О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
София, 18.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2185 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от З. З. З. против решение от 12.12.2014г. по гр.д.№ 1510/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 74 от 07.01.2013г. по гр.д.№ 259/2011 г. на Пловдивски РС. С последното
– е признато за недействително по отношение на Л. А. К. саморъчно завещание оставено от Г. А. К. от 09.05.2008г. за разликата над ? ид.ч. от предмета му а именно: апартамент с идентификатор 56784.530.556.1.2, находящ се в [населено място] [улица], ет.2 ведно с прилежащите му сутеренна стая от по 16 кв.м. и ? ид.ч. от тавана – две помещения с по 16 кв.м. и ? ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор 56784.530.556.1, построена в имот 56784.530.556.
– е възстановена запазената част на А. Г. К. и Б. Г. К. от наследството на баща им Г. Г. К. до размер от по 1/6 ид.ч. от наследството за всеки един от тях
– допуснато е извършване на съдебна делба на апартамента с идентификатор 56784.530.556.1.2, предмет на завещанието при квоти : За Л. К. – ? ид.ч., за А. и Б. К. – по 1/6 ид.ч. и за З. З. – 1/6 ид.ч.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Конкретните оплаквания са три: 1. че съдът в нарушение на материалния закон и съдебната практика е приел, че ползващият се от завещанието не може да направи възражение за пълна трансформация за влагане на извън семейни средства в придобиването на завещания апартамент. 2.че съдът в нарушение за чл. 69 ЗС и задължителната съдебна практика е приел за неоснователно възражението за изтекла придобивна давност в полза на завещателя по отношение частта на бившата му съпруга, започнала да тече след развода им и 3. че неправилно съдът е приел, че наследството е прието по опис от Б. К. в предвидения тримесечен срок и за неправилна преценка на саморъчното завещание като универсално, а не като завет на определена вещ, при което се налага образуване на масата по чл. 31 ЗН и конкретна преценка дали и с колко е накърнена запазената част.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани въпроси: 1. правото на съпруга да обори презумпцията за съвместен принос по СК представлява ли наследимо имуществено право и то може ли да се упражни от лице, в чиято полза е направено завещание от наследодателя. 2.за приложението на презумпцията в чл. 69 ЗС в отношенията между бивши съпрузи след прекратяване на брака с развод 3. следва ли описът съставен при приемане на наследството по опис да се съобрази при формиране на масата по чл. 31 ЗН, може ли да се вземе предвид извършен опис на наследството като приемане по опис по смисъла на чл. 30, ал.2 ЗН без да е продължен срока по чл. 61 ЗН. По първия въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК поради липса на съдебна практика по него, по втория – противоречие с ТР № 1/2012г. на ОСГК, а по третия – противоречие с ТР № 3/2013г. на ОСГК на ВКС т. 4 и 5.
В хода на въззивното производство е починала на 10.06.2014г. Л. К. и е заместена от другите двама съделители А. и Б. К.. Те оспорват жалбата и допускането до касация, тъй като въпросите били конкретни и само с оглед настоящото производство.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното:
Г. А. К. е починал на 17.05.2011г. и е оставил за свои наследници по закон синовете си А. и Б. К.. Той е бил в брак с ищцата Л. А. К. от 17.11.1968г. до юли 1974 г. и от 14.11.1974 до 28.07.1988г. И двата брака са прекратявани с развод. Дворното место, в което се намира процесния апартамент е принадлежало на майката на Г. К. – А. К., която го е придобила по наследство и делба – н.а. № 28,т.3/1957г. и решение по гр.д.№ 604/1958г. на П. народен съд. В имота била построена със строително разрешение № 468/20.08.1959г. едноетажна сграда с приземен етаж. С н.а. № 163,т.10/14.11.1977г. А. К. учредява безвъзмездно на сина си Г. К. правото на строеж за втори етаж. То е реализирано със строително разрешение № 104/06.03.1979г. Сключен е на 04.05.1979г. предварителен договор за групов строеж между Г. К. и притежателите на правото на строеж за трети и четвърти етаж. Към 10.12.1980г. строителството е реализирано – у-ние № 94-Г-249/10.12.1980г. л. 60 от делото на РС/ Окончателния договор за групов строеж по чл. 192 ал.4 ППЗНСУ е сключен и нотариално заверен на 11.12.1980г. От този момент се придобива правото на собственост върху новопостроените обекти, включително и върху процесния втори етаж. Издаден е констативен нот. акт № 80,т.!/30.01.1981г., поправен с н.а. № 185,т.3/1981г. По делото е безспорно установено, че след втория развод в апартамента останал да живее Г. К.. Той е декларирал целия апартамент и е плащал данъци за него, а с н.а. № 83,т.І/2000г. е учредил право на ползване на брат си Д. К. върху една стая от приземния етаж без участието на бившата си съпруга. На 09.05.2008г. е съставил саморъчно завещание, с което е завещал на племенника си З. З. целия апартамент. Г. К. е починал на 17.05.2011г. Завещанието е обявено на 30.05.2011г. и е вписан първи препис от него. По настоящото дело е приложена пр. № 12536/2011г. на Пловдивски РС, образувана по молба № 27318 от 06.07.2011г. на Б. К., в която изрично заявява, че приема наследството по опис. На основание определение от 22.02.2012г. по същата преписка е вписано приемането на наследството на Г. А. К. по опис, което включва целия процесен недвижим имот и изброени движими вещи.
Въззивният съд е приел, че апартамента е съпружеска имуществена общност, че в настоящото производство за делба между наследниците на Г. К. не може да се прави възражение за трансформация на вложени лични средства, дарени от майка му в изграждането на апартамента на втория етаж. Затова е определена квота на Л. К. в размер на ? ид.ч. Възражението за изтекла в полза на наследодателя след втория развод придобивна давност е преценено за неоснователно поради не доказване на субективния елемент. Съдът се е позовал на показанията на св. Н. И., който установил посещения на Л. К. и Б. К. в спорния имот. По отношение на възражението за възстановяване на запазената част, съдът е приел, че изискването на чл. 30, ал.2 ЗН е налице, а завещанието е универсално, защото не се установява да има друго в наследството освен процесния имот. Поради това е прието за правилно, че РС не е формирал масата по чл. 31 ЗН и завещанието е намалено с по 1/6 ид.ч. за всеки от двамата сина А. и Б..
Поставеният въпрос – правото на съпруга да обори презумпцията за съвместен принос по СК представлява ли наследимо имуществено право и то може ли да се упражни от лице, в чиято полза е направено завещание от наследодателя.
Въпросът е относим към решаващите мотиви на въззивния съд, че за наследниците е недопустимо да претендират трансформация. Съдът се е позовал на Р № 274/24.03.2009г. по гр.д.№ 6369/2007г. І гр.о. С това решение се приема, че искът за трансформация може да се предяви само между бивши съпрузи, но не и срещу съсобственици. То е постановено при действието на отменения СК. В теорията и съдебната практика при действието на този кодекс се приемаше, че иска не зависи от личната преценка на съпруга, имуществено право е и е наследимо. Това разбиране залегна в нормата на чл. 21, ал.4 СК от 2009г. Въпросът по настоящото дело се поставя във връзка с това, че възражението за трансформация се прави от лице-бонифициар по завещание. За отговор на този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Втория въпрос е „за приложението на презумпцията в чл. 69 ЗС в отношенията между бивши съпрузи след прекратяване на брака с развод”. Той кореспондира на мотивите към възивното решение и е относим към предмета на спора. Въззивният съд се е позовал на ТР № 1/2012г. относно приложимостта на презумпцията на чл. 69 ЗС по отношение на съсобственици, но не я е приложил. Поради това и по този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
На трето место се поставят два въпроса
По въпроса „може ли да се вземе предвид извършен опис на наследството като приемане по опис по смисъла на чл. 30, ал.2 ЗН без да е продължен срока по чл. 61 ЗН”, съдът отбелязва следното: Този въпрос е некоректно зададен, тъй като не кореспондира на данните по делото. Наследството е открито на 17.V.2011г. Молбата за приемане на наследството по опис е подадена пред РС на 06.07.2011г., т.е. в рамките на тримесечния срок по чл. 61, ал.1 ЗН. Поради това няма противоречие с т.5 от ТР № 3/2013г. на ОСГК на ВКС.
По въпроса: следва ли описът съставен при приемане на наследството по опис да се съобрази при формиране на масата по чл. 31 ЗН, въззивното решение е постановено в противоречие с т.4 от ТР № 3/2013г. на ОСГК на ВКС. С това ТР е дадено тълкуване, че приемането на наследството по опис е материлано правна предпоставка на иска по чл. 30 ЗН. Това разрешение има значение за разрешаване на въпроса следва ли да има значение при формиране на масата по чл. 31 ЗН описа, изготвен при приемане на наследството.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.12.2014г. по гр.д.№ 1510/2014г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от З. З. З..
Указва на касатора да внесе държавна такса в размер на 25 лв.в едноседмичен срок от съобрешието и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: