О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
София, 14.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1113 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. И. Г. и С. К. Г. против решение № 650 от 18.05.2010г. и допълнително решение № 805 от 15.06.2010г. и двете постановени по гр.д.№ 506/2010г. на Варненски окръжен съд. С първото решение е потвърдено решение № 3895 от 23.12.2009г. по гр.д.№ 6420//2008г. на Варненски РС, с което е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от Н. Г. М. и Т. Н. С. против касаторите за предаване на владението върху реална част с площ 550 кв.м., индивидуализирана на скицата към заключението на вещото лице на л. 116 от делото от имот 1133 по плана на СО “М.” , целия с площ 1665 кв.м. С допълнителното решение е оставена без уважение молбата на касаторите за допълване на решението, като съдът се произнесе по искането им като ответници за отмяна на решението на ПК № 809/31.07.2001г., на което са се позовали ищците, както и съдът да приеме за установено по отношение на [община], че касаторите /ответници по иска/ са собственици по давност на същия имот/
В касационната жалба се навеждат общи доводи за неправилност на решението поради това, че съдът не се е произнесъл с диспозитива на решението, че те са собственици по давност на имота, въпреки, че те са направили такова възражение и са събирали доказателства по него. Считат, че неправилно е възстановен процесния имот на ищците.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани общи въпроси, касаещи реституцията на земи, предоставени за ползване и се възпроизвеждат исканията в касационната жалба. Формулирани са и искания за сезиране на други държавни органи по същия въпрос.
Ответницата по касация, чийто иск по чл. 108 от ЗС е отхвърлен с основното решение по спора не го обжалват, а оспорват допустимостта и основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е постъпила в срок, но по отношение на основното решение № 650 от 18.05.2010г. е недопустима, поради това, че изхожда от страна, ползваща се от постановеното решение. Искът по чл. 108 от ЗС, предявен против касаторите е отхвърлен с решението на РС и то е потвърдено от възивната инстанция. Така със сила на присъдено нещо между страните е установено, че ищците не са собственици на процесния имот. Ответниците по този иск не могат да обжалват мотивите, съгласно задължителната съдебна практика – т.18 от ТР № 1/2000г. на ОСГК. Затова касационната жалба в частта й против основното решение следва да се остави без разглеждане.
Касационата жалба в частта й против допълнителното решение № 805 от 15.06.2010г изхожда от процесуално легитимирана страна до колкото е оставена без уважение молбата на касаторите за допълване на основното решение, поради което съдът е приема за допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба против допълнителното решение и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови основното решение по спора, съдът е приел, че решението на ОСЗГ, на което се позовават ищците не е нищожно, макар към момента на постановяването му наследодателят им да е бил вече починал, но е преценил предявения иск по чл. 108 от ЗС против касаторите за неоснователен, тъй като не се установило наследодателят им да е бил собственик на процесния имот към момента на образуване на ТКЗС по давност и защото не се установява идентичност между имота, който е заявен и този, който им е възстановен. В хода на производството ответниците /сега касатори/, на които не са признати права на ползуватели, тъй като са били наематели на държавен имот, са направили възражение за придобивна давност от 1991г.- до предявяване на иска. Съдът не е разгледал това възражение, тъй като е отхвърлил иска. Касаторите считат в касационата жалба, че съдът е следвало да отмени решението на ОСЗГ в полза на ищците и да признае, че ответниците са собственици по давност на процесния имот. Ответниците не са предявили насрещен иск в хода на производството.
В касационната жалба против допълнителното решение не е поставен правен въпрос, който да е обусловил извода на възивния съд в допълнителното решение, който да го мотивира да приеме, че молбата е неоснователна. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, съгласно т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Представената съдебна практика също не касае мотивът на съда, за да остави без уважение молбата.
В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес и цялата практика по приложението на ГПК е приетото от съда в допълнителното решение, че щом не е сезиран с предявяване на насрещен иск не може да се произнася с диспозитив. По заявено възражение за давност от ответника, съдът не дължи произнасяне в диспозитива на решението.
Относно косвения съдебен контрол на административните актове, задължителната съдебна практика също е категорична, че той се извършва само в мотивите./ТР № 2/1991г. ОСГК/. Въззивното допълнително решение е съобразено с нея.
При липса на ясно формулиран правен въпрос, свързан с решаващите мотиви на съда за постановяване на неблагоприятно решение за касатора и не обосноваване на нито едно допълнително основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 от ГПК, допълнителното възивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Молба вх. № 10257 от 06.12.2010г. макар да е адресирана по настоящото дело, касае съдебни актове, постановени по други дела № 5983/2008г. на Варненски РС и гр.д.№ 1138/2009г. на Варненски окръжен съд. Тази молба следва да се докладва на първостепенния съд за администриране по посочените дела.
Ответниците по касация претендират разноски за тази инстанция, но не са доказали такива.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от Т. И. Г. и С. К. Г. против решение № 650 от 18.05.2010г. по гр.д.№ 506/2010г. на Варненски окръжен съд.
В тази част определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на допълнително въззивно решение № 805 от 15.06.2010г по гр.д.№ 506/2010г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Т. И. Г. и С. К. Г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: