О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 711
София, 30.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 18 декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 6753 /2014 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Н. П. М. против определение № 1108 от 14.08.2014г. по ч.гр.д.№ 741/2014г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2847/25.07.2014г. на Плевенски РС. С последното е върната подадената от него против И. З. М. и [община] искова молба поради не отстраняване на нередовностите й.
В частната касационната жалба се прави оплакване за нарушение на процесуалните правила, тъй като неправилно съдът искал уточняване и на площта, която твърди, че неправилно е придадена към съседния имот.
В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси: непосочването на точната площ, която е отнета от притежавания от ищеца имот при поставяне на кадастралната граница между неговия имот и имота на ответника основание ли е за нередовност на исковата молба, връщането й и прекратяване на делото. .
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
Поставеният правен въпрос не определя решаването на частната жалба по същество, тъй като нередовността на исковата молба не е само в не посочване на площта, която се твърди, че е неправилно заснета в очертанията на съседния имот. С първоначалната искова молба ищецът е посочил, че при одобряване на последния сега действащ план през 1992г. е променена границата между неговия и съседния имот на ответника /не сочи кой/, при което не е коригирана площта на неговия имот и е искал определяне площта на неговия имот и на границата между двата. Не е посочил в какво се изразява грешката, какви са фактическите твърдения, от които извлича правото си на собственост, не е формулиран петитум, а от искането не се разбира иск по чл. 109а ЗС, или иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР предявява. Това не е уточнено и след подробно дадените указания с разпореждане № 2384/19.06.2014г. В отговор на това разпореждане е подадено становище на 03.07.2014г., в което е посочено, че със заповедта от 1992г. е отнета част от имота на ищеца, като това отнемане въпреки, че намалило площта, това не било отразено в кадастралната карта. Ако отнемането на площта не се е отразило в кадастралната карта, то изобщо няма грешно заснемане на имота. Ищецът се е позовал на нормата на чл. 53, ал.2 ГПК и е поискал да защити правото си на собственост и общината да нанесе действителните граници между двата имота, така, че имота му да е с площ 1300 кв.м., колкото притежава по нот. акт. С тази молба е посочил, че част от сградите в неговия имот попадат в съседния. Така и с тази молба не е посочено в какво се изразява грешката и за коя точно част се отнася /описана приблизително като площ и граници/. От исковата молба и от подадените след това „становища” не става ясно площта, за която се твърди, че е заснета в очертанията на съседния имот придаваема по регулация по този план ли е, или по предходен и дали за нея твърди не прилагане на регулация, /до колкото твърди, че не му е платено/, или се касае за грешка при заснемането, произтичаща от друго обстоятелство /например техническа/. След постановяване на следващо разпореждане № 2524/07.07.2014г., в становището си от 27.07.2014г., ищецът е посочил с кой съседен имот е спора и е илюстрирал площта, колорирана с жълто, която счита, че е неправилно заснета, но е твърдял, че и след заснемането на тази площ към съседния имот, площта на неговия имот е 1300 кв.м., което било невъзможно. Ако площта, която се придава по регулация не е платена и не е отнета от неговия имот, т.е. заснета е като част от него, както твърди в първото становище, то изобщо няма грешка. Не прилагането на регулацията е отчетено от плана, на основание пар.8 ЗУТ. Така и след третото уточнение е останало неясно в какво се изразява спорът за материалното право на собственост и коя част от имота обхваща, тъй като от представената скица с жълто колорирана част това не е ясно. Не е изяснено в какво се изразява грешката. Не е формулирано изобщо искане към съда. По изложените съображения дори да се отговори на поставения въпрос, останали са и други неотстранени нередовности на исковата молба, поради което тя в съответствие с трайно установената съдебна практика по чл. 129 във вр. с чл. 53, ал.2 ЗКИР по този вид искове е върната. Затова не се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1108 от 14.08.2014г. по ч.гр.д.№ 741/2014г. на Плевенски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: