тези мотиви са свързани с констатираното, че в учредителния акт внесения като апорт четвърти етаж е отразен с площ 611 кв.м., каквато е останалата площ на цялата сграда, след като се приспадне площта на спорния обект на ниво четвърти етаж.
Първият поставен въпрос е 1. решенията на общото събрание на търговско дружество какви сделки са и за тях правилата за правилата за недеиствителност по ЗЗД ли се прилагат, или специфични правила по ТЗ и конкретно решението за непарична вноска може ли да е нищожно по чл. 26, ал.2 ЗЗД. По този въпрос се твърди противоречие с ТР № 1/06.12.2002г. на ОСГК на ВКС. С това решение действително се приема, че нищожност на решенията на ОС на търговско дружество се преценява само на основанията на ТР и не се прилага ЗЗД и че тази нищожност може да се установява само чрез специфицния иск по ТЗ. Въззивното решение обаче не е постановено в противоречие с това ТР, тъй като в него не се приема противното за процесния апорт. Съдът е изложил мотиви за това какъв е фактическия състав и формата за придобиване от дружеството на непарична вноска. В съдебната практика няма спор, че това е деривативен способ за пирдобиване право на собственост от дружеството, който изисква волеизявление на собственика и общо решение на дружеството за увеличение на капитала. В случая собственик на процесния имот е общината и тя чрез своя орган – общински съвет е изразила воля за апорт на административната сграда на битовия комбинат – четвъртия етаж през 1999г. За частта, ползвана за зъботехническа лаборатория няма решение на общинския съвет, а на е хункционално свързана с третия етаж предвид предназначението. Не е посочено, че целия четвърти етаж е предмет на апорта. Към този момент решението за предоставяне безвъзмездното ползване на процесния обект за зъботехническа лаборатория не е отменено, респективно не е издадена заповед на кмета по чл. 12, ал.6 ЗОбС. Въззивната инстанция не е приела, че решението на общинския съвет е било за целия четвърти етаж и че е нищожно за някаква част от него на основание, предвидено в ЗЗД, поради което не е налице противоречие с цитираното ТР. Прието е, че не е изразена воля за апорт на спорната част от четвъртия етаж нито с решението на общинския съвет, нито такова е отразено с учредителния акт и това кореспондира на доказателствата по делото.
Следващия въпрос е свързан със специфичните правила за форма, в която следва да вземе решение едноличния собственик на капитала, което е от компетентността на общото събрание, включително и решение за апорт. Както вече се посочи, съдът е приел, че се касае за волеизявления на собственика на имуществото, което се внася и на решение на общото събрание. Никъде в обжалваното решение не е посочено, че когато едноличен собственик на капитала е държавата, или общината, волеизявлението е административен акт, поради което е неотносимо към мотивите на обжалваният съдебен акт Р № 422/17.06.2003г. по гр.д.№ 849/2002г. на V т.о. на ВКС, с което е прието, че заповедта на министъра, който упражнява правата на държавата в Е. няма характера на индивидуален административен акт. Не е извършван и косвен контрол на решението на общинския съвет, а е констатирано липса на воля за апорт на процесния обект в капитала на дружеството, чийто 100% от капитала е купил ищеца.
По третия въпрос – обвързва ли решението за вписване на апорт страните и съда и какво е действието на това решение се твърди противоречие с Р № 150/10.11.2009г. по гр.д. № 766/2008г. С това решение е прието, че валидността на вписан апорт не може да бъде предмет на преценка в исково производство по възражение на ответника и да се извършва проверка на процедурата по апорта при разрешаване на преюдициалния въпрос за правото на собственост на ищеца. Това решение обаче не се прилага, когато спора е за собственост с лицето, извършило апорта. В конкретния случай това решение е неприложимо и защото съдът не е приел, че апорта е недействителен, а че той не касае частта от имота, ползван от зъботехническата лаборатория на ниво четвърти етаж. Затова е неприложимо и решение № 17/23.06.2009г. по гр.д.№ 479/2008г.
По процесуалния въпрос какви са правомощията на въззивната инстанция и какви са изискванията за мотивираност на нейното решение и длъжен ли е съдът да събира служебно доказателства е постановено ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, като е съобразена уредбата на новия ГПК. С това ТР е прието, че въззивния съд се произнася по същество на спора, но само по наведените във въззивната жалба оплаквания и само ако е необходимо приложение на императивна правна норма, съдът я прилага служебно, като събира и нужните доказателства за това. В случая касаторът не сочи коя императивна правна норма не е приложил въззивния съд, а мотиви по съществото на спора са изложени. Тезата на ищеца е, че в капитала на купеното от него дружество е бил включен целия четвърти етаж, но както вече се посочи, това не се подкрепя от доказателствата по делото, с които се установява, че част от четвъртия етаж, заедно с целия трети етаж е предоставена години преди апорта за ползване на трето лице, и акт за отнемане на правото на безвъзмездно ползване от него няма до вземане на решение за апортиране на четвъртия етаж от общинския съвет.
По изложените съображения, не се допуска касационно обжалване по нито един от поставените въпроси, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 42 от 17.04.2015г. по гр.д.№ 70/2015г. на Видински окръжен съд по касационна жалба, подадена от [фирма].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: