О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 795
София, 04.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 03 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 565 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. С. К. против решение № 231 от 15.02.2012г. по гр.д.№ 3347/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2214 от 18.04.2011г. по гр.д.№ 1596/2008г. на СГС. С последното е отхвърлен предявеният от Г. С. К. иск по чл. 108 от ЗС против [фирма] за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху 36 % от дворно место, находящо се в [населено място], [улица] /сега [улица] цялото от 326,5 кв.м., съставляващо парцел ІV-4 от кв. 298 м.“Еврейски гробища”, ведно с 36,3% от построената в него шестетажна административна сграда с площ 159 кв.м. и мазетата под сградата.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – ЗВСОНИ и ЗОСОИ и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК не са формулирани никакви въпроси а се иска допускане до касация поради противоречието на възивното решение с изброени и представени решения на ВКС.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като.решението е съобразено с практиката и закона.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, постановено по иск с цена над 5 000 лв. е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По реда на ЗОЕГПНС с решение по преписка № 2338/1948г., потвърдено с ПМС № 22/1949г. са отчуждени от Х. П. Б. партерния и втория надпартерен етаж и съответните тавански и зимнични помещения от жилищна сграда на 205 кв.м., паянтова едноетажна постройка с две жилища в нея и съответната идеална част от дворното место. Не е отчужден само първият надпартерен етаж, на който той е останал собственик и със завещание от 22.09.1965г. се е разпоредил с него в полза на Н. Г. К., която е починала на 20.01.1992г. Ищецът е единствен неин наследник. Взето е решение от 29.05.1967т. на ИК на Г. да се отчужди втория етаж /първи надпартерен/ и останалата част от дворното место, съставляващо парцел ІV от кв. 298 в полза на Министерство на съобщенията за изграждане на административна сграда на ДП ”Т.”. Доказателства да е проведена отчуждителна процедура обаче няма. Съществуващите в имота сгради са съборени и в него е построена шестетажна административна сграда. За дворното место е съставен акт за държавна собственост 6546/07.02.1968г., а за новопостроената сграда – А. № 7467/30.12.1970г. Дворното место и сградата са включени в баланса на ДП“Б. от 1976г. на основание чл. 97 от НДИ, защото са му предоставени за стопанисване и управление, видно от А.. С Решение на МС № 236 от 01.08.19991г. е образувано [фирма], а на основание Разпореждане на МС № 124/11.12.1992г. Е. е преобразувано в “Б. ЕАД. Имота е включен в баланса му, видно от ССЕ. За отчуждената по ЗОЕГПНС част от имота, ищецът е поискал обезщетяване и със заповед № РД-09.123 от 23.06.1998г. е извършена оценка на тази част от имота.. Ищецът е уведомен, че получава обезщетение в размер на 64 % от правото на собственост върху дворното место и 63,7% от шестетажната административна сграда. Предмет на претенцията е останала част, която е отнета без да е проведена отчуждителна процедура.
Възивният съд е приел за неоснователен иска поради това, че ищецът не е заявил по административен ред искане за обезщетение в съсобственост по реда на ЗОСОИ, респективно не е обезщетен с процесната част от имота, който е в различен вид от отчуждения и вече е застроен. Алтернативно е прието за основателно и възражението на ответника [фирма] за изтекла в негова полза придобивна давност в периода след 22.11.1997г. до предявяване на иска – 18.04.2008г. Изтекъл е период, по-дълъг от десет години, през който имота не е бил държавна собственост предвид чл. 2, ал.4 от ЗДС и е могло да се придобива по давност. По аргумент от чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ, от влизане в сила на тази норма / 22.11.1997г./ придобивната давност се зачита.
Касаторът не е формулирал нито един въпрос, а съдът служебно не може да го извлича, съгласно т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Общият критерий, по който се селектират делата с оглед допускането им до касационен контрол е формулираният от касатора основен материално правен, или процесуален въпрос да е разрешен от възивния съд при някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1 т. 1-3 от ГПК. Това изискване е свързано с диспозитивното начало в гражданското производство, цели да очертае предмета и пределите на касационната проверка и е необходимо при всяка от трите хипотези, дефинирани в чл. 280, ал.1 от ГПК, като допълнителни основания за допускане до касация. Този въпрос следва да е свързан с предмета на спора, с разрешаването на преюдициален въпрос, по отношение на спорното право, от разрешаването на които зависи изход от спора, или с разрешаването на процесуални въпроси, от които зависи надлежното упражняване на процесуалните права, обезпечаващи постановяване на правилно решение.
Възивното решение не е постановено в противоречие с нито едно от представените, цитирани в изложението към касационната жалба решения.
С Р № 163/25.05.2010г. по гр.д.№ 676/2009г. І гр.о. е прието, че реституцията по ЗВСОНИ настъпва от момента на влизане в сила на закона, но при наличие на предпоставките за това. Възивното решение не е постановено в противоречие с това решение, тъй като към момента на влизане в сила на чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ, приложим, до колкото не е била проведена процедура по отчуждаване през 1967г. и следващите, имотът не е съществувал във вида, в който е отчужден. Съществуващите сгради са съборени, а дворното место е застроено с нова сграда и в този случай, съгласно ТР № 1/1995г. дворното место има обслужващо сградата предназначение. Предпоставките за реституция се преценяват към момента на влизане в сила на приложимата норма / в случая чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ /, съгласно приетото в ТР № 6/2005г. Въззивното решение не противоречи нито на тези тълкувателни решения, нито на посочените от касатора Р № 570/27.07.2010г. по гр.д.№ 895/2009г.І г.о. Наличието на предпоставките за реституция във всеки конкретен случай се преценява конкретно по всяко дело според установените факти и обстоятелства. С Р № 301 от 16.06.2010г. по гр.д.№ 1221/2009г. на ІІ гр.о. е акцентирано върху приложението на чл. 2, ал.6 от ЗВСОНИ, но в случая по делото не е установено новопостроената сграда да е незаконен строеж, а съставянето на А. за нея сочи на противното. Съдът не е приел предявеният иск за недопустим, поради което е неприложимо Р № 780/10.06.2003г. по гр.д.№ 69/2003г. V гр.о., според което установителният иск за собственост е допустим и има интерес за предявяването му ако за имота е съставен акт за държавна собственост.
Или в обобщение не е обосновано нито общото основание за допускане до касация поради неформулиране на правен въпрос, нито някое от допълнителните основания, тъй като представените решение не сочат на наличие на противоречие с приетото в обжалваното решение.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 231 от 15.02.2012г. по гр.д.№ 3347/2011г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба, подадена от Г. С. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: