гр. д. № 145/2011 г. на ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 837
София 16.09.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж.Силдарева гр. дело № 145/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК
С решение № 295 от 28.10.2010 г. по гр. д. № 1156/2009 г. на Великотърновски окръжен съд е извършена делба на съсобствен на страните недвижим имот в гр. Г. О., като от същия са образувани два дяла и са разпределени по реда на чл. 292 ГПК, при което в дял на Л. С. е поставен етаж от 126 кв. м. от двуетажна жилищна сграда, заедно с таван и гараж, ведно със съответните идеални части от дворното място като обща част, а в дял на М. И. е поставен приземния етаж от 120 кв. м., ведно със съответните идеални части от дворното място, определяеми съобразно чл. 40 ЗС.
Разпределението е извършено след обособяване на два хоризонтални дяла от общата жилищна сграда. Одобрен е бил проект и за вертикално разделяне, но не е възприет от съда.
Решението е обжалвано от съделителката М. Е. И., което претендира да се възприеме варианта за вертикално разделяне на сградата, а делбата да се извърши чрез теглене на жребий.
Правните въпроси, които касаторката поставя, са дали в разглежданата хипотеза делбата следва да се извърши чрез теглене на жребий, като счита, че по този въпрос решението е постановено в противоречие с постоянната практика на ВС и ВКС, че жребий не се тегли само когато това е неудобно или невъзможно, докато при наличието на два дяла, приблизително равни по стойност и на двама съделители единственият подходящ способ е именно жребият, като по делото няма други данни, които да правят жребия неудобен или невъзможен. В тази връзка поставя и въпросите кога жребият се счита неудобен или невъзможен, като поддържа, че и те са решени в противоречие с практиката на ВС- ППВС № 7/73 г., както и с конкретни решения на отделни състави на съда.
На второ място се поставя въпросът дали съдът е следвало да определи по размер и съответстващите на дяловете идеални части от дворното място, което е обща част, по реда на чл. 40 ЗС.
Ответникът Л. С. оспорва жалбата като неподлежаща на разглеждане, а по същество и неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
При описаната фактическа обстановка въпросите за способа, по който следва да се извърши делбата, дали е приложим реда по чл.292 ГПК и дали тегленето на жребий е невъзможно или неудобно са определящи за изхода на делото, но не дават основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, ГПК, тъй като са решени от въззивния съд в съответствие с постоянната практика на съдилищата, изразена в ППВС № 7/73 г., в което е разяснено кога тегленето на жребий е невъзможно или неудобно, като един от дадените примери се свързва с владението на имота и извършване на подобрения от един от съделителите, каквато е и настоящата хипотеза, мотивирала съдът да възложи първия етаж на съделителката Л. С..
В касационаната жалба се излагат и оплаквания относно възприетия от съда хоризонтален вариант за разделяне на сградата и обособявана на два дяла, но в изложението не се формулират правни въпроси във връзка с тази част от решението на въззивния съд, поради което по отношение на нея не следва да се проверява наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Вторият поставен материалноправен въпрос е за приложението на чл. 40 ЗС и е в смисъл било ли е необходимо при описанието на възложения дял да се посочи и размера на притежаваната идеална част от дворното място, което е обща част на създадената с решението етажна собственост. По този въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като обжалваното решение противоречи на представеното р. № 204 от 5.06.2002 г., по гр.д.№ 123/2001 г. на ВКС, І г.о. и на р. № 656 от 22.07.2011 г. по гр. д. № 1381/08 . на ВКС, І г. о., в които се приема, че съдът е длъжен да конкретизира процентно и размера на идеалната част от дворното място по реда на чл. 40 ЗС, след като в резултат на обособяването на етажите в самостоятелни обекти, които ще принадлежат на различни собственици след извършване на делбата, на основание чл. 38 ЗС дворното място придобива статут на обща част в новосъздадената етажна собственост.
Водим от горното и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 295 от 28.10.2010 г. по гр. д. № 1156/2009 г. на Великотърновски окръжен съд.
Указва на М. Е. И. да внесе в 7 дневен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 100 лв. и да представи в същия срок вносния документ в съда, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изпълнение на указанията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: