О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
София, 18.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2064 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. П. Т., чрез назначения й особен представител М. Я. против решение № 2308/15.12.2014г. по гр.д.№ 2582/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 30.04.2014 г. по гр.д.№ 15565/2011 г. на Софийски градски съд. С последното е уважен предявения от Е. П. И. и С. М. В. против касаторката иск по чл. 109 ЗС, да извърши за своя сметка необходимите ремонтни дейности във В и К инсталацията на собственото й ателие № 1, находящо се в София, район Л., [улица] на осми етаж.
В касационната жалба се прави оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението, тъй като не е доказано, че наводняването на апартамента, собственост на ищците е от повредена канализационна инсталация в ателието на ответницата.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран въпрос: съдът може ли да приеме за доказан решаващ по спора факт при непроведено доказване според доказателствената тежест, определена от чл. 154 ГПК и въпреки че фактът е посочен от ищците и на него те основават искането си, не е общоизвестен, не е признат от ответника и съдът не го е обявил за ненуждаещ се от доказване, ответницата изцяло е оспорила иска и първоинстанционния съд в доклада си е дал указания по чл. 146 ГПК за необходимостта от доказване на този факт и тежестта за това на ищците. По този въпрос се твърди противоречие със съдебната практика – Р № 331/28.08.2009г. по т..д.№ 516/2009г.на ОС-Варна, Р № 78/27.04.2009г. по т.д.№ 94/2009г. В-АС, Р № 115/25.06.2010г. по гр.д.№ 169/2010г. на ВКС-ІІ т.о. Р № 242/07.12.2009г. по гр.д.№ 565/2009г. на ВнАС
Ответниците по касация оспорват жалбата и допускането до касация, тъй като формулирания въпрос е конкретен и без значение за изхода от спора, а представената съдебна практика е по други казуси.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното: Ищците са собственици на апартамент № 13 на седми етаж, в [населено място] кв.Л. ул. Д. Баучер” № 77, видно от в.а. № 88/1999 г. и н.а. № 148/2000 г. Ответницата е собственик на ателие № 1 на осмо ниво от сградата на същия адрес. От показанията на св. Т. И. се установява, че ателието на ответницата е над апартамента на ищците. На тавана в хола и по стените са се появили мокри петна, пада мазилката, образува се мухъл и неприятна миризма. Майстори няколко пъти отстранявали петната, но след двадесет дни отново се появявали. Свидетелката подържала апартамента на ищците, защото те били в чужбина и по този повод се опитвала да говори със съпруга на ответницата да осигури достъп до жилището за да се отстранят повредата за своя сметка, но той отказвал. От заключението на СТЕ се установява, че следите от течове в жилището на ищците е причинено от некачествено изпълнена канализационна инсталация в находящото се над апартамента ателие №1. При огледа на място от вещото лице е констатирано, че щетите в имота на ищците са възникнали от преди повече от година, година и половина, като тяхното разположение не предполага друг източник на теча. В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че вида на петната може да се направи извод, че те са от канализацията, а не от щранговете.
Въззивната инстанция, при съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства и на заключението на вещото лице е приел, че е налице причинна връзка между петната и падналата мазилка в апартамента на ищците и некачествено изпълнената канализация в ателието на ответницата и бездействието й да ги отстрани, тъй като не са опровергани показанията на разпитаната свидетелка и констатациите и изводите на вещото лице. Прието е, че причиняването на щетите в имота на ищците не само нарушава вида и нормалното обитаване на собствеността, но и причинява неудобства за собственика. Установено е, че наематели предсрочно са прекратили наемен договор за апартамента поради тези неудобства, за което ответницата и бившия й съпруг са осъдени да платят на ищците обезщетение за претърпените вреди Затова е осъдил ответницата да преустанови това положение.
Поставеният въпрос не кореспондира на доказателствата и мотивите на съда. Обсъдени са в мотивите на решението събраните доказателства. Ответната страна не е опровергала констатациите на вещото лице за източника на петната и свидетелските показания, поради което изводът на съда, че от бездействието на ответницата са причинени вреди в жилището на ищците, което създава неудобства за тях при ползване на апартамента са обосновани с тези доказателства. Решението не е постановено в противоречие със съдебната практика, изискваща обосноваване на изводите с приетите доказателства.
С представеното от касаторката Р № 331/28.08.2009г. по т..д.№ 516/2009г.на ОС-Варна се приема, че в производството по несъстоятелност неплатежоспособността и свръхзадължеността следва да бъдат установени еднакво спрямо всички, която няма отношение към настоящия спор, по който са доказани предпоставките за уважаване на иск по чл. 109 ЗС. Р № 78/27.04.2009г. по т.д.№ 94/2009г. ВнАС разглежда предпоставките за действителност на цесия и конкретно това, че за да е валидна, вземането следва да е прехвърлимо и какво се включва в имуществото по чл. 631 ТЗ. Тези въпроси са неотносими към настоящото производство с предмет иск по чл. 109 ЗС. Същото се отнася и за Р № 115/25.06.2010г. по гр.д.№ 169/2010г. на ВКС-ІІ т.о. и Р № 242/07.12.2009г. по гр.д.№ 565/2009г. на ВнАС, които касаят също търговски спорове, нямащи отношение към разгледания негаторен иск.
По изложените съображения не се допуска касационнно обжалване.. Съобразно този резултат, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях 1000 лв. разноски за тази инстанция, доказани с договор за правна помощ, в който е отразено, че сумата е изплатена в брой.
Водим от горното Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2308/15.12.2014г. по гр.д.№ 2582/2014г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба, подадена от Д. П. Т., чрез назначения й особен представител М. Я..
Осъжда Д. П. Т. да заплати на Е. П. И. и С. М. В. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: