О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
София, 05.11. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 03 ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3692 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Н. В. и К. Н. А. против решение № 37 от 30.01.2015г. по гр.д.№ 932 /2014г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 33 от 06.06.2014г. по гр.д.№ 874/2012г. на Беленски районен съд. С последното е извършена съдебна делба на земеделски имоти по реда на чл. 353 ГПК, като допуснатите три земеделски имота: нива от 25,001 дка в м. Босдтанлъка имот № 02010, нива от 29,8498 в м. „Вехтите лозя” имот № 023004 и лозе от 0,501 дка в м. „Таралъка” имот № 067034 са разпределени в седем дяла, образувани съобразно правата на страните по колена и заявените желания на част от тях за разпределяне в общ цял.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението поради това че на други двама съделители – ответниците С. А. Д. и С. А. Д. не е бил връчен препис от исковата молба.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата се поддържа доводът за недопустимост на възивното решение поради това, че не е бил връчен препис от исковата молба на посочените двама ответници.
Ответниците по касация Б. Д. К. и В. Н. Г. оспорват жалбата и допускането до касация и всеки по отделно в отговора си претендира разноски.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С влязло в сила решение № 37/11.06.2013г. поправено с решение № 81/01.10.2013г. е допусната делба на нива от 25,001 дка в м. Босдтанлъка имот № 02010, нива от 29,8498 в м. „Вехтите лозя” имот № 023004 и лозе от 0,501 дка в м. „Таралъка” имот № 067034 между К. Д. К. Б. димитров К., С. Д. СоколовДонка борисова М. и Д. Б. И. по 4/32 ид.ч. С. А. С., А. Н. С. и А. Атонова С. – общо 4/32 ид.ч., В. Н. Г., Т. В. В., К. Н. А. по 2/32 ид.ч. и Д. А. Д., С. А. Д. и С. А. Д. общо 2/32. Нивата от 25,001 дка е разделена а четири дяла от по 6,250 дка, нивата от 29,898 дка е разделена на два дяла от по 7,474 дка. и четири дяла от по 3,738 дка. От тези дялове и лозето от 0,501 дка са обособени десет дяла, които са разпределени между съдебителите съобразно правата им по колена, където е необходимо, като неравенството в дяловете е уравнено в пари, както повелява нормата на чл. 69, ал.2 ЗН. Делбата е извършена чрез разпределение по чл. 353 ГПК, защото неравенството в дяловете съставлява неудобство за тегленето на жребий.
Твърдението за недопустимост на решението по извършване на делбата, чрез което се обосновава допустимост до касация не кореспондира на процесуалните правила поради следното. С влязло в сила решение между страните по чл. 349 ГПК са определени имотите и съделителите между които се допуска делба и квотите им. Това решение е задължително между страните и създава сила на пресъдено нещо. По пътя на обжалване на решението за извършване на делбата не може да се ревизира решението по допускане на делбата. Отделно от това, касаторите твърдят, че други съделители не са получили препис от исковата молба. Те не могат да защитават чужди права защото не са процесуални субституенти на тези лица. Не се касае и за нищожност на делбата, тъй като посочените в касационната жалба на Т. Н. В. и К. Н. А. двама съделители, на които не бил редовно връчен препис от исковата молба – С. А. Д. и С. А. Д. са участвали в делбата, определена им е квота с решението по допускане на делбата и са получили дял в натура с решението по извършване на делбата.
По изложените съображения не е налице основание за допускане до касация на въззивното решение за проверка на допустимостта му. Съобразно този резултат, на ответниците по касация, подали отговор на касационната жалба – Б. Д. К. и В. Н. Г. следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски на основание чл. 78, ал.4 във вр. с чл. 81 ГПК съобразно представените от тях договори за правна помощ и списък на разноските в размер по 500 лв. за всеки по отделно.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 37 от 30.01.2015г. по гр.д.№ 932 /2014г. на Русенски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Т. Н. В. и К. Н. А..
ОСЪЖДА Т. Н. В. и К. Н. А. да заплатят на Б. Д. К. и В. Н. Г. деловодни разноски за настоящото производство вразмер по 500 лв. на всеки по отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: