Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
С., 25.03.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 15 март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 56 /2011 година
Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК.
Постъпила е молба № 1249/01.11.2010г. от Д. Г. Г. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.5 от ГПК на влязлото в сила решение № 1147/28.07.2010г. по гр.д.№ 969//2010г. на РС[населено място], с което е допусната съдебна делба между нея и сестра й М. Г. Н. на апартамент, находящ се в[населено място], на ул. “Съгласие” / А. Я./ № 6, ет.1 ап.2 със застроена площ 82,50 кв.м.
Молителката твърди, че е нарушена процедурата по призоваването й, поради това, че призовкарят я е търсил в друг вход, не е направил опит да я връчи на лице от съседни апартаменти, не е посочил точно в коя пощенска кутия е пуснал книжата и поради това, че неправилно й е назначен особен представител.
Ответникът по молбата.я оспорва, излагайки довод, че призовките са изпратени на верния адрес, спазена е процедурата по ГПК, поради което няма основание за прилагане на чл. 303, ал.1 т.5 от ГПК.
Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното:
Молбата е подадена от надлежна страна против влязло в сила решение в рамките на тримесечния срок, от който се твърди узнаване на решението, поради което съдът я преценява като допустима.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
От данните по делото се установява, че не е спазена процедурата за призоваване по ГПК на молителката. Съгласно чл. 38 от ГПК, съобщенията до страните се връчват на адреса, посочен в исковата молба, или на настоящия им адрес, или на постоянния им адрес. Молителката, като ответник първоначално е призована на адрес[населено място], ул. “Съгласие” / А. Я./ № 6,вх.”Г”, ет.1 ап.2, посочен в исковата молба. На 18.02.2010г., когато адреса е посетен от призовкаря, не е намерена на адреса. Не са намерени и близки на този адрес, на които да се връчи съобщението. Нормата на чл. 46, ал.2 от ГПК определя като “друго лице” само пълнолетно лице от домашните му, или друго лице, живеещо на същия адрес. Под същия адрес до колкото е определен точно апартамента не следва да се разбират съседите. Изпратена е призовка и до посочения в исковата молба адрес по месторабота, но върху нея е отразено, че лицето е напуснало Съгласно чл. 47, ал.1 от ГПК, връчителят е пуснал уведомление в пощенската кутия, видно от отбелязването върху призовката. Тази норма обаче изисква, когато длъжностното лице по призоваването има достъп до пощенската кутия, едновременно да залепи уведомление на вратата, или на пощенската кутия и да го пусне “и в нея”, т.е. текста изисква едновременно пускане на съобщението в пощенската кутия и залепяне на същото върху нея. Това не е сторено, видно от отбелязванията върху призовката, поради което молителката е била нередовно призована и неправилно й е назначен особен представител на основание чл. 29, ал.3 от ГПК.
Молителката се позовава на това, че не е следвало да бъдат представлявани чрез особен представител, тъй като е имала постоянен адрес, на който е пребивавала и само поради нарушение на процесуалните правила за призоваване не е взела участие в производството и не е била надлежно представлявана от особения представител.
Заявеното основанието за отмяна следва да се квалифицира по чл. 303, ал.1 т.6 от ГПК, а не по т.5 от същия текст, тъй като молителката е имала особен представител в производството. П. въпрос се свежда до това имало ли е основание за назначаване на особен представител.
Нормата на чл. 303, ал.1 т.6 от ГПК е насочено към отмяна на влязло в сила решение, когато страната не е била представлявана от особен представител, въпреки, че са били налице предпоставките за това, или когато е назначен особен представител, въпреки, че не е била налице нито една от хипотезите на чл. 29 от ГПК, към който препраща тази норма. Разпоредбата на чл. 29, ал.3 от ГПК урежда хипотезата на назначаване на особен представител на лица с неизвестни настоящ и постоянен адрес.. Съдът е назначил на ответницата особен представител на основание чл. 29, ал.3 от ГПК поради това, че не е намерена на постоянния и настоящ адрес но не е провел законосъобразно процедурата по връчване на съобщение и книжа предвид нарушението на чл. 47, ал.1 от ГПК. Затова не е имало основание за назначаване на особен представител. Поради това е налице наведеното основание за отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата. На основание чл. 307, ал.3 от ГПК, решението следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд, като започне от фазата на връчване на препис от исковата молба.
По изложените съображения, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 1147/28.07.2010г. по гр.д.№ 969//2010г. на Бургаски районен съд.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски районен съд, което да започне от връчване на исковата молба и приложенията към нея на ответницата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ