О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
София, 19.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2735 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Г. М. против решение от 17.12.2013г. по гр.д.№ 3633/2013г. на СГС, с което е потвърдено решение от 15.12.2012 г. по гр.д.№ 11233/2008г. на Софийски РС. С последното е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск по чл. 124, ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение на бившия й съпруг И. А. М., че тя е собственик на основание давностно владение на ? ид.ч. от първия етаж от двуетажната жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] със застроена площ 54 кв.м.заедно с ? ид.ч. от общите части на сградата, построена върху държавна земя
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. чл. 17, ал.2 ЗЗД. Счита, че съдът въз основа на документа, представен от нея пред въззивната инстанция е следвало да приеме, че е налице възмездно придобиване на етажа по време на брака от сестрата на ответника.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК е формулиран въпроса: кога настъпва транслативния ефект при наличие на симулация – при извършването на прикриващата сделка, или при разкриване на симулацията и какви са последиците от това, и по-конкретно, ако сделката е извършена като дарение, а симулацията е разкрита по време на брака на дарения и е извършено реално заплащане на договорена цена, то това отразява ли се в патримониума на съпруга. По този въпрос се иска произнасяне по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касация оспорва жалбата и допускането до касационен контрол. Взема становище, че не е налице симулация, а последващи уговорки между страните по сделката, поради което поставените въпроси са неотносими.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 02.05.1979г. и е прекратен с развод с влязло в сила решение на 31.10.2007г. Преди сключване на брака, с н.а. № 10,т. LХVІІІ от 08.06.1975г. Е. М., непълнолетна, представлявана от баща си, дарява на ответника /неин брат/ процесния апартамент. Пред въззивната инстанция е представено новооткрито доказателство „договор” от 23.04.1983г. между Е. М. и брат й И. М., с което се уговарят, тъй като при сключване на договора за дарение, дарителката е била непълнолетна и не може да сключва дарение, надарения брат да й плати парична сума общо 5000 лв. Върху този документ е подписана разписка от Е. М. за получени 2 000 лв. през м. септември1983г. След прекратяване на брака поради това, че едното от децата е било непълнолетно, процесния имот, като семейно жилище е предоставен на ищцата.
Първоначално ищцата е предявила иск за прогласяване нищожност на дарението на основание чл. 62, ал.3 СК от 1968г. комулативно съединен с установителен иск за собственост на основание давностно владение, текло в периода от 1979г. до 2007г. и след това. По първия иск производството е прекратено с влязло в сила определение. По установителния иск за собственост, съдът позовавайки се на чл. 115, ал.1 б. „в” ЗЗД във вр. с чл.84 ЗС е приел, че докато трае брака, ищцата не е упражнявала владение, а след прекратяването му е била само в държане на имота до колкото й е предоставено ползването на семейното жилище, а и защото от развода до предявяване на иска, а и до сега не е изтекла изискуемата се от закона 10 годишна давност. Не е възприета тезата за нищожност на договора за дарение, като симулативен, прикриващ продажба, защото волята на страните за прикриване на действителните отношения между тях следва да е налице още към момента на сключване на сделката, а не да се договора друг вид сделка по-късно, каквото е съдържанието на „договора” от 1983г.. Съдът е приел, че не е налице нищожност на дарението и защото в нотариалния акт е отразено, че се представя определение за съгласие на РС. Само евентуално съдът е изложил мотив, че дори да се приеме, че има относителна симулация, то пак имота би бил придобит от ответника преди брака, поради което иска на ищцата се явява неоснователен.
Поставеният въпрос е неотносим към предмета на спора. Представеният договор от 1983г. между страните по дарението от 1975г. няма характера на обратно писмо, защото с него страните не разкриват истинската си воля към момента на сключване на сделката, а уговарят нови облигационни отношения. Той не разкрива симулация, а съставлява нова облигационна уговорка между страните по договора за дарение, имаща действие за напред. Видът на сключената сделка не може да се променя след като тя е сключена, а нищожността не може да се санира. Разкриване на симулацията е процес на установяване на действителните отношения между страните, съществували още към момента на сключване на привидния договор, а не сключване на нова сделка и няма нищо общо с транслативния ефект на сделката.
Затова въпросът „кога настъпва транслативния ефект при наличие на симулация – при извършването на прикриващата сделка, или при разкриване на симулацията и какви са последиците от това” е неотносим към спора, предмет на предявения иск, защото по делото не е установена симулация. Ако сделката е нищожна поради абсолютна симулация /страните не са искали настъпване на транслатвиния ефект на сделката/, той изобщо не е настъпил, а ако се твърди относителна симулация и се установи наличие на прикрита сделка, тя замества привидната сделка. Между страните прикритата сделка се счита такава от момента на сключването й. Момента на разкриване на симулацията няма никакво отношение към настъпване на последиците от прикритата сделка.
Неотносима към спора е и втората част на въпроса „ако сделката е извършена като дарение, а симулацията е разкрита по време на брака на дарения и е извършено реално заплащане на договорена цена, то това отразява ли се в патримониума на съпруга”. Искът е предявен за установяване собственост на основание давностно владение, а не покупка по време на брака, а и договорът оп 1983г. не разкрива симулация и няма вещно действие.
По изложените съображения, не се допуска касационно обжалване, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.12.2013г. по гр.д.№ 3633/2013г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от К. Г. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: