О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
София, 18.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 юли две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3316 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. А. М. против решение от 04.01.2013г. по гр.д.№ 13920/2011г. на СГС, с което е потвърдено решение от 03.01.2011г. на Софийски РС в обжалваната част по иска по чл. 108 ЗС. С потвърдената част от решението на РС, касаторът е осъден да предаде владението на Т. П. Илиева върху собствените й 5/6 ид.ч. от апартамент № 76, находящ се в [населено място] ж.к. „Н. ІІІ”[жилищен адрес]вх.”Г”.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът указал на ищцата да поправи исковата си молба като предяви осъдителен вместо установителен иск и да иска отмяна на нотариални актове, а не прогласяването им за нищожни. Излага се теза, че щом съдът се е произнесъл по обуславящиь иск следва да се счита, че е сезиран и с произнасяне по обусловения и се твърди нарушение на чл. 573, ал.2 ГПК поради това, че са отменени два нотариални акта за сделки.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани два въпроса, за които се твърди, че са разрешени в противоречие със задължителна съдебна практика.: 1. допустимо ли е да се отмени нотариален акт за сделка на основание чл. 573, ал.2 ГПК и 2. при обуславящ и обусловен иск следва ли съдът да приема, че е сезиран само с жалба против обуславящия иск и да откаже разглеждането на обусловения с довод чл. 269 ГПК щом стана въпрос за допустимост на предявения иск. По първия въпрос твърди противоречие с ТР № 3/2012г. на ОСГК, а по втория – с ТР № 1 / 04.01.2001г. на ОСГК, т.13
Ответницата по касация оспорва жалбата и допускането до касация поради неотносимост на въпросите към крайния резултат.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до касационно обжалване и доказателствата по делото, намира следното:
Т. П. И. е предявила с исковата молба и уточнението към нея установителни искове за собственост против В. П. Т. и Ц. П. Г. и иск по чл. 108 ЗС против касатора Д. А. М. и искане за отмяна на два нот. акта за продажби № н.а. № 27,т.ІІ /22.06.2007г. на нотариус Б. Н., с който В. Т. продава на Ц. П. К. процесния апартамент и н.а. № 44, т. ІІ от 06.02.2007г., с който Ц. К. продава същия апартамент на касатора Д. М.. Исковете и искането по чл. 537, ал.2 ГПК са уважени.
По делото е установено, че с н.а. № 91,т.V/24.04.1986г. са признати за собственици на процесен апартамент съпрузите Й. Н. К. и Н. М. К., получен в обезщетение за отчужден техен имот Съпругът е починал на 19.10.1992г. и е оставил за свои наследници три сестри и преживяла съпруга. Не е спорно, че бракът между Й. и Н. К. е продължил повече от десет години. Съпругата Н. К. е починала на 06.07.1998г. Тя е оставила универсално саморъчно завещание, съставено на 25.09.1997г. в полза на внучката й Т. П. И.. Установено е от СГрЕ, че завещанието е писано и подписано от завещателката. На л. 10 от делото на РС е представено у-ние за идентичност на имена, от което се установява, че Т. П. Илиева и Т. П. Илиева са имена на едно и също лице. Без значение е погрешно посочената възраст на бонифициара по завещанието, защото достатъчно е индивидуализирано лицето. С н.а. № 27,т.ІІ /22.06.2007г. на нотариус Б. Н. ответникът В. Т. продава на Ц. П. К. процесния апартамент. Легитимира се с н.а. № 91,т.V/24.04.1986г. за апартамент, получен в обезщетение за отчужден недвижим имот. Той обаче не е наследник нито на Й. К. нито на Н. К., които са признати за собственици с този нот. акт. Той е наследник на М. В. Б.. По делото е представен н.а. № 60.т.1/22.08.1998г., в който е посочено, че Н. М. К. дарява на М. В. Б. процесния апартамент. Към посочената в този „нотариален акт” дата Н. К. не е била жива Тя е починала на 06.07.1998г. От у-ние № 4487/20.04.2010г. на Службата по вписванията се установява, че по партидата на Н. К. не е вписано разпореждане. Следователно такава сделка не е сключвана, респективно оборено е удостоверителното действие на нотариалния акт.
РС е уважил предявените искове за собственост до размер 5/6 ид.ч., каквато идеална част е притежавала от апартамента завещателката Н. колева и е отменил двата нотариални акта: н.а. № 27,т.ІІ /22.06.2007г. на нотариус Б. Н. и н.а. № 44, т. ІІ от 06.02.2007г., на нотариус Вяра Я..
Въззивна жалба е подал само ответникът по иска по чл. 108 ЗС Д. М.. Ответниците са обикновени другари, поради което подадената от него жалба не ползва останалите. В жалбата не са наведени доводи и не са правени оплаквания за частта от решението, в която са отменени двата нот. акт.
Въззивният съд е приел, че в частта, с която са отменени двата нот. акта не е подадена въззивна жалба и е потвърдил решението само в обжалваната част – по иска по чл. 108 ЗС. По отношение на отмяната на искането по чл. 537, ал.2 ГПК няма произнасяне на въззивната инстанция.
Първо следва да се разгледа втория въпрос, тъй като от него зависи разглеждането на първия.
С т.13 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС се прие следното: При кумулативно съединяване на искове съдът дължи произнасяне по всеки от тях. При неупражняване на правото да се обжалва решението по някой от тях страната следва да понесе последиците от бездействието. При липса на жалба против решението по обусловения иск, независимо от уважаването й по обуславящия, съдът не може да отмени решението по обусловения иск.
В същия смисъл е и приетото от въззивната инстанция. Тя се е произнесла само по иска по чл. 108 ЗС, в която част е имало въззивна жалба. В частта, в която са отменени двата нот. акта не е изрично обжалвано решението на РС. Дори да се приеме, че жалбата е по-общо формулирана и съдържа и искане за отмяна на решението в частта, с която са отменени двата нот. акт, то въззивната инстанция не се е произнесла в тази част, а жалбоподателя не е поискал допълване на решението. То е постановено на 04.01.2013г. и към настоящия момент е изтекъл срокът по чл. 250 ГПК.
Така вторият поставен въпрос – подлежат ли на отмяна нотариалните актове за сделки е неотносим, тъй като по този въпрос не се е произнесъл възивния съд.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване, поради което, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 04.01.2013г. по гр.д.№ 13920/2011г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Д. А. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: