О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
София, 22.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3500 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Г. Б. против въззивно решение № 30 от 26.02.2015г. по гр.д.№ 8/2015г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение №1783/27.10.2014 г. по гр. д. № 1927/2013 г. на ОС – Пловдив, включително и в частта за разноските пред двете инстанции.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до лишаване правото на жалбоподателката до участие и необоснованост на извода, че завещанието не е написано и подписано от завещателката.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани въпроси, които обобщени се отнасят до задължението на съда да обсъди всички доводи на страните и събраните доказателства, за задължението на въззивната инстанция да формира собствени изводи по фактическата обстановка и правните доводи. По тези въпроси се твърди противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК.
Ответникът по касация оспорва жалбата, като счита, че въззивното решение е съобразено със закона и съдебната практика по приложението на материалния и процесуалния закон, а въпросите не кореспондират на данните по делото.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното:
С основния иск, ищецът е поискал прогласяване за недействително /нищожно/ поради неспазаване на формата на основание чл. 42, б. „б“ от ЗН, във връзка с чл. 25 от ЗН на саморъчното завещание от 05.01.2012г., оставено от П. Б. К., обявено с протокол № 10,, том ІІІ, рег. № 5639, дело № 7 от 18.10.2012 г. от книга № 6 и общия регистър на нотариус рег. № 229, с което тя завещава на дъщеря си Р. Г. Б.. следния недвижим имот: апартамент № 5, находящ се в гр. П*, ул. „С*“ № 27, вх. Б, ет. 2. по описа на РС – Пловдив/. Ищецът твърди в исковата молба, че това саморъчно завещание не е написано, не е подписано и не е датирано от П. Б. К.. В отговора към исковата молба, ответницата е оспорила иска. Изразила е становище, че според нея в тежест на ответника е да опровергае истинността на завещанието, твърдяла е, че апартамента е закупен с нейни средства, поради което майка й го е завещала на нея. Поискала е съдебно удостоверение, за да се снабди с копия от доказателствата по преписката за закупуване на апартамента от Общината. В изготвения от съда проект за доклад с определение от 29.10.2013г. изрично е указано на ответницата, че е нейна доказателствената тежест за установяване автентичността на завещанието, на което се позовава. Още с проекта за доклад е допусната СГрЕ с предмет да изследва дали саморъчното завещание е написано и подписано от завещателката Дадена е възможност на двете страни да представят сравнителен материал в едноседмичен срок от връчване на препис от проекта за доклад. За установяване на твърденията му, ищецът е представил като сравнителен материал картичка за В. и бележка, на която е записано името на завещателката ръкописно и нейни лични данни. Копие от проекта за доклад с дадените указания в него е връчен на ответницата със съобщение на 04.11.2013г. Уважена е и молбата й за продължаване на срока за това с две седмици – определение от 15.11.2013г. На 13.11.2013г. е подала молба-уточнение на отговора по втория, предявен като евентуален иск, но не е направила доказателствени искания, респективно не е представила, или посочила сравнителен материал. Съдебното заседание на 10.12.2013г. е отложено по молба на ответницата. За първото съдебно заседание, насрочено за 11.02.2014г. искането на ответницата за отлагане на делото не е уважено, защото тя не е представила болничен лист а само медицинско направление с констатация, че има нужда от домашно лечение. С молба, изпратена по факс, ответницата е поискала и в следващото съдебно заседание, насрочено на 18.03.2014г. отлагане на делото, но съдът не е уважил и това искане поради това, че не е представила на болничен лист с отметка, че лицето не може да се яви пред съда. Уважено е искането на ответницата да й се издаде съдебно удостоверение за снабдяване с преписи от [община] с доказателствата от преписката за закупуване на апартамента, но това искане е за доказване на претенцията й по чл. 12, ал.2 ЗН, по иска по чл. 30, ЗН, предявен при условията на евентуалност, по който съдът предвид уважаване на първия иск, не дължи произнасяне. В с.з. на 15.04.2014г., ответницата е представлявана от адвокат Н.. В това съдебно заседание е прието заключението на СГрЕ, което е работило само по представените доказателства от ищеца – картичка за В. и бележка. Според вещото лице почерка в завещанието е с по-висока степен на обработка и структорна сложност от представения от ищеца сравнителен материал и няма съвпадане на общи признаци. Затова вещото лице е заключило, че завещанието не е писано и подписано от посоченото в него лице. Това заключение е прието и оспорено от пълномощника на ответницата поради това, че ползвания сравнителен материал е с недоказана автентичност. Поискал е назначаване на допълнителна, или разширяване в тройна СТЕ, като е представил нов сравнителен материал – копие от паспорта на починалата завещателка и нотариално заверена декларация от нея от 2006г. Съдът е отказал да ги приеме поради това, че се представят след изтичане на преклузивния срок за представяне на нови доказателства и не са доказани предпоставките на чл. 147 ГПК, а задачата на новата СТрЕ е същата, по която е работила и оспорената експертиза при неприемане на новия сравнителен материал. Във въззивната жалба е направено оплакване за процесуално нарушение поради това, че съдът не е назначил допълнителна, или разширил експертизата в тройна предвид заявеното оспорване на първата експертиза, която да работи по новия сравнителен материал. На това оплакване съдът е отговорил в откритото съдено заседание, като е отказал допускане на нови доказателства поради това, че новия сравнителен материал не е представен в срок и не са налице изключенията, предвидени в чл. 266 ГПК. Затова въззивната инстанция в решението не е коментирала това оплакване.
В решението, въззивният съд се е позовал на заключението на графологическата експертиза /л. 120 – 122 от делото на ОС/ според което ръкописният текст и подписа в саморъчно завещание от 05.01.2012 г. не са изпълнени от П. К. и е приел, че завещанието е нищожно поради нарушение на императивните изисквания на чл. 25, ал. 1 от ЗН. Поради основателността на основния иск, съдът не се е произнасял по евентуално предявения иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН, поради което не е правил преценка на доказателствата във връзка с него.
Поставеният правен въпрос се отнасят до задължението на съда да обсъди всички доводи на страните и събраните доказателства, за задължението на въззивната инстанция да формира собствени изводи по фактическата обстановка и правните доводи. Съдебната практика без противоречие приема, че съдът е задължен да обсъди всички допустими и относими към спора доказателства, доводите и възраженията на страните Р № 802/23.02.2011г. по гр.д.№ 1783/2009г. ІV гр.о., 706/10 от 09.03.2011г. по гр.д.№ 1394/2009 г. ІV гр.о., Р № 65 от 16.07.2010г. по гр.д.№ 4216/2008г. ІV гр.о. и мн. др. Съдът обаче е съобразил тази съдебна практика. Относима към основния иск, по който съдът единствено е дължал произнасяне е СГрЕ. Констатациите на вещото лице за неавтентичност на саморъчното завещание не са опровергани. Оспорена е СГрЕ, но новата експертиза е следвало да работи по същия сравнителен материал, защото не е обоснована невъзможността на ответницата да се снабди с новия сравнителен материал в определения от съда, включително и продължен срок. С Р № 228/2012г. по гр.д.№ № 388/2012 г. на ВКС ІІ гр.о., постановено по чл. 290 ГПК, е даден отговор на осн.чл.280, ал.1, т.3 ГПК на въпроса: допустимо ли е въззивният съд да назначи нова графологическа експертиза, която да даде заключение въз основа и на допълнителен сравнителен материал, когато същият материал е съществувал и при изготвяне на оспорената предходна експертиза, но е представен в съдебното заседание пред втората поред въззивна инстанция?. С това решение е прието, че преклузивните срокове по ГПК за представяне на нови доказателства се отнасят и за сравнителния материал, по който да работи допусната СГрЕ за изясняване на въпроса за автентичността на саморъчно завещание. За да бъде приет документ, който да служи като сравнителен материал след изтичане на преклузивните срокове, страната следва да докаже наличието на обективни причини, които са й попречили й да направи това своевременно, а заключението на съдебно-графологическата експертиза, основано на този сравнителен материал е недопустимо поради нарушение на чл.266, ал.1 ГПК. Въззивното решение по настоящия спор е съобразено с тази съдебна практика, а такава в противен смисъл касаторът не представя, а и на съда не е известна. Така като не е допуснал нова СГрР, която да работи със сравнителния материал, който първата инстанция е отказала да приеме предвид нормата на чл. 147 ГПК. Въззивната инстанция не е процедирала в противоречие със съдебната практика, която задължава съда да обсъди всички доводи, възражения и доказателства, поради което не е налице наведеното основание за допускане до касация по чл.280, ал.1 т.1 ГПК..
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 30 от 26.02.2015г. по гр.д.№ 8/2015г. на Пловдивски апелативен съд по касационна жалба, подадена от Р. Г. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: