О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
София, 06.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 31 май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1780 /2016 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Г. Т. против решение № 4061/12.09.2015г. по гр.д.№ 1057/2014г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е отменено решение № 5669/12.08.2014г. по гр.д.№ 808/2012г. на Районен съд-Благоевград и вместо това е уважен иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от Ш. В. Н., Н. В. Ч. и С. В. Т. като е признато за установено по отношение на ответниците А. Г. Т., Г. И. П., Г. М. Х., Л. Г. Х. и Е. Г. Х. в качеството им на наследници на А. И. М., починал на 28.07.1954 г., че общия наследодател на ищците Д. М. Ч., починала на 21.02.1988г. е била собственик към момента на образуване на ТКЗС през 1956 г. на основание нотариално завещание № 21 д.№ 687/1948г. на нива от 0,550 дка., представляваща част от нива, находяща се в землището на Б. м. „К. дере” с площ 3,800 дка при граници К. С., път и път, попадаща в имот с идентификатор 04279.626.91
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението по отношение на ответницата Г. П., защото тя не е наследник на общия наследодател, а е частен правоприемник на наследник, който не е пасивно легитимиран по иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ относно характера и предмета на доказване на този иск, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в произнасяне по нередовна искова молба, не прекратяване на делото въпреки, че не са изправени в срок нередовностите, необосновано кредитиране изводите на две от вещите лица и игнориране мнението на вещото лице, подписало заключението с особено мнение, без да се изясни противоречието между вещите лица, не обсъждане на доводите и възраженията на страните и за необоснованост на изводите за идентичност на имота, предмет на нотариалното завещание и имота, възстановен на ответниците.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулиран следните въпроси: 1. за предмета и характера на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ2. към кой момент следва да се установява идентичността на имотите при иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и може ли за наличието на такава да се съди по действащата кадастрална карта, може ли този извод да почина на предположение. 4. има ли заключение на тройната СТЕ, ако вещите лица, съставляващи мнозинството и особеното мнение на вещото лице са материализирани и подписани отделно, 5 по въпроса за пасивната легитимация на ответниците по иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, 6. подлежи ли на прекратяване производството, ако след неколкократни оставяния без движение, нередовностите не са изправени, съдът е дал ход на делото по същество и го е решил по същество.
Касационна жалба е подадена и от Е. Г. Х. в която са направени същите оплаквания, а в изложението към нея са поставени същите въпроси.
Ответникът по касация Н. В. Ч. оспорва допускането до касация на жалбата на А. Т., защото формулираните въпроси не са от значение за изхода от спора, а идентичността е установена от събраните доказателства.
Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът ги преценява като допустими.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявеният иск е установено следното:
Ищците са наследници на Д. М. Ч., починала на 21.03.1988г., а тя е наследник по нотариално завещание от М. Х. Л., починал на 24.07.1948 г. на ? ид.ч. от нива от 6 дка. в м. К. дере” при граници С. М., М. И., шосе за Р. и път. Тя е внесла този имот в ТКЗС, целия с площ 3,8 дка в същата местност при граници: К. С., път и път, от който си запазва за лично ползване един декар. На К. С. е завещана другата ? ид.ч. от нивата от 6 дка. при описани същите съседи. Ищецът Ш. Н. е заявил за възстановяване имота с това описание. Представено е удостоверение по чл. 13, ал.4, в което е посочено, че имота попада в терена на[жк]и върху него са построени блокове 9А и 10В и има свободен терен, но той може да се определи след производство по 32, ал.1 т.2 З. / л. 181 от делото на РС/. С решение № 2831/15.08.2011г. са възстановени в съществуващи реални граници само част от 0,103 дка, заснети в КВС с № 900100 и е отказано възстановяване на процесните 0,550 дка, поради това, че попадат в имот, заснет КВС с № 04279-626.91, възстановен на праводателите на ответниците. С. А. Т. е заявила за възстановяване имоти на А. И. М., между които и нива от 1 дка в м.”Д. път”. Тя е доказана с декларация за непокрити имоти от 1949г., но в нея и в заявлението не са вписани граници и съседи. Имотът е идентифициран чрез изготвяне на констативен акт за непълнота в кадастралната карта, подписан от С. М. Л. и за него е издадена заповед за подпълване на кадастралния план № 387 от 23.05.1996г. Имота е нанесен с № 4175 кв.ІІІ и е издадено решение за възстановяване на собствеността на наследници на А. М. върху нива от един декар в м. „Д. път” в землището на Б.. Издаден е констативен нот. акт № 129,г.ІІ/03.11.1993г., с който С. А. Т., П. Г. Х. и Р. Г. параскова са признати за собственици при права ? ид.ч. за първата и по ? ид.ч. за другите две. С н.а. № 173,т.ІХ/1997г. С. А. Т. е дарила на касатора А. Т. своята ? ид.ч., но той е и единствен неин наследник след смъртта и на 07.09.2005г. П. Х. е дарила на дъщеря си Е. Х. свята ? ид.ч. с н.а. № 59,т.ІІ/22.12.2006 г. Дарителката е починала на 19.06.2011г. и е наследена освен от надарената дъщеря Е. Х. и от Г. М. Х. и Л. Г. Х., които са конституирани като ответници в производството пред РС. Р. П. е дарила своята 1/4 ид.ч. на ответницата Г. П. с н.а. № 60,т.ІІ/22.12.1996г.
Основният спорен въпрос по делото е за идентичността на имотите, които са притежавали наследодателите на страните към момента на колективизацията. Вещо лице Ил.А., изготвил СТЕ, приета от РС не е намерил планове, в които да са отразени имотите, заявени от страните по делото, поради което съдът е приел, че не е установена идентичност. Св.Т. Т. обяснява, че и ищците и ответниците имали места между двата пътя за Р. и за [населено място], но на границата на имота на ищците имало отводнителна шахта, която събирала водите от черния път и от която с кофи те си поливали имота, защото бил по-високо от вадата. Според св. В., имота на ответниците бил точно между двата пътя на ъгъла.
Пред въззивня съд са събрани нови доказателства: Назначената тройна СТЕ е работила с геодезическа карта на водния синдикат от 1934г. в която са нанесени вадите за напояване, но процесния имот не се обхваща от нея, аерофоноснимка от 1959 г. в която присъства нива от 9,2 дка между двата пътя и имота на С. М., застроен с къща. Намерена е и едромащабна топографска карта от 1950 г., в която също се идентифицира тази нива и с № 343. Възстановеният на ответниците имот не е съседен на този на С. Л. /брат на Д. М., посочен като съсед на цялата нива от 6 дка. в нотариалните завещания/. Вещите лица са проследили във времето как се е променял терена между двата пътя, образуващ триъгълник и как е заснеман по плановете. Изходили са и от свидетелските показания. Писмените доказателства и планове и карти, с които са работили са приложени към заключението. То е подписано и от трите вещи лица. / л. 118 от делото на ОС/. Вещо лице К. е подписала заключението с особено мнение, което е изложила отделно / л. 160-166 от делото на ОС/. Становището й е свързано с това, че не може точно да се определи местонахождението на имотите на К. и Д. М., които са двете части от нивата от шест декара, съседна на нивата на ответниците.
Въззивната инстанция е възприела заключението на формираното мнозинство от вещи лица, изготвили заключението на тройната СТЕ, като се е позовала и на свидетелските показания на св. Т. относно това, че до границата на имота на ищците е имало водосъбирателна шахта, която като топографски елемент се открива по плановете. Така изводът на съда е формиран при комплексна преценка на събраните доказателства.
Твърдението на касаторите за вероятна недопустимост на решението по отношение на ответницата Г. П., защото тя не е наследник на общия наследодател, а е частен правоприемник на наследник, и като такава не е пасивно легитимиран по иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, не защитават техни права, а права на съсобственик. Г. П. не е обжалвала решението. По отношение на нея, то е влязло в сила. Съсобствениците са обикновени другари. Ответниците са съсобственици и никой от тях не е процесуален субституент на Г. П., поради което не могат да правят подобен довод от нейно име. Освен в предвидените в закона случай, никой не може да предявява чужди права пред съд – чл. 26, ал.2 ГПК.
Изяснен е в съдебната практика предмета и характера на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ2 и това, че с него се установява правото на собственост към минал момент, защото това е релевантния момент за възстановяване правото на собственост. Ако между два имота има идентичност към настоящия момент, то такава ще съществува и във времето назад и за в бъдеще, защото правото на собственост е свързано с определена площ от земната повърхност, определена с граници по документа, съставляващ основание за придобиване на собствеността. Границите на завещания имот на наследодателката на ищците са записани както в завещанието / за цялата нива от шест декара, завещана по отделно на двете сестри К. и Д./ така и в опис-декларацията за внасяне на имота в ТКЗС. Две от границите са и топографски елементи – пътища, а от гласните доказателства се установява, че на границата е имало и водосъбирателна шахта, която също е отразена по плановете като топографски елемент. За идентичността на имотите се съди именно като се проследяват границите във времето. Имота, който е притежавал наследодателят на ответника не е индивидуализиран с граници в опис-декларацията от 1949г., а заснемането на границите през 1993г. е непротивопоставимо на ищците, тъй като констативния протокол не е подписан от непосредствения съсед., а от С. Л., – съсед през един имот от този на ответниците / съсед на нивата от шест дка, но от към страната на К. М.. Предвид изложеното, изводът за идентичност не почива на предположения. Затова първата група въпроси, касаещи начина на установяване на идентичността по конкретното дело не формират общото основание за допускане до касация. По всяко дело доказателствата са различни, а от там и подхода и начина, по който се установява идентичност. Затова въпросът е по-скоро конкретен практичен, отколкото правен. Идентифицирането на имота освен по старите граници към момента на колективизацията и по кадастрална карта сега в диспозитива служи за по-точно описание на имота, за който се уважава иска и не прави решението нито недопустимо, нито противоречащо на материалния закон.
Въпросът „има ли заключение на тройната СТЕ, ако вещите лица, съставляващи мнозинството и особеното мнение на вещото лице са материализирани и подписани отделно” е не коректно поставен, защото не кореспондира на данните по делото. Както се посочи по-горе, трите вещи лица са представили общо заключение, подписано от едно от тях с особено мнение, а тезите на всяка група са изложени и отделно и са подписани. В съдебно заседание те са обяснили становищата си. Този начин на процедиране е в съответствие с чл. 203 ГПК, а съдът е могъл да формира мнение и на база останалите доказателства, поради което не се е възползвал от възможността да възложи допълнителни изследвания. Тъй като поставеният въпрос не кореспондира на данните по делото, не е основание за допускане до касация.
По въпроса за пасивната легитимация на ответниците по иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, съдът изложи съображения при произнасяне дали е налице вероятна недопустимост на решението, обосноваваща допускане до касационен контрол. Само за пълнота отбелязва, че касаторите се явяват и наследници на преките си наследодатели, поради което са пасивно легитимирани да отговарят по иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. По отношение на тях, решението е допустимо.
Предявеният иск не е недопустим, тъй като е налице спор между страните кому принадлежи правото на възстановяване върху имота от 0,550 дка., поради което не е имало основание за прекратяване на производството на основание чл. 130 ГПК. Исковата молба е оставяна без движение за уточняване на обстоятелства по иска, но тя не е страдала от такива нередовности, които да налагат връщането й на основание чл. 129 ГПК. Решението не е постановено и по нередовна искова молба, а постановяване на решение по искова молба, която няколко пъти е оставяна нередовна не го прави недопустимо. На това основание не е налице недопустимост на обжалваното решение и няма основание да се допусне касационно обжалване. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.4 ГПК на ответника по касация Н. В. Ч. следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски в размер на 500 лв., какъвто е размера на платения хонорар по договора за правна помощ. Сумата е дължима само от първия касатор А. Т., тъй като отговорът е даден само на тази касационна жалба.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4061/12.09.2015г. по гр.д.№ 1057/2014г. на Окръжен съд-Благоевград по касационни жалби, подадена от А. Г. Т. и Е. Г. Х..
Осъжда А. Г. Т. да плати на Н. В. Ч. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: