гр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
София, 20.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 989/2014 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Б. В. против определение № 825 от 16.12.2012г. по ч.гр.д.№ 7459/2013г. на ВКС ІV гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от нея частна жалба № 6708/09.10.2012г. в частта срещу определение № 1789/12.09.2013г. по ч. гр.д.№ 514/2013г. на Добрички окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата й за продължаване на срока за подписване на частната касационна жалба от адвокат.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила и правото и на защита и на триинстанционен процес,
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Предмет на обжалване е само определението на ВКС, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Н. В. против определението на Добрички окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата й за продължаване на срока за подписване на частната касационна жалба от адвокат. За да откаже продължаване на срока, съдът се е мотивирал с това, че не се твърдят и не са доказани особени непредвидени обстоятелства, които да налагат продължаване на срока.
Определението е правилно. Съгласно чл. 274, ал.1 ГПК на обжалване подлежат две групи определения – тези, които преграждат развитието на производството и тези, за които законът изрично предвижда обжалваемост. Определението по чл. 63, ал.1 ГПК не е от нито една от двете групи. Проверката за правилността им се извършва при обжалване на крайния акт. В случая това е определението за връщане на касационната жалба поради неизправяне в срок на нередовностите й. ВКС се е произнесъл с определение № 825 от 16.12.2012г. по ч.гр.д.№ 7459/2013г. на ВКС ІV гр.о. по правилността на определението за връщане на частната касационна жалба, като го е потвърдил. В тази част определението на ВКС не подлежи на последващ контрол. Друг състав на ВКС се произнася по определение на ВКС само когато частна жалба е оставена без разглеждане. Нормата на чл. 274, ал.2 изр.2 ГПК препраща към ал.1 ГПК. Целта е да се осигури възможност за обжалване на една инстанция. На касационно обжалване не подлежат всички определения. Това е една възможност, като законодателят е предвидил в определени случай, но не във всички.
По изложените съображения, обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила, а оплакванията в частната жалба са неоснователни.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 825 от 16.12.2012г. по ч.гр.д.№ 7459/2013г. на ВКС ІV гр.о. по частна жалба, подадена от Н. Б. В.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: