О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
София, 19.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 18 май две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1411 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. К., гражданин на Конфедерация Швейцария против решение № 1008 01.07.2010г. по гр.д.№ 2588/2009г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 22 от 20.02.2007г. по гр.д.№ 281/2006г. на Пловдивски РС. С последното е допуснато да се извърши съдебна делба между касаторката и О. А. Н. при равни права на апартамент № 1 на първия етаж в жилищната сграда в [населено място] [улица] № вх.Г с площ 42,78 кв.м., ведно с избено помещение № 1 с обща площ 8,96 кв.м. и 1,26 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – СК. Касаторът счита, че споразумението, подписано в Швейцария между нея и бившия й съпруг на 28.10.1998г. би следвало да се приеме като брачен договор по сега действащия СК, че с него са уредени имуществените отношения между съпрузите непосредствено преди трайната фактическа раздяла и съдът е следвало да се съобрази с това споразумение.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: договорът, сключен в друга държава между съпрузи, български гражданин и гражданка на държава, членка на ЕС обвързва ли българския съд, приложим ли е новия СК и режима на разделност по отношение на смесен брак между българин и чужденка предвид сключеното споразумение от преди влизането на новия СК в сила и съдът длъжен ли е да обсъди доказателствата.
В хода на производството ответникът О. А. Н. е починал на 23.12.2003г. и на негово место е конституирана неговата майка – единствен наследник А. С. Н.. Тя не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Гражданският брак между Н. К. и О. Н. е сключен на 31.10.1989г. в Швейцария и е прекратен с влязло в сила решение на български съд на 22.07.2005г. Процесният апартамент е купен с н.а.№ 5,т.І/14.10.1998г. на името на касаторката, представлявана от баща й. През м. юни 1998г. съпрузите са се договорили за процедурата по развода в писмен вид, а на 28.10.1998г. са сключили споразумение за подялба на имуществото, съгласно което всеки от съпрузите става едноличен собственик на имуществото, придобито на негово име.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд.е приел, че касаторката не е доказала трансформирането на нейни лични средства при покупката на апартамента, а признанието на съпруга с споразумението не е годно доказателство да установи пълна трансформация.
Първият въпрос – договорът, сключен в друга държава между съпрузи, български гражданин и гражданка на държава, членка на ЕС обвързва ли българския съд е относим към предмета на спора, свързан е с решаващите изводи на съда, поради което обосновава общото основание за допускане до касация. По този въпрос следва да се допусне касация на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, тъй като не е бил предмет на обсъждане в съдебната практика, а е актуален.
По въпроса приложим ли е новия СК и режима на разделност по отношение на смесен брак между българин и чужденка предвид сключеното споразумение от преди влизането на новия СК следва само да се отбележи, че гражданския брак не е заварен от новия СК, поради което той е неприложим към него. Относно приложимия закон по смесени бракове обаче за имущество, находящо се на територията на България, съдът ще се произнесе
В конкретния случай съдът е обсъдил доказателствата, които касаторката счита, че не са обсъдени, но не е направил това във връзка с двугите доказателства и закона. По този въпрос не следва да се допуска касационен контрол поради това, че необосноваността на изводите на съда не е основание за допускане до касация, а е касационно основание, което съдът разглежда ако допусне решението до обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1008 01.07.2010г. по гр.д.№ 2588/2009г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба на Н. А. К..
Указва на касаторката да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 25 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ