О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1074
С., 26.11.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 385 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Д. В., Иван Д. И., Д. Д. С., С. Д. Т., Г. Д. Г., С. Д. Г., П. Д. Ж., Ж. К. Я., Д. Ж. И., Д. Ж. Д. против решение № 1456/19.11.2009г. по гр.д.№ 1343/2009г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 635/22.05.2009г. по гр.д.№ 7872/2007г. на В. РС. С последното е отхвърлен предявеният от касаторите отрицателен установителен иск да се признае за установено, че ответниците Л. Х. Ч., М. Д. Ч. и Д. Д. П. не са собственици на реална част от имот 515 по ПНИ на землището на[населено място], м. “В.” СО “А. мак” с площ 93 кв.м.с граници имоти № 516,514, № 522,521 и останалата част от имот 515.
За да постанови това решение, въззивният съд е констатирал, че с решение № 1018/07.11.2003г. на наследници на Д. Ж. Я. е признато право на възстановяване на собствеността върху нива от 5 дка в м. “Диблер чешма” в землището на[населено място],[населено място], попадаща в терен по пар.4 от ЗСПЗЗ. Правото на собственост на наследодателя е доказано с н.а. № 672/1927г. По плана на новообразуваните имоти възстановения имот е № 2619 с площ 5,149 дка. Имот 515 е записан в регистъра на ответниците Л. и Д. Ч. и съвпада с възстановения на ищците имот с 92 кв.м. Този имот е предоставен за ползване на Д. Ч. със списъка към решение № 2, взето с протокол 4/11.03.1981г. на ИК на ОНС[населено място] на основание ПМС № 1/1981г. По делото е установено, че протокола не е подписан от председателя на ИК на ОНС, а от секретаря. За това е издадено удостоверение № 48/03.06.1981г. Съдът е приел, че протокола е официален свидетелствуващ документ, чиято доказателствена сила не е оборена, поради това, че е подписан от секретаря, а компетентността на председателя по 51, ал.5 от ЗНС не е изключителна. Тъй като ответниците са изградили сграда в законосъобразно предоставеното им за ползване место, което са заплатили по определената оценка, съдът е намерил, че те са трансформирали правото на ползване в право на собственост. С н.а. № 29,т.ХХІХ/06.09.1994г. Д. и Л. Ч. са признати за собственици. След смъртта на Д. А. Ч., починал на 20.06.2004г., ответниците – преживяла съпруга и деца са приети за собственици, поради което е отхвърлен отрицателния установителен иск.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон предвид приетото, че решението за предоставяне на ползването е действително и е породило действие. и че удостоверението за ползване е подписано от кметски наместник, каквато длъжност е учредена със ЗМСМА от 1999г., т.е. след издаване на удостоверението
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса ако протокола, с който е взето решение за предоставяне право на ползване от ИК на ОНС не е подписан от председателя, а от друго лице, решението произвежда ли действие. По този въпрос се твърди наличие на противоречива съдебна практика, като се представя решение от 14.04.2008г. по гр.д.№ 10/2008г. на В. окръжен съд, с което е прието противното на приетото от въззивния съд с обжалваното решение.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнат с касационната жалба правен въпрос е свързан с предмета на спора и до колкото е обусловил крайния извод съставлява общото основание за допускане до касация. Касаторите обаче не доказват наведеното от тях допълнителното основание по чл. 280, ал.1 т.2, тъй като върху представеното решение във смисъл, противен на приетото от въззивния съд няма отбелязване, че е влязло в сила. Съгласно т.2 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК, за да е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК следва решенията, доказващи противоречива практика да са влезли в сила. Същевременно по същия въпрос вече е постановено по чл. 290 от ГПК Решение № 655 от 21.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 209/2009 г., II г. о на ВКС, с което е даден отговор на поставения въпрос в същия смисъл. С това решение е прието, че, чл. 51 от ЗНС не изисква писмена форма за действителност на взетото решение на ИК на ОНС /както би било, ако се предвиждаше подписване от всички гласували членове на ИК/, а за удостоверяване на взетото решение. То има конститутивното действие за придобиване правото на ползване. Опорочаването на формата на удостоверяване /чрез подпис на председателя и секретаря/ не рефлектира върху действителността на взетото по надлежния ред решение за предоставяне право на ползване при липса на спор, че е било проведено гласуване, в резултат на което са одобрени списъците за раздаване на пустеещи земи. Изводът на въззивния съд е в съответствие с посоченото решение на ВКС, съставляващо задължителна съдебна практика, поради което по поставения въпрос няма противоречива съдебна практика, т.е. не е налице наведеното основание по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
Предвид изложеното не следва да се допуска до касационен контрол обжалваното решение.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1456/19.11.2009г. по гр.д.№ 1343/2009г. на В. окръжен съд по касационна жалба, подадена от Б. Д. В., Иван Д. И., Д. Д. С., С. Д. Т., Г. Д. Г., С. Д. Г., П. Д. Ж., Ж. К. Я., Д. Ж. И., Д. Ж. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: