2
гр. д. № 2727/2130 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N251
София, 17.05. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 14 май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 2727/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 18.01.2013 г. по гр. д. № 4292/2012 г. на Софийски градски съд, АО ІІІ-Г състав, е отменено решение по гр. д. № 7248/2010 г. на СРС и е постановено друго по съществото на спора, с което уважен предявения от П. Б. Ж. установителен иск за собственост, като е признато за установено по отношение на Столична община, че ищецът е собственик на основание давностно владение на поземлен имот №….., с площ от 125 кв. м., включен в УПИ …., …, … и в улица, в кв. 18 по плана на [населено място].
Недоволен от решението е останал ответникът по иска Столична община и в срока по чл. 283 ГПК го обжалва с касационна жалба. Твърди, че е постановено при нарушаване на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила при кредитиране на доказателствата и обстоятелствата, които се установяват с тях. Допускането на касационна проверка се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос дали част от парцел може да бъде обект на давностно владение, след като тази част не е отговаряла на изискванията за образуване на парцел. Поддържа се, че този въпрос е решен в противоречие с възприетото в ТР № 76 от 01.06.1967 г. по гр. д. № 42/1967 г.на ОСГК. Обосновава се наличието и на основанието по т. 2 на чл. 280 ГПК с твърдението, че съдът е разрешил въпросът за това дали оригинерното основание за придобиване на вещни права по чл. 6 ЗС, на което касаторът се е позовал през 1966 г. с факта на съставяне на акт за държавна собственост за имота, прекъсва течението на давността, на която ищецът по иска се позовава, се разрешава противоречиво от съдилищата. За обосноваване на това основания не се представят съдебни решения, с противоречиво разрешаване на този въпрос. Поддържа се наличието и на третото основание – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което се обосновава с твърдението, че са от значение за точното прилагане на закона – чл. 6 ЗС разрешаването на въпросите : – какво е правното значение на владението върху част от имота в продължение на четири година, след което той е бил одържавен на основание чл. 6 ЗС; – какво е правното значение на разпоредбата на чл. 6 ЗС и как следва тя да се прилага, както и как се установява, че имотът няма собственик.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на касационна проверка на въззивното решение, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
За да уважи иска съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищецът се легитимира като собственик на описания имот на основание давностно владение, което е осъществявал от 1962 г. до предявяване на иска през 2010 г. Фактическата власт върху имота и построените в него жилищна сграда на площ от 50 кв. м. и гараж на площ от 20 кв. м. е установена на основание частен писмен договор за продажбата му сключен на ….. г. с А. Б. Ж., брат на ищеца П. Б. Ж., в който договор имотът е индивидуализиран със съседи: от две страни улици, които по данни от скица №…. от ….. г. са ул. „..” и ул. „Й.. П.-Д.”, имот на А. Ж. и празно място и с площ от 200 кв. м. Владението върху имота е продължило до предявяване на иска, т. е. осъществявано е в продължение на повече от 10 години с намерение да се придобие имота, поради което ищецът се легитимира като негов собственик на това оригинерно основание.
За неоснователен е намерен доводът на ответника, че имотът през 1966 г. е определен като имот без собственик въз основа на проведена анкета от комисия, действала в изпълнение на заповед № …/…. г. на Председателя на ИК на СГНС за издирване и установяване на общински имоти. Въз основа на анкетата е съставен акт за държавна собственост №….. от ….. г. за имот с площ от около 13330 кв. м., заключен между улиците „ Й. П.” от № .. до № …., вкл. [улица] до 53, в който акт в графа 2. „ на какво основание се одържавява имота и от коя дата се счита за държавен” е отбелязано: ”стар държавен имот, издирен въз основа на заповед”. Няма спор между страните, че спорния имот попада в описаната площ.
През 1970 г. е съставен акт за държавна собственост за имот № 19, пол. 100 от 650 кв. м., при съседи: [улица], С. Д. М., Т. М. К. и СГНС, като в графа 3. „Каква част се одържавява” е посочено, че празното място е завзето от А. Б. Ж.. Представен е и акт за частна общинска собственост №…. от ….. г., съставен на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС за стар общински имот – идентичен с описания в акта от ….. г.
На приетата по делото техническа експертиза не е възлагана задача да проследи регулационния статут на имота към момента на сключване на частния писмен договор за продажба от 1962 г. и преди това.
По делото е представен договор за покупко-продажба от ….. г. на част от неурегулирано дворно място с площ от 400 кв. м., като е посочено, че той е съставлявал част от нива от един декар, в землището на София-В., която е индивидуализирана с граници и съседи. Един от съседите е А. Б. Ж., праводателят на ищеца.
По данни от картен материал, спорния имот се е намирал в землището на [населено място], което е включено в границите на София с Общия устройствен план на града, приет със Закона за одобрение и приложение на ОГП на София обн., в. Известия, бр. 89, от 07.11.1961 г. Видно от представения частен писмен договор, към момента на установяване на владение върху него, той е бил застроен със жилищна сграда и гараж. С техническата експертиза е установено, че няма данни за проведена процедура за отчуждаване на имотите включени в площта от 13330 кв. м., за която е бил съставен акт за държавна собственост. Съдът е приел и това , че разпореденото анкетиране на имоти е имало за предмет издирване на незастроени имоти, а процесният е бил застроен към 1966 г. и неправилно е бил включен в проверените имоти.
След преценка на така установените факти съдът е приел за установено, че ищецът се легитимира като собственик на имота на основание давностно владение, като изискуемият се от закона срок е изтекъл за времето от 1962 г. до 1997 г., когато е бил съставен акт за общинска собственост.
Намерил е, че ответникът по иска, сега касатор, не се легитимира като собственик на имота. При направено оспорване на констатациите в акта за държавна и за общинска собственост, в тежест на ответника Столична община е било да докаже основанието, на което е придобил правото на собственост върху имота. Това не е установено, не е било посочено и основание за придобиване и в съставените актове. И в двата е записано, че се съставят „за стар общински имот”.
При така установените факти и направените от съда правни изводи настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане касационна проверка по материалноправния въпрос дали владението на реална част от парцел има за последица придобиване право на собственост върху тази част. Такъв въпрос не е решаван от съда. С приетата техническа експертиза е установено, че имотът е бил урегулиран за първи път с приетия план от 1997 г. В кадастралния план е заснет с пл. №… и поради това, че е маломерен за него заедно с още два съседни имота е бил отреден общ парцел …, … и …..
Съдът не е обсъждал въпроса дали владеният имот е бил годен обект на правото на собственост. Такова възражение не е правено от касатора в хода на първоинстанционното производство. Некоректно е позоваването на разпоредбите на чл. 40, ал. 2 ЗПИНМ и на чл. 59 ЗТСУ. Те са намирали приложение по отношение на части от урегулирани в парцели поземлени имоти. Спорният имот е бил със статут на неурегулиран имот до 1996 г. За неурегулираните имоти действалите благоустройствени закони не са установявали изисквания за площ, като условие за определянето им като годен обект на правото на собственост. Неприложима е и разпоредбата на чл. 200 ЗУТ. Нормата е влязла в сила през 2001 г., с приемането на закона и като материалноправна има действие за напред. Дворното място, владяно от ищеца, е било урегулирано през 1996 г., като поради това, че е маломерно на основание чл. 30, т. 3 ЗТСУ (отм. но действал при приемане на дворищно-регулационния план) е включено в общ парцел с други съседни маломерни имоти. Правна последица от това регулационно решение е трансформиране правото на собственост върху неурегулирания имот в право на собственост върху идеална част от парцела, чиито размер е бил определен по правилото на чл. 31, ал.1 и 2 ЗТСУ отм.
Съобразно изложеното поставеният въпрос не обуславя общото основание за допускане на касационна проверка на решението.
На второ място се поддържа, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по приложение на чл. 200 ЗУТ и действалите преди това чл. 59 от ЗТСУ отм. и чл. 40, ал. 2 ЗПИНМ. С това се обуславя наличието на основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационна проверка по него.
Както е изложено-по горе, съдът не е обсъждал статута на владяния от ищеца терен и не е излагал съображения дали е могъл с оглед на това да придобие вещни права върху него, поради което този въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда и не съставлява основание за допускане касационна проверка по него. Наред с това съм изложението не са представени и решения, в които въпросът да е решаван противоречиво.
Третият поставен в изложението въпрос е за правното значение на владението върху част от имот, правото на собственост върху който не се притежава от никого за период от четири години, след което бива реализирано „одържавяване” на имота на основание чл. 6, ал. 2 ЗС, отм. с изменението на закона с ДВ бр. 33 от 19.04.1996 г.
Така формулиран въпросът не съответства на обсъдените от съда факти относно това, дали държавата се легитимира като собственик на имота на основание чл. 6, ал. 2 ЗС отменена. Тази норма не е способ за „ одържавяване на имота”, а с нея се признава придобиване на вещни права от държавата по разпореждане на закона, в случаите, когато имотът няма друг собственик. В тежест на касатора е бола да установи, че този факт е бил налице към 1966 г., когато натоварената със заповед на ИК на СГНС комисия е анкетирала имотите, попадащи в терена, заключен между улиците: „ Й. П.” от № … до № …, вкл. ул. .. от № № … до …, след като се позовава на това придобивно основание.
Съдът е намерил че той не е установен, от което е направил извод, че констатациите в актовете за държавна и общинска собственост са опровергани и държавата, а след влизане в сила на З. и общината, не се легитимират като собственици на имота, поради което ограничителния режим установен с чл. 86 ЗС не намира приложение. Владението е било противопоставено не на държавата, а на собственика на имота, който по косвени данни (частният договор за покупко-продажба на част от нива, в който праводателят на ищеца е посочен като съсед) е бил собствен на физическо лице и няма данни да е внасян в кооперативното стопанство. Осъществяваното владение е продължило в предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС срок, поради което ищецът се легитимира като собственик на имота на това деривативно основание.
Поставеният от касатора трети въпрос не е решаващ за правните изводи, направени от съда и обосновали изхода на спора, поради което не представлява основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на решение от 18.01.2013 г. по гр. д. № 4292/2012 г. на Софийски градски съд, АО ІІІ-Г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: